Накъде отива „Етър” и някой ще спре ли това?

20130510

Конкретните въпроси са много, но основният е именно този. В края на есенния полусезон „Етър” изпадна не в деликатна, а направо в патова ситуация. Отборът не играе добре, феновете искат оставката на Росен Кирилов, а трибуните на стадион „Ивайло” са все по-отчайващо празни, докато форумите и социалните мрежи кипят от страсти.

Някой трябва да спре този срив и да въведе ред. И въпросът далеч не е само дали Росен Кирилов ще продължи да бъде треньор на „Етър”, защото като дойде нов наставник, той ще иска също ясна структура, финансиране и условия, за да има резултати. Ако обаче са верни думите на треньора, че финансиране има и възнагражденията се получават, някой трябва да даде и отговор защо на терена нещата изглеждат по този начин и се нижат разгромни загуби!?

Събитията в историята често се повтарят, а ситуацията при „виолетовите” бе подобна и през 1999, и през 2012 г. Добре знаем как завърши… Не бива да се допуска това да се случва отново! И топката този път не е само в краката на футболистите и треньорите, а в Управителния съвет на клуба, в управата на града, във великотърновската футболна общественост. Да седнат заедно и да сложат нещата в ред и с ясни правила. Все още не е късно, но е наложително!

Шапки долу пред Станислав Генчев!

15689299672

Станислав Генчев дочака големия си удар като старши треньор! Всъщност не се наложи да чака дълго – само седмици след като пое поста в „Лудогорец”, неговият тим смаза ЦСКА (Москва) с 5:1 и за тази победа днес говори цяла Европа. Преди това още при дебюта си успя да го вкара в групите на Лига Европа, а за победите във вътрешното първенство няма смисъл дори да се споменава, тъй като класата на тима на този етап е несравнима с останалите български отбори.

Но никой не бива да забравя, че треньорската му кариера тръгна от „Етър”! Родният му отбор – този, в който Генчев сложи край на богатата си състезателна кариера, за да премине към треньорството. И да положи първите стъпки на „болярите” с утвърждаването им в Първа лига.

Много бяха критиците към Станислав – и във Велико Търново, и из страната, където до вчера гледаха на него само като временен вариант за треньорския пост на „орлите”. Днес ще трябва да замълчат. Поне временно, защото треньорският пост е ветровит и не само победите, а и загубите са част от спорта.

Ще напиша само няколко неща, видяни по време на съвместната ни работа. Първото е, че Станислав наистина разбира футбола – има поглед, има нюх, има усет към качествата на футболистите. Второто – неговото отношение и поведение. Доста български треньори трябва да вземат пример от младия си колега: никога арогантност, никога изхвърляне и търсене на причини и оправдания отвън, безкрайно коректно отношение към своите футболисти и противниковите отбори. Нямаше изхвърляне и снощи след мача. „Дано показваме все по-силни игри, вярвам, че ще се класираме за следващата фаза!”

Повече от ясно е, че никой не е застрахован и от загуби, и критики занапред. Но още по-ясно е друго: в безкрайно неблагодарната треньорска професия Станислав Генчев ще продължи напред и нагоре, ще се учи, ще се развива и ще стане един от най-успешните български треньори…

Спомен за Трифон

admin-ajax6-1

Три години без най-най-големия № 3… Без него, но с него, защото човек е жив, докато остава споменът за него, а Трифон просто е от хората, които никога няма да бъдат забравени. Нагледал съм се на стотици поднасяния на цветя и венци, помпозни мероприятия, на които организаторите карат хората под стой, казват няколко приказки и се разотиват.

Не и за Трифон. Великотърновските фенове просто обявиха който има желание, да дойде днес по обяд пред стадион „Ивайло” да го почете. Дойдоха десетки хора – с цветя, с венци, със спомените за него. Дойдоха от „Етър”, там бяха Краси Балъков, Илиян Киряков. Феновете извадиха две знамена – виолетовото и националното. Това казва всичко.

Не съм аз човекът, който трябва да разказва спомени за Трифон, макар че го познавах отблизо в последните години. Той беше весел, общителен и с чувство за хумор, но истината е, че беше отшелник, самотник, не допускаше лесно хора до себе си и пазеше личното си пространство.

Но няколко неща все пак ще кажа. Трифон беше абсолютен мъжкар и принципен човек. Много държеше на приятелите си, на съотборниците си. Беше му адски болно от скандалите между Любо, Боби и Христо и категорично отказа да вземе страна в споровете. Принципен беше и в работата си в Зоналния съвет, въпреки недоволствата. Обичаше „Етър” и се радваше на възраждането му, но постоянно повтаряше, че нещата трябва да се случват по естествен път и „Етър” трябва да извърви своето израстване нагоре. Както всъщност и стана.

На стадион “Ивайло” играеха ветераните на “Етър” срещу “Каменица”, Трифон уж гледаше отстрани, пък изведнъж се втурна и почти от аутлинията прати топката в мрежата. Още пазя снимката, това се оказа последният гол в живота му. Беше 29 август 2015 г.

IMG_6555
Обичах да влизам в кабинета му, да почерпи с уиски и да изпушим по цигара. Разпитвах го за САЩ-94 и разказваше интересни истории. И много обичаше и пазеше семейството си. Спомням си деня, в който му се роди внучето. Влизам в Зоналния съвет, той ги беше събрал на оперативка, и му казвам: Трифоне, дядо, честито! Той чак се почувства неудобно, дори още не им беше казал.

Седмица преди 13 февруари бяхме заедно на закриването на турнира в ДКС “В. Левски”. Аз вадя апарата да снимам отбора-шампион, но някой ме бута за лакътя и снимката не става. Пак щракам, някой пак ме бута и пак не става снимката. Обръщам се и Трифон се хили: какъв такъв фотограф си, г-н Петров! И изведнъж започна да ми разказва за Стоичков, колко иска да играе на юбилея му и как Ицо ще му изпрати лекарства за отслабване, защото иска да влезе във форма. Каза, че си пишат всеки ден, много се обичаха с Камата, започна да ми показва снимки.

На 13 февруари „Етър” трябваше да гостува в Разград на „Лудогорец” за контрола. Трифон каза, че ще дойде на мача. Пътуваме за Разград и аз повтарям: ей сега Туньо ще ни задмине на скорост, ей сега Туньо ще ни задмине. Стигнахме до стадиона и тъкмо влизаме, телефонът ми звъни: „Тази сутрин Трифон си отиде”…

Трифон Иванов наистина ни надмина и беше много преди нас във всяко отношение. Сега ни гледа отгоре и сякаш виждам усмивката му и знам какво иска да ни каже. Да бъдем по-добри.

Трифоне, никога няма да те забравя!

За Игор Кислов и Алиуне Бадара…

13726758_958418984266833_2137387042579750094_n-191x300-nc15fgezl7kjwbg0b35hol4sl9u90fd5imz07hehu8

Сенегалският нападател Алиуне Бадара вчера наниза поредния си гол с виолетовия екип – този път и на ЦСКА. В осем мача за великотърновци таранът вкара 5 попадения и изработи една дузпа – в шест различни срещи. По всичко личи, че ще продължи с успех да наказва противниковите отбори.

Преди сезона старши треньорът Станислав Генчев бе обявил, че „Етър” няма да е отбор от чужденци. Подходящ централен нападател бе търсен в родното първенство, но не бе открит и Бадара бе привлечен от Португалия по настояване на самия Генчев, който внимателно бе огледал качествата му. Преценката се оказа повече от точна.

Осем кръга по-късно Алиуне Бадара вече е един от любимците на „виолетовата” публика, а след мач вече е атакуван от желаещи за снимки и автографи пред стадиона. След головете си Бадара не се отдава на екзотични танци, а просто тича към публиката и показва емблемата на „Етър”…

Немалко чужденци минаха през великотърновския футбол. Първият навремето беше Иван Шарий, последваха го още няколко украинци, а после – безбройните легионери в последните две години на „Етър 1924”…

Аз съм запомнил и харесвам един чужденец в историята на „Етър” – той се казва Игор Кислов. И сега сенегалецът ми напомня точно на него. Ще кажете, какво общо има блондинът Кислов с тъмнокожия Бадара? Едно общо имат освен ръста и позицията им на таран, но то определя много други неща – себераздаването им до последно на терена. Кислов тичаше, мъкнеше противници, бореше се, готов беше да изоре земята, но вкарваше ли вкарваше голове… 25 попадения с виолетовия екип в елита! Завинаги остава неделима част от „златния” шампионски тим на „Етър”.

Вижте движението на Бадара по терена – бяга, скача, пресира вратарите, събарят го, измислят му фаулове, но се бори до последно… И също ниже гол след гол, може пък и да ги направи 25. И още нещо – и двамата винаги усмихнати, винаги позитивни, харесвани от публиката.

Българин, украинец, сенегалец – няма значение. Всъщност е толкова просто – хората по трибуните искат ето това: да осъзнаваш къде си, за кого играеш и да оставяш сърцето си на терена…

Нашият коментар: И сега какво? Quo vadis, “Етър”?

576988
Винаги съм се чудил на клишето “Велико Търново заслужава отбор в елита”. Употребява го кой ли не с повод и без повод, най-вече за да се хареса. Ако се имат предвид традициите и успехите – да, така е. Но не така стоят нещата ако се има предвид настоящето…

“Етър” направи блестящ сезон във “В” група. Да, във “В” група, където десетки злорадо коментираха, че играел по села и паланки като Малчика и Ерден… Е, “виолетовите” вече са в професионалния футбол. БФС даже ни покани и в “А”, стига да искаме. (Абе искаме, ама не можем).

И сега какво?
Три години клубът се крепеше на Александър Нанков с известна помощ и от Общината, но главно на Сашо Нанков. Никой друг бизнесмен не се нае да помага, да стане част от общата кауза. Вместо това ехидно се коментираше, че бил получил достатъчно за бизнеса си от Общината. А къде са десетките други бизнесмени, които също са получили достатъчно?!

Напук на всичко Сашо Нанков направи силна зимна селекция и докара един от най-добрите треньори в България Ферарио Спасов. Работлив, разбиращ, скромен, Феро спечели симпатиите на всички. Петър Димитров пък стана един от най-обичаните футболисти – респект към качествата му!

И сега какво?
Умуваме ще има ли бюджет за “Б” група, ще има ли Управителен съвет, ще застане ли Общината най-после адекватно зад отбора на Велико Търново. Другите правят селекции, подготовки, планове, а ние умуваме. Акъли в нашия град – колкото искаш, съветници, специалисти и критици – дал Господ!

И в тази позиция пак Феро Спасов излезе мъж. Просто заяви, че не иска вегетиране, присъствие, мижитуркане в “Б” група. Нито иска облаги за себе си. Иска отбор и футболисти, които отговарят на неговите виждания и амбиции. Иска футболът във В. Търново най-после да тръгне нагоре и да се развива. Да бъде чук, а не наковалня! Да стане това, което е било навремето. И човекът просто даде срок – 6 юни. Визия има, план има, идеи има. Иска гаранции, съпричастност, задружност, желание.

И сега какво? Шах в ситуация на остър цайтнот, както би казал някой шахматист…

Боляри, събудете се! Бизнесмени, кмет, съветници, спортни експерти, общественост – събудете се! Ако не – оставете клишетата как “Велико Търново заслужава отбор в елита”…

Анатоли ПЕТРОВ

 

*Quo vadis – (лат. „Къде отиваш“)

Betano