Вратарят на “Етър 1924” Венцислав Димитров е един от най-стабилните играчи на “виолетовите” тази есен. Той записа рекордните 444 минути, без да допусне гол в мрежата си, преди да получи гол при гостуването в Сандански. Подобен рекорд навремето в “Етър” имаше Калоян Чакъров, който пък сега е треньор тъкмо на Венци. Роден е на 27 март 1988 г., висок 184 см и тежи 82 кг. Юноша е на “Бали”, откъдето премина в “Чумерна” и бе привлечен при “болярите”.
– Венци, разбрахме, че колекционираш вратарски екипи. Колко са?
– Не съм ги броил, но имам достатъчно.
– Кой ти е любимият, снежнобелият ли?
– Да. Отдавна мечтаех да играя с № 88, защото съм роден през 1988 г. Най-после си направих такъв екип и се надявам да помага по някакъв начин. Иначе навремето Краси Балъков ми подари екип на вратаря на “Щутгарт”- Хилдебранд. Пазя си го и не играя с него.
– Какво се промени с идването на новия спортно-технически екип?
– Приповдигна се настроението, желанието за игра е доста по-голямо, показваме го на тренировки дори. Всеки се влага на 100%. Усеща се колективност. Надявам се да запазим ритъма и занапред и да бием във всеки мач.
– Преди не искахте ли да биете във всеки мач?
– Искахме, но сега повече вярваме, че можем да го постигнем, откровено казано.
– Венци, на какво се дължи личният рекорд, който записа от 444 сухи минути?
– На добрата игра на отбора като цяло. Сигурен съм в защитниците, надявам се и те да са спокойни с мен. Надявам се и занапред да продължаваме така.
– Караш ли се на бранителите?
– Когато се налага, карам се, в смисъл – командвам. Когато аз направя грешка, на мен ми се карат. Нормално е.
– Калоян Чакъров, който се занимава с вас вратарите, разкри ли ти нови тънкости?
– Разбира се. Методиката му на работа ми допада, а освен това психически много добре настройва вратарите.
– По-спокоен ли си вече?
– Увереността идва с всеки следващ мач. Самочувствието също и малко по малко се получава.
– Каква е футболната ти мечта?
– Да побеждаваме и да постигнем целта, която сме си поставили да влезем в “А” група. Дай Боже да стане.
– Имаш ли идол, на който искаш да приличаш?
– Доста вратари ми допадат като начин на игра, но не искам да приличам на никого. Искам да приличам на себе си. Аз съм си аз.
