Анализ на отиващото си първенство и представянето на „Етър“ направи старши треньорът Емануел Луканов.

– Г-н Луканов, оценката ви на представянето до момента?

– Перфектен финал! Постигнахме нашата цел три кръга преди края, а после играхме и подобаващо срещу „Спартак“. Това означава, че отборът е показал една солидност и постоянство. От мига, в който заехме място сред първите три, до края не сме го напускали. Това означава постоянство през цялата година. Проблеми има навсякъде от едно или друго естество. Преборили сме се с тези неща.

– Кога ви беше най-трудно през сезона?

– Трудности имаше много, но нито за момент не ми е минавала мисълта, че „Етър“ няма да се бори за промоция! Аз не обичам да губя и всяка загуба за един треньор е труден момент. Имаше един момент с две поредни загуби срещу „Крумовград“ и „Спартак“. Отпадането ни за купата в Севлиево, там причините бяха други. Труден момент беше и първата загуба тук срещу „Лудогорец-2“. Лично аз си бях поставил за цел „Етър“ да не загуби нито един мач, за което всеки казва, че е невъзможно. За мен всичко е възможно. И все пак три кръга преди края целта ни е постигната!

– Някои наричат стила ви шампионски, но италиански, пестелив. Вие как го оценявате?

– Аз сега чувам тези неща, че сме играели пестеливо и по „италиански“. Аз първо търся една добра организация в защита и вече оттам-нататък според качествата на футболистите търсим по най-добрия начин да ги използваме. Нашите футболисти имаха такива качества – да играем по-затворено, да играем сигурно в защита и при отнемане на топката да рестартираме и да бъдем доста неприятни за противника. През есента наистина имаше много мачове, които завършиха с по 1:0, но трябваше да бъдат доста по-изразителни като резултат. Но има една максима: атаката печели мача, а защитата печели първенството! При мен нещата са по-скоро “фаза защита” и “фаза атака”. Солиден отбор бяхме, но пък през пролетта допуснахме повече голове, отколкото очаквах. Има ги тези мачове и сме ги анализирали.

– Какво предстои оттук-нататък?

– Не съм мислил още за моето бъдеще и това на играчите, не сме го обсъждали, защото искахме и математически нещата да се случат. Може би и леко от суеверие – да не предизвикваме съдбата. Разговорите тепърва предстоят. Искаме в оставащите мачове да се представим професионално и подобаващо. Това съм им казал на футболистите – да бъдем професионалисти докрай, това важи и за мен.

Само трима са в момента чужденците в „Етър“ – двамата панамци и венецуелецът Алехандро. Висок е само 163 см, но много пъргав и техничен, винаги играе с огромно себераздаване. Приятен и позитивен, говори три езика и казва, че България за него е невероятно преживяване. Пълното му име е Алехандро Андрес Гонсалвес Фернандес, роден е на 23 февруари 2001 г. във Венецуела. Има и португалско гражданство. Юноша е на „Арагуа“, после преминава през „Атлетико Венецуела“ и „Депортиво Лара“. В първа дивизия на Венецуела Алехандро има 20 мача и 3 гола. От 19 август 2022 г. е футболист на “Етър” и има сериозен принос за успехите на отбора.

– Алехандро, как се чувстваш в България?

– Чувствам се много добре и съм благодарен, че съм тук. Наслаждавам се на това невероятно преживяване в България – тази прекрасна държава. За пръв път съм в тази страна.

– Успя ли да се адаптираш?

– Трудно беше. Понякога си мисля, че съм се адаптирал, в следващия момент решавам, че има още какво да уча. С течение на времето си мисля, че се справям по-добре, но не е съвсем така, защото тук се играе много физически, с дълги топки. А аз съм от играчите, които искат топката да е постоянно в краката ми.

– Имах предвид как се адаптираш в страната…

– Много е приятен климатът, много е чисто. Харесват ми хората във Велико Търново, чувствам се наистина добре.

– Ти си живял дълго време в Португалия, нали? Значи познаваш живота в Европа?

– Да, 9 години съм живял в Португалия, семейството ми е там.

– Харесва ли ти това, което „Етър“ показва до момента, в това число и твоето представяне?

– Да. Когато пристигнах, не знаех много добре как са нещата тук. Но знаех, че целта пред отбора е Първа лига и съм щастлив, че го постигаме. Сигурен съм, че целият отбор заедно с треньора ще успеем да влезем в елита.

– Ти вкара много интересен гол в последната минута срещу „Литекс“ с глава…

– Да, очаквах да вкарам този гол, беше много важен за мен, за отбора, защото спечелихме важна точка в трудна ситуация. Това бе решаващо преди Коледа да излезем на второ място класирането. Щастлив съм, че помогнах на отбора. Надявам се това да се повтори, защото не играя много, но съм сигурен, че мога да играя по-често и да помогна на „Етър“.

– Говориш три езика – португалски, английски и испански, разбираш ли вече български?

– Понякога разбирам за какво се говори и мисля, че ми е по-лесно да науча чужд език, защото знам три езика. Има подобни думи и е лесно да си направиш асоциация с тях. Със сигурност напредвам с българския език и ако уча, малко по малко ще постигна едно добро ниво.

– С кои играчи се разбираш най-добре в отбора?

– Най-близък приятел ми е Мартин Моран. Но мисля, че имам добри взаимоотношения с всички момчета, с Ники Янков, Емо, Олег…

– Вярваш ли твърдо, че „Етър“ ще влезе в елита?

– Да, разбира се! На сто процента съм убеден. Но трябва да се борим, за да постигнем целта и това зависи само от нас.

– Какво ти предстои от лятото и къде ще играеш?

– Не знам какво предстои в следващия сезон, в момента съм изцяло концентриран върху изпълнението на целта. Ще видим след това. Наистина много ми харесва тук, но не мога да говоря за бъдещето. Ако ви кажа нещо сега, няма да е вярно, защото не знам какво предстои.

Да излезеш на терена и да играеш срещу един от най-великите футболисти в историята на футбола Лео Меси и то в първия мач на Аржентина като световен шампион пред 90 000 зрители – това е мечта за всеки един футболист по света… Тя обаче стана реалност за 21-годишния халф на „Етър“ Мартин Моран. Младият полузащитник е национал на родината си Панама и игра в историческия мач в Буенос Айрес, на който местните фенове за първи път посрещнаха „гаучосите“ като шампион на планетата и видяха Световната купа. Мартин Моран влезе в 67-ата минута, имаше преки единоборства с Меси. Той и съотборниците му от Панама играха достойно и опазиха резултата 0:0 почти до края, когато все пак инкасираха две феноменални попадения, второто от които бе гол № 800 в кариерата на Лео Меси. Два милиона заявки за билети имаха домакините, само 90 000 имаха късмета да гледат този мач на живо.

Мартин е роден на 30 август 2001 г., стана шампион на Панама, а в „Етър“ дойде точно преди година като преотстъпен от своя клуб „Индепендиенте“. На терена действа като вътрешен халф. Междувременно от основен играч на Панама U21 се превърна и в част от националния отбор. В „Етър“ играе с огромно себераздаване и е един от любимците на „виолетовата“ агитка. Мартин Моран вече се прибра в България и даде  интервю за „Велико Търново спорт“.

– Мартин, как се почувства, когато разбра, че ще излезеш срещу Меси?

– Научих три седмици преди мача на „Ел Монументал“. Бях изключително щастлив, че ще играя срещу световния шампион и то пред толкова много публика, защото не са много хората, които имат тази възможност. Много доволен бях, че ще бъда в Буенос Айрес. Надявам се да играя още много пъти в кариерата си на такива стадиони и в такива мачове.

– Играл ли си досега пред толкова публика?

– Не, никога. За пръв път излизам пред толкова пълни трибуни, на мача имаше 90 000 зрители. Домакините от Аржентина ни посрещнаха много добре. Всички хора там бяха много развълнувани преди мача.

– Очакваше ли да влезеш в игра?

– Да, бях много мотивиран и знаех, че ще взема участие в срещата.

– И как се играе срещу Меси?

– (смее се) Невероятно е! Никога не знаеш какво ще направи той с топката в краката. Много е труден за опазване.

– Имахте няколко единоборства, направи и едно нарушение срещу него…

– Беше невероятно да излезем срещу световните шампиони и най-добрия играч в света. И благодаря на Бог, че направи това възможно! Надявам се да играя още дълго за националния отбор на Панама.

– Разменихте ли някакви реплики по време на мача?

– Много малко. Само го поздравих за световната титла и му казах, че се възхищавам за великата му кариера.

– А защо не се снима с него, твоите съотборници го направиха и дори взеха автографи?

– Нямаше възможност. Стана много бързо, защото само петима от нашите играчи го помолиха за автограф и говориха с него, но докато отидем и останалите, започнаха да се събират много хора и охраната го отведе. Но успях да се снимам с Хулан Алварес, Лаутаро Мартинес и Леандро Паредес, те бяха по-свободни. Имам снимки с Меси, но от игрови ситуации. Много съм щастлив от това невероятно преживяване.

– Разкажи ни за себе си, как започна с футбола?

Започнах да играя футбол съвсем малък на улицата. Постепенно стигнах до втория в класирането на първа дивизия на Панама. С работа и тренировки стигнах до това да станем шампиони на Панама, когато бях 19-годишен. Повикаха ме в националния отбор до 21 години и играх в няколко международни турнира. Стигнах и до националния отбор. След това дойде възможността да играя в България за „Етър“. В началото беше много трудно, защото климатът е различен, а езикът е много труден. С течение на времето ми стана по-лесно и работя упорито. Сега се чувствам много по-добре.

– Как се чувстваш в „Етър“?

– Много съм щастлив и най-много искам да влезем този сезон в Първа лига. Много е важно за мен и за всички! Защото това ще зарадва града и хората от Велико Търново.

– Ти си само на 21 години, какво очакваш от футболното си бъдеще?

– Надявам се след две години да играя в голям отбор от Европа. Но за това трябва да работя упорито и да бъда мотивиран. Всичко зависи от мен и от труда, който полагам.

– Къде и какъв се виждаш след десет години?

– (усмихва се) Надявам се след 10 години да бъда един от най-добрите полузащитници на своята страна.

– Доволен ли си от публиката на „Етър“ и от отношението на хората тук?

– Харесвам феновете на „Етър“ и се надявам публиката да продължи да подкрепя отбора докрай!

– Ако „Етър“ влезе в Първа лига, ще останеш ли, или ще търсиш нови предизвикателства?

– Човек никога не знае какво ще му предложи бъдещето. В момента изцяло съм фокусиран върху играта си в „Етър“ и в това да изпълним целта – влизане в елита. А занапред – ще видим какво предстои.

снимки: instagram_30martin и личен архив

“Виолетовите” завършиха есенния полусезон на трето място с равен актив с втория “Крумовград” и на 5 от лидера ЦСКА 1948 II, който няма право на влизане. Воденият от Емо Луканов тим записа 8 победи, 6 равенства и 3 загуби, при голова разлика 20:10. Защитата на тима е втора по стабилност, но нападението не е дори в Топ 7 по резултатност. Старши треньорът Емануел Луканов направи оценка на представянето и сподели очакванията си за пролетта.

– Г-н Луканов, каква оценката ви за есенния полусезон?
– Положителна, с оглед затрудненията, които ни съпътстваха от лятото насам. Изградихме нов отбор, събирайки малко набързо футболисти, с които да изградим колектив в движение и да постигнем желаните резултати. Считам, че позицията ни в класирането е много добра, на практика ако сега бе свършил сезонът, щяхме да сме изпълнили целта и да сме част от елита.

– Можеше ли точките да са повече и класирането по-добро?
– Заради начина, по който се раздаваха футболистите в мачовете и тренировките, заслужавахме много повече и поне още 6 точки в актива си. За съжаление пропуснахме положения, които ако бяхме реализирали, щяха да ни ги донесат. В същото време не помня да сме спечелили среща с късмет и да сме облагодетелствани от съдбата. Но нова вече е минало. Предстоят почивка, подготовка и 17 мача за първенство, в които да извлечем максимума и да постигнем целта си.

– А тя остава ли Първа лига?
– Въпреки всички трудности през които преминаваме – да.

– Разделихте се с двама основни футболисти, намерихте ли им вече заместници?
– Търсим варианти да ги заменим, но на този етап не сме разговаряли конкретно с никого. През зимната пауза е далеч по-трудно да намериш централен нападател. Както казва един италиански футболен специалист: с вратар и централен нападател не се правят компромиси. Можеш да сбъркаш с избора на жена, но не и с тези два поста.

– В случай, че ударите на камък с тарана, какво ще правите?
– Ще търсим офанзивни футболисти, които да действат зад нападателите, можем да играем с фалшива деветка и т.н., но все още е рано да коментираме схемата. Нека изчакаме да видим как ще се справим с търсенето на централен нападател.

– Намирането на реализатор ли е решението за повишаване на резултатността?
– Имахме създадени ситуации за гол в много от мачовете, но реализаторът в нашия отбор не успя да се възползва по най-добрия начин. Ако повече от създадените положения бяха финализирани, щяхме да имаме повече точки. Имахме мачове с по 7-8 ситуации, като с „Дунав“, „Миньор“, „Спортист“, „Беласица“, от които не се възползвахме по най-добрия начин и вместо да спечелим, завършихме наравно. Това са фактите.

– Може ли да се повиши атрактивността в играта на отбора?
– Разбира се, всеки компонент може да се подобри и надгради. Дори и фактът, че сме сред най-солидните отбори във фаза защита може да бъде с по-добри показатели. Защо през пролетния полусезон да не допуснем 6, вместо 10 гола, както през есенния? Защо вместо 20 да не отбележим 30 гола. Искам не да поддържаме, а да надграждаме…

Старши треньорът на “виолетовите” даде обширно интервю за “Велико Търново спорт”, в което разказа за футболната си кариера, живота си в Италия и България и амбициите в треньорската професия.

– Емо, на колко години започна с футбола?

– Няма да го забравя никога. Бях на 8 г. във втори клас, когато треньорът Петко Миланов мина през салона на ОУ “Бачо Киро” за желаещи за футбол момчета и аз бях един от първите. Имаше тогава УСШ, а от 6 клас влязохме в Спортното училище и преминах през цялата школа на “Етър” до мъжкия отбор.

– Баща ти Георги Луканов е известно име в “Етър”, помниш ли го като футболист?

– Не, изобщо. Хората още го помнят и в “Локомотив”, и в “Етър”, казват, че е е бил много добър футболист. За краткото време в “Етър” става един от водещите голмайстори и казват, че е бил отличен централен нападател.

– Ти изигра няколко сезона в “Етър”, спечелихте през 1995 г. и Купата на ПФЛ. На колко години дебютира?

– Рано, направих дебют в мъжкия отбор на 17 години срещу “Берое” през 1993 г. Играеха Олег Моргун, Ангел Червенков, Цанко Цветанов, а Проданов беше контузен и Ради Дойчев ме пусна второто полувреме. “Етър” загуби с 2:0, но аз бях много щастлив от дебюта си. От 1994 г. заиграх като титуляр няколко сезона. Накрая не знам какво се случи, но ми остана леко огорчение, не искам да се връщам към този момент. Не ми се даваше шанс, въпреки че бях натрупал 60 мача в “А” група. Разтрогнах договора си по вина на клуба и си тръгнах. Играех в младежкия национален отбор, а нямаше място за мен в “Етър”. Беше нелогично, но съм го забравил, само ми е останала лека горчивина.

– И как се стигна до отиването ти в Италия?

– Преди това заминах за Испания, това малко хора го знаят. Отидох във втория отбор на “Реал Сарагоса” през 1997 г., където бях три месеца. Но бяхме извън ЕС и в “Б” отборите нямаха право да играят такива чужденци. Прибрах се в България, но преди това като младежки национал играх  срещу Италия там. Треньор им беше Чезаре Малдини, на вратата Буфон, още Неста, Тоти, Амброзини… Мениджъри ме забелязаха и заминах за Италия, където изкарах 12 сезона.

Първо бях в “Перуджа” в Серия Б, още беше там Матераци, но пак се появи същия проблем – само един футболист извън ЕС можеше да играе, а те имаха двама сърби. Искаха да ги продадат на “Наполи”, но не стана и в един момент аз останах без отбор. През 1998 г. подписах с “Дертона” в Серия Д и 12 г. минаха на това ниво. Не съм играл голям футбол в Италия, но съм се учил от най-големите в треньорската професия.

– Какво ти даде Италия?

– Даде ми култура, промени ми начина на живот. От треньорска гледна точка ми е дала много, курсовете, които изкарах там, опитът – практически и на теория. Последните 4 г. бях играещ треньор, изкарах лиценз в Коверчано. Вече бях решил да работя като треньор. Карал съм стажове, и то не едноседмични, в “Милан”, в “Интер”, “Бреша”, “Кремонезе” при именити треньори. Опитът, който придобих там, е безценен.

– Заради треньорството ли се завърна в България?

– Факторите са много. Бях на 35 г. и трябваше да приключвам с футбола. През 2010 г. Италия преживя голяма икономическа криза и започнаха затруднения с плащанията. Върнах се и кандидатствах за работа в ДЮШ в “Черно море”, но само след три месеца Стефан Генов стана наставник на мъжкия отбор, а аз му станах помощник. Изкарах “Про лиценз” и бързо ми се развиха нещата. Работих там още с Адалберт Зафиров, Гонзо, Сашо Станков, Никола Спасов. Взехме Купата на България и Суперкупата, което за “Черно море” е страхотен успех. Пак дойде Гонзо и като подаде оставка, аз поех отбора за 3-4 месеца. Едновременно бях и директор на школата.

– После на два пъти бе помощник на Ивайло Петев в чужбина…

–  Желанието ми бе да съм треньор и само да стоя в школата не ме задоволяваше. С Петев се познаваме от деца, обади ми се и отидохме в Саудитска Арабия, а после и в Полша. Това, което той сега прави в Босна и Херцеговина като национален селекционер е супер, но за мен като помощник не бе моето, защото исках да работя в клуб. Приех поканата на Петър Колев в “Берое”, а след това ми се обади Деян Куздов за “Етър”.

– Дълго ли мисли и беше ли наясно със ситуацията тук?

– Не съм мислил дълго, всичко ми беше ясно. Но искам да подчертая, че с мен преди това не е имало разговори. Аз се появих на дербито със “Спартак” (Вн) просто като зрител, минах на път от София да видя майка си и дойдох на стадиона. Чак след баража са свързаха с мен. Не беше коректно от тогавашния щаб да спекулира.

– Как се определяш като човек? Амбициозен ли си?

– О, разбира се! Имам толкова голяма амбиция да постигна целите, които “Етър” заслужава… Не познавам друг, който да е толкова позитивен и амбициран спрямо “Етър” във всяко едно отношение. Този клуб заслужава много повече, да бъде развит и да дава шанс на юношите. Това ще се случи в най-скоро време.

Искам още нещо да кажа, гледайки какво се случваше в клуба преди мен: аз не съм дошъл тук да правя име, да използвам “Етър” да направя име на негов гръб. Аз искам да развивам “Етър”, да има юноши, които стават титуляри (пак зависи и от тях, но аз го искам). Ако един ден някой отбор ме поиска за треньор, би било добре, но не бих искал да напусна “Етър”, ощетявайки го да остане без треньор в сложна ситуация. Което доста хора преди мен го направиха. Не искам да бъда и като много треньори в детско-юношеския футбол, които на гърба на децата искат да изпъкнат и създават набор от футболни “инвалиди”. Аз това не искам да го направя. Не съм дошъл в “Етър” да правя кариера.