18 август 2012 година е. Ден като ден за всички, но не и за великотърновските фенове. След 14-годишно изгнание футболът в старопрестолния град се завърна там, където му е мястото – в „А” група. Повечето от нас помнят онези незабравими мигове. Но вече станаха тийнейджъри хиляди момчета и момичета, които никога не са усещали тръпката какво е „Етър” да се изправи и да мери сили на стадион „Ивайло” срещу най-добрите български отбори.

Днес това е факт. „Болярите” приемат „Черно море”, после ще дойдат „Пирин”, „Литекс”, „Локо” (Пд), „Ботев” (Вр), „Славия”, „Ботев” (Пд), а напролет –  „Берое”, ЦСКА, „Лудогорец”, „Левски”… Както категорично заяви Цанко Цветанов – „Етър” няма да се надлъгва и надхитря, а ще се хвърля в атака и надиграва. А на стадион „Ивайло” ще падат скалпове на „грандове” – ако не днес, то утре, ако не тази година, то догодина. Но ще падат. Така, както падаха навремето и после с притеснение очакваха следващите си гостувания във Велико Търново…

Днес ние няма да издигаме призива „Да напълним стадион „Ивайло”! Правихме го в мачове срещу „Марек” за оцеляването в „Б” група, правихме го за сензационното (за реалностите на 2004 г.) елиминиране на „Славия” за купата, правихме го в дербитата с „Ботев” (Вр) за влизане в елита.

Днес „Етър” вече е при големите, а съдбата му не зависи от този мач.

Знаем, че най-верните фенове отново ще бъдат на стадиона. Но през тези дълги 14 години, в които те подкрепяха тима в селца и паланки като Драганица, Селановци, Микрево и Криводол, имаше още хиляди хора, които (може би с право) заявяваха: „ще стъпя отново на стадиона, когато „Етър” влезе в „А” група…”.

Боляри, този миг настъпи. Затова днес не ви призоваваме, а просто ви чакаме на стадион „Ивайло”. Там е вашият дом, там е нашият дом. Където се е писала със златни букви футболната история на България и, надяваме се, ще се пише отново…

Днес е 23 май 2012 г. В навечерието сме на светлия празник на светите братя Кирил и Методий . Ще бъдат ли тези предпразнични часове началото на един нов празник  – на великотърновския футбол?

Безапелационният лидер във втория ешелон „Етър”, най-силният отбор в Източната „Б” група, излиза срещу „Несебър” в последната си битка за сезона, очаквана с огромен интерес и с толкова надежди от хиляди фенове.

Цанко Цветанов и момчетата му продължиха победоносния ход от есента и нещо повече – затвърдиха тима на първото място в класирането. Остана последната крачка – днес „виолетовите” просто са длъжни да я направят. В името на онези 14 години скитане по селските игрища в Драганица, Микрево и Селановци. В името на хората, преглътнали немалко разочарования и повярвали отново. В името на онези 13-14 годишни момчета, които още не знаят какво е любимият ти отбор да играе в елита.

Този град има традиции, този град имаше шампион на България, този град има нов отбор, надяваме се – достоен да играе в елитната “А” група.

Последната стъпка трябва да я направим всички заедно – играчи, треньори, ръководство, фенове… Звучи клиширано, но точно „съединението прави силата”. Така, както всички бяха в едно през златната 1991 година, изкачила „Етър” на най-големия връх.

Уважаеми великотърновци, не оставайте днес по домовете си, а елате да напълним стадион „Ивайло” и заедно да почувстваме и изживеем онзи магия, онзи велик миг, в който обагрените във виолетово трибуни ще избухнат с възгласа „Етър!”, „Етър!”…

В този момент започнаха заседанията на Дисциплинарната комисия и на Съдийската комисия на БФС, като се очаква тази вечер да бъдат оповестени и решенията им. Крайно интересно е ще покрие ли Българският футболен съюз инцидентите, станали на мача „Ботев” – „Етър”. След големия обществен шум по-вероятно е някакви решения все пак да има, но те едва ли ще са съответстващи на провиненията.

Повод за това са промъкналите се в медиите информации какво са писали в докладите делегатът Вангел Стоянов от Благоевград, четвъртият съдия Владимир Овчаров от Смолян и главният Таско Тасков от София.

Ударът с бутилка в 25-ата минута по главата на треньора Цанко Цветанов, който видяха всички от главната трибуна в Брестник и който събори наставника на земята, според самия Таско Тасков в интервю за „Канал 3” е описан като „хвърлено пакетче семки по Цветанов”!!! Няма да е изненада, ако накрая се окаже, че е било просто целофан от пакетче от фъстъци…

Интересно е колко и какви предмети, хвърлени по терена, са описани от длъжностните лица. Днес дойде официално съобщение от Пловдив, че на стадиона в Брестник липсват 50 (!) седалки, които клубът ще трябва да плати. Кое е по-вероятното – тези откъртени 50 седалки да са летели към терена, или някой е решил да си ги носи вкъщи като сувенир… Отделно са десетките бутилки, димки, запалки, каса от бира и прочие, паднали по терена.

На почивката според хора от щаба на „Етър” главният съдия Тасков е бил ударен или блъснат в гърдите от неизвестно лице. Самият рефер уточни, че това бил бившият играч на тима Димитър Младенов. Но заяви, че не бил ударен, а просто „агресивно подходили” към него…. Вероятно в докладите няма и дума, че цялата бригада не можа да се прибере на почивката повече от минута в стаята си, тъй като тя бе блокирана.

Със сигурност всичко това е снимано от фирмата, охранявала мача, а и е задължително за снимане от всеки клуб. Дали някой от БФС е изискал тези записи и ще бъдат ли разглеждани? За всяко едно от горните провинения отделно наказанието е по 1 мач лишаване от домакинство и до 5000 лв. глоба. Поотделно!

От кадрите от мача се вижда, че докато четвъртия съдия Овчаров бута Цанко Цветанов да си седи на скамейката и въобще да не става, по същото време Костадин Костадинов е навлязъл на два метра навътре в игралното поле. Всички тези неща също не са описани…

Не е описано и поведението на Сашо Александров, когато посяга и ръга Русков, а след показването на червения картон, го лови и опитва да извади извън терена. Като стана въпрос за Александров, от видеото при изравнителния гол на Кривия ясно се вижда груба съдийска грешка на Тасков. Изпълнението на фаула става не от мястото на нарушението, а ДЕСЕТИНА метра напред – там, където е показан картонът. И от тази ситуация пада гол, т.е. съдийската грешка пряко влияе на резултата… Десетките други грешки могат да се видят от видеоматериала, който след малко ще публикуваме.

А засега чакаме да видим – ще покрие ли БФС станалото на стадиона в Брестник?!?

Десетина дни преди началото на пролетния полусезон селекцията в “Етър” вече може да се смята за приключена, като вече са възможни само минимални корекции. С нов старши треньор – Цанко Цветанов, и с почти изцяло обновен отбор тръгват “виолетовите” в преследването на първото място в Източната “Б” група. Завърнал се след 10 г. там, където му е мястото, и натрупал сериозен опит като помощник-треньор в “Левски”, “Литекс”, Кипър и националния отбор, Цанко е зареден с амбиция да се докаже като старши треньор. Той получи пълен картбланш от ръководството в селекцията и лично набелязва и преговаря с футболистите.

“Селекцията в общи линии е приключена. “Етър” разполага с едни от най-добрите футболисти в групата, всичко вече е въпрос на подготовка, доколкото позволяват атмосферните условия, и на обиграване на състава”, заяви наставникът.

През зимната пауза при “виолетовите” акостираха наистина сериозни имена. Девет са новите попълнения, повечето от които със сериозен стаж в елита. В отбора остана Александър Томаш, който получи капитанската лента и пълното доверие на треньора, около него ще се гради новият отбор.

Интересното е, че “Етър” успя да вземе ядро от четири играчи, които преди година имаха основен принос за влизането на “Лудогорец” в елита и задачата съвсем няма да им е непозната. Това са Тодор Колев, Венци Йорданов, Диян Димов и дошлият преди сезона Радо Анев. От “Видима-Раковски” дойдоха Христо Господинов и Георги Какалов, но севлиевският тим не бе за тях нищо повече, от поредна спирка. Господинов има над 150 мача в “А” група със “Славия”, “Беласица”, “Миньор”, а Какалов направи най-силните си сезони в елита с “Ботев” (Пд), мина през “Динамо” (Минск), “Черно море”, “Олимпиакос” (Кипър)…

Много сериозна придобивка изглежда Николай Петров, който има 108 мача в елита с “Левски”, “Славия”, а за последно бе капитан на “Светкавица”. Ред играчи от чужбина, предимно от Франция, минаха през зимата на проби през клуба, но Цветанов бе повече от прецизен в подбора. Единственият, който хвана окото му, е младият защитник Давид Битсенду. Другият чужденец в тима е нападателят Юсеф Идриси, а списъка попълва младият голмайстор на “Марек” Борислав Кралев.

Всъщност нито един от споменатите футболисти не бе привличан само заради името или стажа си, а с конкретни цели и намерения. Детайл по детайл Цанко Цветанов сглобява отбор, който в предстоящите срещи ще покаже дали наистина ще заработи като механизъм.

На вратарския пост промени няма – там е триото Цветомир Цанков, Венци Димитров и Радослав Рашков. За всичките си мачове от началото на първенството “Етър” е допуснал едва 5 гола! Тимът е първи по тези показатели в целия професионален футбол, като толкова е допуснал още само третият в “А” група “Черноморец” (Бс). Допреди време клубът изобщо нямаше треньор на вратарите, а в последните години в клуба работиха добри специалисти като Румен Данков, Павлин Иванов и Калоян Чакъров и това очевидно дава резултат.

В защита Цветанов ще разчита основно на шестима играчи, като заложи на хора с поливалентни качества. За поста десен бек ще спорят Георги Гайдаров и новият Давид Битсенду, като французинът играе и като централен защитник. В центъра са Русев, Томаш и Макенджив, а капитанът може да играе и ляв бек, където е още Венци Йорданов.

Много стабилна се очертава и конкуренцията при вътрешните халфове, където са Николай Петров, Диян Димов и Радослав Анев. Отдясно Мартин Станкев оставя отлични впечатления напоследък, там алтернатива е и Русков. Още с идването си треньорът заяви, че акцентът в селекцията ще е в атака, която бе “ахилесовата пета” на отбора през есента. Сега изборът там е сериозен. Тодор Колев се завърна с огромен опит, той започваше в някои от контролите на задна позиция, а пред него действаше Идриси. Сега към тях се присъедини и Георги Какалов, но и тук изпълнителите са поливалентни. Отляво ще атакува Христо Господинов, но той може да играе и в центъра, а вляво уютно се чувства и Идриси. Допълнителна опция е младият Кралев. Другите имена в тима са Джихат Кямил и Светослав Караиванов, с които броят на играчите става оптималният 21 плюс тримата юноши.

Отново ще добавим, че имена като Колев, Томаш, Господинов, Какалов, Анев, Н. Петров имат по над 100 мача в “А” група. Впрочем, Цанко Цветанов опроверга и някои неоправдани упреци, че взимал само играчи на години без мисъл за бъдещето… Цифрите говорят съвсем друго. Господинов и Томаш са на по 33, Колев на 32, Какалов, Анев, Гайдаров, Йорданов, Русков и Цанков на по 27, Димов на 26, Русев и Рашков на 24, Н. Петров, Идриси, В. Димитров, Караиванов на по 23, Макенджиев, Битсенду и Кямил на по 22, Станкев на 21, Кралев на 20. Дори без да се броят тримата юноши, средната възраст на “виолетовите” е 25 години и 3 месеца – “златна” за развитие и успехи футболна възраст…

И още един детайл – дълги години “Етър” бе обвиняван, че играе техничен, но мек и беззъб футбол, а играчите му са ниски и слаби физически. Днешният тим бе попълнен от високи, здрави футболисти, без изключение – биткаджии на терена и с достатъчна доза спортна злоба и характер.

Разбира се, селекцията е едно, а оптималната подготовка и оформянето на игровия стил – съвсем друго. Добрите намерения са едно, а добрите резултати – съвсем друго. Великотърновската публика вече е зажадняла както за хубав футбол с хъс и себераздаване, така и за резултати, защото мястото в класирането задължава… Какво ще се случи – предстои да разберем. Амбицията на треньорския щаб и играчите обаче е факт.

Един от най-обичаните великотърновски футболисти се завърна у дома. Цанко Цветанов извървя дълъг и осеян с успехи път, за да затвори кръга и се върне отново на „Ивайло”, където да положи ново начало.

За кариерата му на футболист е писано толкова много, че едва ли може да се добави нещо ново. Бе част от онзи велик отбор в началото на 90-те, който мачкаше столичните грандове и заслужено стигна до най-високото отличие – шампионската титла на България. Само след три години Цветанов бе и един от петимата етърци, превърнали се в гръбнака на националния тим, стигнал до четвъртото място в света. Пълен с неизчерпаема енергия, винаги всеотдаен, винаги позитивен – неслучайно хората у нас без изключение винаги са се обръщали към него не с официалното „Цветанов”, а просто с „Цанко”.

В дните преди бенефиса на „златните момчета” на „Етър” срещу Пеневата чета през 2008 г. помолихме един от най-големите български треньори Георги Василев да опише с по няколко думи петимата ни национали. Той нарече Балъков „неповторимия”, Трифон Иванов – „непредвидимия”, Бончо Генчев – „безстрашния”, Киряков – „железния”, а Цанко Цветанов – „усмихнатия”.

Ето как го описа Георги Василев: „Цанко беше най-малкият от това шампионско поколение. Запомнил съм го с неизменната усмивка, но на терена показваше зъби. Идеално се вписа в новата схема, която налагах в „Етър” и „Левски”, действаше на голям периметър по левия фланг. Беше и почтено момче. Само той намери сили да ми се извини, когато ми направиха постановката за смяна в „Етър”. Много хубави моменти сме изживели заедно. Цанко Цветанов постигаше във футболната си кариера всичко с много труд, постоянство и дисциплина.”

Неслучайно през 2002 г. тъкмо Цанко бе човекът, който подаде пръв ръка на новия „Етър 1924”. По една или друга причина пътищата им се разделиха, но връзката не пресекна, а Цветанов остана да фигурира като акционер в клуба. Тръгна по пътя на треньорската кариера, натрупа огромен опит като помощник – не къде да е, а в „Левски”, „Литекс” и националния отбор!

Днес – в деня, в който навършва 42 години, Цанко Цветанов се завръща там, където му е мястото. Пак да се срещнем след десет години, както се пее в онази песен на ФСБ… Цанко става първият от петимата „златни” етърски национали, който поема треньорския пост в „Етър 1924”. Пълен със знания и опит, с желание да се реализира като старши треньор в тази толкова трудна и неблагодарна, но толкова благородна професия. Цветанов идва с пълното съзнание какво го очаква тук, но идва с хъс и амбиция да води отбора не къде да е, а към челните места – там, където му приляга. Както самият той простичко се изрази: „тук преминаха най-добрите ми години като футболист, надявам се тук да започнат и най-добрите ми години като треньор”.

Каквото и да се каже за него, едно е повече от сигурно – Цанко Цветанов има ОГРОМЕН кредит на доверие от великотърновските футболни фенове. Те го обичат, вярват му и ще бъдат зад него.

Честит рожден ден, Цанко, и успех в „Етър”!