„Като малък винаги съм бил привърженик на „Етър”, твърди треньорът на „виолетовите”
– Веско, как започна с футбола?
– Всичко започна в Елена. Започнах като малък в „Чумерна” (Елена), а на 15 години влязох в мъжкия отбор във „В” група. Казармата изкарах като футболист на „Металург” (Перник) и после дойдох във Велико Търново.
– Какво си спомняш от престоя ти в „Етър”?
– Дойдох едва 19-годишен, през април, когато се уволних от казармата. Отборът беше в „А” група, но бе много зле финансово. Изпаднахме във втория ешелон, там направих много силен полусезон и ме продадоха в ЦСКА. Останал съм с много добри спомени от престоя си в „Етър”.
– Винаги ли си бил защитник?
– В юношите на „Чумерна” бях нападател, но после в мъжкия футбол винаги съм бил централен защитник.
– С ЦСКА спечелихте Купата на България…
– Играхме срещу силни отбори – „Миньор” (Пк), „Левски” (Кюстендил) и на финала бихме „Литекс”. Имам хубави спомени, две години изкарах при „червените”, имам 50 мача и два гола.
– Как стана така, че толкова дълго се задържа в „Марек”?
– Първо бях преотстъпен от ЦСКА, после „Марек” ми взеха правата. Отборът беше в „А” група, да не звучи нескромно, но бях един от основните футболисти на „Марек”, имам близо 150 мача.
– Накрая завърши в „Любимец”, там ли дойде идеята да станеш треньор?
– Получих там една тежка контузия – скъсах връзки, първо бях играещ помощник на Ивайло Петев и Стамен Белчев. Започнах да карам лиценз и президентът на „Любимец” уволни Белчев и ми предложи да стана старши треньор. Покрай футбола друг път нямах, а това беше нещо, което ми се отдаваше и затова се посветих на треньорската професия.
– „Дунав” ли е върхът на кариерата си досега?
– Засега е това. Класирах отбора първи във „В” група, после спечелихме и „Б” група, влязохме в елита. Още първата година станахме четвърти и играхме в евротурнирите. Мисля, че е едно добро постижение и това е цел, която ще преследвам и с другите отбори, които водя. Само хубави спомени имам от Русе, оставих много приятели.
– След „Кариана” и „Ботев” (Вр) дойде в „Етър”. Какво те доведе отново на стадион „Ивайло”?
– Обади ми се президентът Деян Куздов, срещнахме се и изяснихме нещата. Беше предизвикателство пред мен да поема „Етър”, защото току-що бе изпаднал от елита. Знаете, че финансово нещата не са много добре, но се захванах за работа – за мен трудни неща няма и засега се справяме перфектно. Аз не се плаша от работа и не се притеснявам. Оставихме голяма част от футболистите, 11 човека, но само трима от тях бяха титуляри. Знам, че няма да е лесно, но приех предизвикателството. Аз съм от този край, може да не съм великотърновец, но моите отбори са „Етър” и ЦСКА, впоследствие такъв стана и „Дунав”. Като малък винаги съм бил привърженик на „Етър”.
– Как стигнахте до тази серия от победи и над 700 минути без допуснат гол?
– Започнахме по-зле, но бях казал на момчетата, че ако продължават да тренират по този начин и изпълняват изискванията ми, всичко ще се получи. Радвам се, че нещата станаха много бързо във времето.
– Основният въпрос е изпълнима ли е поставената цел – завръщане в елита?
– Изминали са само десет кръга, но ако момчетата продължават да се раздават така и да играят с настроение, няма да има отбор в „Б” група, който да ни създаде сериозни проблеми. Ако сме дисциплинирани и във всеки мач даваме максимума, няма да имаме проблеми.
– Предполагам, съгласен си, че и организационно нещата трябва да са наред, за да влезем в Първа лига?
– Разбира се. Излезе в пресата една информация, че има финансови проблеми. Никой не ги отрича, но президентът и ръководството правят всичко възможно да изчистват забавянията. Още малко трябва да се подобри във всяко отношение организацията – и в тренировъчната база, и финансово, но мисля, че ще се оправим.
– Какви са твоите изисквания към футболистите?
– Не мисля, че някой треньор може да открие топлата вода. Всичко отдавна е измислено, просто трябва да следваме тези неща. Основното, което изисквам, е дисциплината. Гледам да съм до голяма степен приятел с момчетата от отбора, макар че трябва да има и граници. Във всички отбори, в които съм бил, това ми е носило успехи и така ще продължава занапред. Дистанция държа до голяма степен, но не съм от типа тиранин, а по-скоро съм приятел с играчите.
– Има ли треньор, от когото се учиш?
– Аз съм бил при добри треньори – Димитър Пенев, Митко Алексиев, Стойчо Младенов, Енрико Катуци, Луиджи Симони. Възприел съм от тях много неща, други минават и през моята призма. От всеки един треньор съм взел по нещо.
– Караш „Пролиценз”, нали?
– Да, през февруари ми предстои изпит.
– Кой ти е любимият отбор в световен план?
– „Барселона”, макар че в момента не играе много добре.
– Остава ли ти свободно време извън футбола и с какво го запълваш?
– Не остава много време, особено в последните две-три години. Преди това играех тенис на корт. Обичам да гледам филми. Най-много гледам във футбола българското първенство, то ми е по-интересно. Рядко гледам чужди мачове – предимно Шампионска лига и участието на българските отбори в евротурнирите.
– Наясно ли си, че серията без загуба на „Етър” няма да е вечна и ще дойде някоя загуба?
– Не мисля, че една загуба ще ни повлияе по някакъв начин. Не трябва обаче да ни заблуждава това, което сме направили до момента. Както казах, ако даваме на всеки мач това, което можем, и сме сериозни в тренировките и мачовете, трудно някой отбор от „Б” група може да ни победи. Сезонът е дълъг, после през паузата ще видим кой ще направи по-добра подготовка, селекция, организационно и финансово е добре, и през март-април ще се види кои са трите най-добри отбора. Силно се надявам сред тях да е и „Етър”.
