Снощната победа на „Етър“ с 3:1 над „Марица“, която прати тима на първото място, отново остана на „тъмно“. Успяха да я видят само феновете, които присъстваха на стадион „Ивайло“.

Причината е, че по наредба отборите от Втора лига нямат право сами да предават директно мачовете си. По правилата на БФС телевизиите предават всички мачове от Първа лига, а от Втора се излъчва по една среща. От първите 5 кръга бе предаван само един мач на „Етър“ – гостуването в Монтана.

В същото време клубовете от Трета лига могат безпрепятствено да предават онлайн мачовете си и повечето от тях го правят. Както по интернет, така и местните телевизии. Така например снощи бе излъчвано дербито „Локо“ (ГО) – „Академик“ (Свищов). Мачовете си излъчват редовно и “Локо” (ГО), и “Академик”, “Партизан” (Ч. бряг), “Дреновец”, “Локо” (Др) и ред други.

Ясно е, че причината е получаването на пари от тв права за професионалните отбори. Но те са сериозни само в Първа лига, докато във Втора сумите зависят от това колко мача са предпочетени за излъчване за даден отбор. И средствата никак не са големи.

Съвсем отделен е въпросът, че „Диема спорт“ предпочита да предава основно домакински мачове на „Етър“, просто защото на стадион „Ивайло“ има всички необходими условия, за разлика от ред други стадиони. А гостуванията най-често остават на „тъмно“, така беше и с мача в Бистрица, така ще е и следващият в Своге.

„Велико Търново спорт“ пита: защо е тази неравнопоставеност между отборите от Втора и Трета лига? Защо привържениците на едните могат да гледат мачовете на своите любимци, а на другите не могат?!

БФС пак взе невероятно решение за мястото и деня на баража за влизане в Първа лига. “Етър” и “Ботев” (Враца) ще се срещнат в битка за единствената квота на 27 май от 20:00 ч. на стадион “Славия”.

Доста градове бяха спрягани като евентуално място на баража, който по Наредбата на БФС за първенствата и турнирите трябва да се играе на неутрален терен. Най-често споменаваното име беше на градския стадион в Ловеч – приблизително по средата между двата града. Разбра се обаче, че местното съоръжение не е лицензирано за ВАР системата, а тя била задължителна за провеждането на баража. Така изведнъж се оказа, че в Северна България няма друг подходящ град, освен Разград, който очевидно е много далеч от Враца.

Така най-подходящ за пореден път се оказа (случайно) стадионът на Венци Стефанов – този на “Славия”, който отскоро носи името “Александър Шаламанов”. Е, има една подробност – той отстои само на 112 км от Враца, а на цели 230 от Велико Търново. Това не е особен проблем, ако не беше следващото невероятно решение на БФС – вместо на 28 май (събота), баражът да се играе на 27 май, в петък!

Първо, двата клуба си бяха изготвили седмичната програма за тренировки с очакване за мач в събота. Второ, най-важното: какво налага този бараж да е в работен ден?!? Как тези привърженици на “Етър”, които искат да гледат мача, да сколасат да стигнат до стадиона в “Овча купел”? Хайде, врачани за час и нещо ще пропътуват разстоянието до София, но великотърновските фенове в работния ден трябва да тръгнат в 16 ч., за да са сигурни в трафика на петъчната вечер, че до началото на мача ще са заели местата си на трибуните на “Овча купел”…

Та въпросът е много прост: защо баражът не е в събота? Въпрос, на който в БФС едва ли някой може да отговори.

В мача на “Етър” срещу “Берое” определено личеше по-голямата класа на гостите, а ако има някой сред “виолетовите”, който безспорно заслужи най-добра оценка, то това е юношата Стелиян Добрев.

Той вече не само отбеляза първия си гол в елита, но и се превръща във все по-важен фактор за етърци. Нека напомним – Стелиян още е едва на 16 години, на 12 ноември предстои да навърши 17… Дебютира тази пролет срещу шампиона “Лудогорец” и казва, че отдавна вече няма притеснение. Стана и национал в своята възраст.

И почеркът му все повече започва да личи на терена. Срещу “Берое” Добрев игра с контузия на ръката и дори се готвеше смяната му на почивката. Но заяви, че въпреки болката може да продължи.

В 49-ата минута отправи силен удар до левия стълб. Шест минути по-късно след центриране отдясно юношата с глава заби неспасяемо топката в мрежата на “Берое” и с гола си даде начало на надеждите за нещо повече. Да, сега вероятно изпитва повече разочарование от снощната загуба, но след време ще помни тази дата в кариерата си, когато отговаря на въпроса “Помниш ли първия си гол за “Етър”? И не спря дотам – в 73-ата минута центрира чудесно от фаул и това бе асистенция за изравнителния гол на Боруков.

Не знам кой, как и по какви причини гласува за Играч на мача, но изборът на Макуота за № 1 беше безумен. Самият Херо след срещата питаше недоумяващо как може неговият играч да е избран за №1. Да, вкара победния гол, след като бе оставен непокрит в края, но преди това се запомни с комично изпълнената дузпа, с един безобразен удар от фаул в небето, а след гола си – с некоректното си поведение, останало без картон. Само ще припомним, че Боруков в Пловдив бе “ожълтен” само защото отиде да поздрави феновете.

Но да не гледаме в паничката на “Берое” – те безспорно са един от най-силните отбори в България в момента, колкото и Херо да е недоволен от играта им.

На Стелиян Добрев напълно подхождаше да е Играч на мача. Надяваме се скоро и това да стане, а ако продължава по този начин, наградата “Трифон Иванов”, която получи преди време, далеч няма да остане единствена в кариерата му!

Аплодисменти, Стелияне! И се зарадвай, защото животът не е само от един мач. За тебе големият футбол тепърва предстои!

Малко са треньорите, дори са единици, които са се радвали на такова всеобщо признание в „Етър” като Петко Петков. Когато 52-годишният наставник дойде във Велико Търново, не бяха много тези, които бяха чували името му. Въпреки че като старши треньор е печелил Суперкупата на България начело на „Литекс” и няколко пъти шампионската титла като помощник-треньор на „Лудогорец”. Като асистент е работил с имена като Г. Дерменджиев, Херо, Стоичков, Любо Пенев, Ферарио Спасов…

Само за половин година работа тук Петков обаче успя да спечели доверието на всички. Не толкова с резултатите, колкото с начина си на работа и поведението си начело на „болярите” в тези трудни времена. Изобщо не е от треньорите, които се изхвърлят с изявленията си, но когато говори – казва нещата точно и на място, а думата му тежи.

А времената наистина са трудни. Пое отбора точно когато той се раздели с най-силните си играчи заради намаляването на бюджета. Работи с играчите, които има и в момента са по възможностите на „Етър”.

При Петко Петков няма оправдания, вечни оплаквания и претенции. Тази професия в България по принцип е неблагодарна, защото треньорът винаги е по средата между футболисти, ръководство и фенове и освен всичко трябва да играе ролята на балансьор. Да защитава играчите пред ръководството, а ръководството пред играчите. Петков има еднакво добра комуникация с всички.

Големият треньор никога не бива да обвинява публично играчите си. Той не си го позволи нито веднъж и дори след злополучната загуба от „Царско село” заяви: „Не обвинявам футболистите за загубата, ако някой има вина – това съм аз”.

Да, не е роден във Велико Търново и не е играл за „Етър”, но работи и защитава каузата докрай. „Аз съм човек, който е поел ангажимент към клуба, и да не взема една стотинка до края на сезона, пак ще бъда тук в “Етър”.

Да алармираш за проблемите и да ги поставяш на масата е едно, да се оправдаваш и вдигаш бялото знаме – съвсем друго. „Най-важното е да се организират нещата, аз съм оптимист, може би последният оптимист в “Етър”!

Всичко това изгради всеобщото доверие на Петков и с играчите, и с феновете, и с шефовете. Впрочем, най-наясно са привържениците на „Етър”, защото през годините са видели и 2, и 200. А всеобщото им мнение за Петков е „истински мъжкар”.

Предстоят тежки битки за оцеляването, в които всичко е възможно – и оцеляване, и в най-лошия сценарий – изпадане. Но след края треньорът ще си тръгне достойно, като човек, който се е борил за целта до последно.

Въпросът е дали трябва да си тръгва? Преди време написах: „Шапки долу пред Станислав Генчев!”, което някои счетоха за пресилено. Сега личното ми мнение, с което не ангажирам никого и в същото време искам да ангажирам тези, които обичат „Етър”, е следното: Велико Търново трябва да направи всичко възможно, за да задържи Петко Петков!