Нападателят на един от детските отбори на “Етър 1924” Томас Цвятков бе избран на церемония в София за един от 22-та най-перспективни млади футболисти в България. Днес той бе на стадион “Ивайло” със своя треньор Николай Катъров, където показа спечелената купа и даде първото интервю в кариерата си.
“Тренирам футбол от 8-годишен, като досега съм имал двама треньори – Ивелин Младенов и Николай Катъров” – започва Томас, без да показва никакво притеснение от вниманието към него. – “Играя централен нападател и през този полусезон вкарах 15 гола, което е близо половината от отбелязаните попадения от отбора. Радвам се и като подам за гол, и като вкарам, но все пак по-голямо удовлетворение ми доставя аз да отбележа”.
Цвятков получи наградата си в столицата от нападателя на “Локомотив” (София) Мартин Камбуров. Това със сигурност ще бъде запомнено от младия състезател, тъй като Камбуров му е любимият български футболист. От чуждестранните симпатизира най-много на Кристиано Роналдо. “От българските отбори харесвам ЦСКА. От чуждите – “Реал” (Мадрид), но всъщност бих искал да играя в “Арсенал”, заявява Томас, хвърляйки в тъча събралите се журналисти с това изказване.
“В “Етър” харесвам най-вече отношенията ми с другите играчи и треньора – те са отлични. Това, над което трябва да се работи, е подобраването на терените за тренировки и мачове. Останалите неща са добре и няма от какво да се оплакваме”.
Роденият на 1 юни 1997 г. нападател не премълчава, че вече е искан от други отбори: “Казвали са ми, че ме искат от “Литекс” и “Видима-Раковски”. Родителите ми бяха съгласни да ме пуснат там, защото желаят да се развивам, но Ивелин Младенов искаше да остана в “Етър” и не позволи да напусна клуба”.
Настоящият му треньор Николай Катъров добавя: “Томас е талант, упорит е, работи здраво и иска да се развива. Той е комплексен състезател – изобретателен, техничен, бърз… на този етап има всички качества за големия футбол.”
В заключение Томас обеща да не се възгордява и да не си мисли, че вече е станал голям футболист. Той осъзнава, че е нужно да мине време и трябва още много работа, за да стане това факт.