Малко са треньорите, дори са единици, които са се радвали на такова всеобщо признание в „Етър” като Петко Петков. Когато 52-годишният наставник дойде във Велико Търново, не бяха много тези, които бяха чували името му. Въпреки че като старши треньор е печелил Суперкупата на България начело на „Литекс” и няколко пъти шампионската титла като помощник-треньор на „Лудогорец”. Като асистент е работил с имена като Г. Дерменджиев, Херо, Стоичков, Любо Пенев, Ферарио Спасов…
Само за половин година работа тук Петков обаче успя да спечели доверието на всички. Не толкова с резултатите, колкото с начина си на работа и поведението си начело на „болярите” в тези трудни времена. Изобщо не е от треньорите, които се изхвърлят с изявленията си, но когато говори – казва нещата точно и на място, а думата му тежи.
А времената наистина са трудни. Пое отбора точно когато той се раздели с най-силните си играчи заради намаляването на бюджета. Работи с играчите, които има и в момента са по възможностите на „Етър”.
При Петко Петков няма оправдания, вечни оплаквания и претенции. Тази професия в България по принцип е неблагодарна, защото треньорът винаги е по средата между футболисти, ръководство и фенове и освен всичко трябва да играе ролята на балансьор. Да защитава играчите пред ръководството, а ръководството пред играчите. Петков има еднакво добра комуникация с всички.
Големият треньор никога не бива да обвинява публично играчите си. Той не си го позволи нито веднъж и дори след злополучната загуба от „Царско село” заяви: „Не обвинявам футболистите за загубата, ако някой има вина – това съм аз”.
Да, не е роден във Велико Търново и не е играл за „Етър”, но работи и защитава каузата докрай. „Аз съм човек, който е поел ангажимент към клуба, и да не взема една стотинка до края на сезона, пак ще бъда тук в “Етър”.
Да алармираш за проблемите и да ги поставяш на масата е едно, да се оправдаваш и вдигаш бялото знаме – съвсем друго. „Най-важното е да се организират нещата, аз съм оптимист, може би последният оптимист в “Етър”!
Всичко това изгради всеобщото доверие на Петков и с играчите, и с феновете, и с шефовете. Впрочем, най-наясно са привържениците на „Етър”, защото през годините са видели и 2, и 200. А всеобщото им мнение за Петков е „истински мъжкар”.
Предстоят тежки битки за оцеляването, в които всичко е възможно – и оцеляване, и в най-лошия сценарий – изпадане. Но след края треньорът ще си тръгне достойно, като човек, който се е борил за целта до последно.
Въпросът е дали трябва да си тръгва? Преди време написах: „Шапки долу пред Станислав Генчев!”, което някои счетоха за пресилено. Сега личното ми мнение, с което не ангажирам никого и в същото време искам да ангажирам тези, които обичат „Етър”, е следното: Велико Търново трябва да направи всичко възможно, за да задържи Петко Петков!
