Три години без най-най-големия № 3… Без него, но с него, защото човек е жив, докато остава споменът за него, а Трифон просто е от хората, които никога няма да бъдат забравени. Нагледал съм се на стотици поднасяния на цветя и венци, помпозни мероприятия, на които организаторите карат хората под стой, казват няколко приказки и се разотиват.

Не и за Трифон. Великотърновските фенове просто обявиха който има желание, да дойде днес по обяд пред стадион „Ивайло” да го почете. Дойдоха десетки хора – с цветя, с венци, със спомените за него. Дойдоха от „Етър”, там бяха Краси Балъков, Илиян Киряков. Феновете извадиха две знамена – виолетовото и националното. Това казва всичко.

Не съм аз човекът, който трябва да разказва спомени за Трифон, макар че го познавах отблизо в последните години. Той беше весел, общителен и с чувство за хумор, но истината е, че беше отшелник, самотник, не допускаше лесно хора до себе си и пазеше личното си пространство.

Но няколко неща все пак ще кажа. Трифон беше абсолютен мъжкар и принципен човек. Много държеше на приятелите си, на съотборниците си. Беше му адски болно от скандалите между Любо, Боби и Христо и категорично отказа да вземе страна в споровете. Принципен беше и в работата си в Зоналния съвет, въпреки недоволствата. Обичаше „Етър” и се радваше на възраждането му, но постоянно повтаряше, че нещата трябва да се случват по естествен път и „Етър” трябва да извърви своето израстване нагоре. Както всъщност и стана.

На стадион “Ивайло” играеха ветераните на “Етър” срещу “Каменица”, Трифон уж гледаше отстрани, пък изведнъж се втурна и почти от аутлинията прати топката в мрежата. Още пазя снимката, това се оказа последният гол в живота му. Беше 29 август 2015 г.

Обичах да влизам в кабинета му, да почерпи с уиски и да изпушим по цигара. Разпитвах го за САЩ-94 и разказваше интересни истории. И много обичаше и пазеше семейството си. Спомням си деня, в който му се роди внучето. Влизам в Зоналния съвет, той ги беше събрал на оперативка, и му казвам: Трифоне, дядо, честито! Той чак се почувства неудобно, дори още не им беше казал.

Седмица преди 13 февруари бяхме заедно на закриването на турнира в ДКС “В. Левски”. Аз вадя апарата да снимам отбора-шампион, но някой ме бута за лакътя и снимката не става. Пак щракам, някой пак ме бута и пак не става снимката. Обръщам се и Трифон се хили: какъв такъв фотограф си, г-н Петров! И изведнъж започна да ми разказва за Стоичков, колко иска да играе на юбилея му и как Ицо ще му изпрати лекарства за отслабване, защото иска да влезе във форма. Каза, че си пишат всеки ден, много се обичаха с Камата, започна да ми показва снимки.

На 13 февруари „Етър” трябваше да гостува в Разград на „Лудогорец” за контрола. Трифон каза, че ще дойде на мача. Пътуваме за Разград и аз повтарям: ей сега Туньо ще ни задмине на скорост, ей сега Туньо ще ни задмине. Стигнахме до стадиона и тъкмо влизаме, телефонът ми звъни: „Тази сутрин Трифон си отиде”…

Трифон Иванов наистина ни надмина и беше много преди нас във всяко отношение. Сега ни гледа отгоре и сякаш виждам усмивката му и знам какво иска да ни каже. Да бъдем по-добри.

Трифоне, никога няма да те забравя!

Сенегалският нападател Алиуне Бадара вчера наниза поредния си гол с виолетовия екип – този път и на ЦСКА. В осем мача за великотърновци таранът вкара 5 попадения и изработи една дузпа – в шест различни срещи. По всичко личи, че ще продължи с успех да наказва противниковите отбори.

Преди сезона старши треньорът Станислав Генчев бе обявил, че „Етър” няма да е отбор от чужденци. Подходящ централен нападател бе търсен в родното първенство, но не бе открит и Бадара бе привлечен от Португалия по настояване на самия Генчев, който внимателно бе огледал качествата му. Преценката се оказа повече от точна.

Осем кръга по-късно Алиуне Бадара вече е един от любимците на „виолетовата” публика, а след мач вече е атакуван от желаещи за снимки и автографи пред стадиона. След головете си Бадара не се отдава на екзотични танци, а просто тича към публиката и показва емблемата на „Етър”…

Немалко чужденци минаха през великотърновския футбол. Първият навремето беше Иван Шарий, последваха го още няколко украинци, а после – безбройните легионери в последните две години на „Етър 1924”…

Аз съм запомнил и харесвам един чужденец в историята на „Етър” – той се казва Игор Кислов. И сега сенегалецът ми напомня точно на него. Ще кажете, какво общо има блондинът Кислов с тъмнокожия Бадара? Едно общо имат освен ръста и позицията им на таран, но то определя много други неща – себераздаването им до последно на терена. Кислов тичаше, мъкнеше противници, бореше се, готов беше да изоре земята, но вкарваше ли вкарваше голове… 25 попадения с виолетовия екип в елита! Завинаги остава неделима част от „златния” шампионски тим на „Етър”.

Вижте движението на Бадара по терена – бяга, скача, пресира вратарите, събарят го, измислят му фаулове, но се бори до последно… И също ниже гол след гол, може пък и да ги направи 25. И още нещо – и двамата винаги усмихнати, винаги позитивни, харесвани от публиката.

Българин, украинец, сенегалец – няма значение. Всъщност е толкова просто – хората по трибуните искат ето това: да осъзнаваш къде си, за кого играеш и да оставяш сърцето си на терена…