Офанзивният халф Велко Батрович безспорно е едно от най-интересните имена през пролетния полусезон в „Етър”. Техниката му определено впечатлява, а головете, които започна да бележи, погледът му върху играта и определено позитивният характер му спечелиха много привърженици.
Велко е роден на 5 март 1994 г. в столицата на Черна гора Подгорица и е юноша на местния „Бумбара”. Той всъщност произхожда от футболна фамилия – неговият баща Зоран Батрович е известен нападател на Югославия, има 300 мача и 76 гола, с „Партизан” е печелил Купата на Югославия.
Велко тръгва по стъпките на баща си и днес признава, че той му е първият съветник и човекът, дал начало на кариерата му. Талантът на младока блясва толкова силно, че през 2009 г., едва 15-годишен, вече е искан от куп европейски грандове – „Реал” (Мадрид), „Олимпик” (Марсилия), „Арсенал”, „Олимпиакос”… Всички те напират да го привлекат в академията си. Най-настоятелен е скаутът на „топчиите” Кристиян Карембьо и по личното настояване на Арсен Венгер Велко поема за Англия. Всички медии пишат за интереса от „Арсенал” и започват да го наричат „Новия Меси” заради приликата – не само визуална, но и в играта му.
Батрович тренира с втория отбор на „Арсенал”, но неочаквана пречка проваля трансфера. Опитват се да го картотекират, но той е от страна, която не е членка на Европейския съюз, а и няма навършени 18 години. Прибира се обратно и става част от младежкия отбор на „Партизан” (Белград). В мъжкия футбол дебютира с екипа на „Зета”, а през 2012 г. подписва договор с полския „Видзев” за 3.5 години. Първия сезон играе 6 мача, но в следващите два става основен играч и натрупва 58 мача с 4 гола за „Видзев”.
От 2015 г. играе в Словения в местните „Завръч”, „Домжале” и „Кръшко”, като за два сезона има общо 38 мача и 6 гола. Има мачове за националния отбор на Черна гора до 21 г. През тази зима след контакти с Красимир Балъков мениджърът му го известява, че има интерес от „Етър” и Велко Батрович се озовава във Велико Търново. Още на подготовката в Анталия блесва с виртуозен гол срещу „Лех” (Познан). Навършилият неотдавна 24 години халф става титуляр на „виолетовите”, играе във всички мачове. Не се притеснява да опитва красиви изпълнения, техниката му е впечатляваща.
Още в дебюта си бележи гол с глава срещу „Септември”, но на стадион „Ивайло” отборът изпуска победата. В началато на мача с ЦСКА-София отново праща топката с премерен удар в мрежата, но попадението е отменено заради поемане на топката с „дълго рамо”. Още в следващото гостуване на „Левски” обаче Велко Батрович се разписва за 0:1, а след нов негов пробив отляво „Етър” по чудо пропуска втори гол, който може да донесе победата.
Велко е поливалентен играч, като може да играе като ляво и дясно крило, навсякъде в атака, но по неговите думи най-силната му позиция е зад централния нападател. Едно е сигурно – заедно с Аласана Мане той е една от находките в зимната селекция на Балъков и от него тепърва се очаква да вдига на крака „виолетовите” фенове.
– Велко, как започна футболната ти кариера?
– В моята родина играх за „Бумбара”, откъдето отидох в „Партизан”. Там бях една година, след което заиграх в Полша. Три сезона и половина бях във „Видзев”, тези години бяха много важни за мен заради феновете и историята на самия отбор. После два сезона и половина бях в Словения и сега съм в България.
– Нищо не казваш за прозвището ти „Новия Меси” и престоя в „Арсенал”?
– Това име ми го дадоха, когато бях на проби при „топчиите”. Това беше преди много години. Повикаха ме през 2009 г., когато бях една на 15 години. Бях в Академията и тренирах с втория отбор. Опитаха се да ме картотекират, но възникна проблем, защото Черна гора не е част от Европейския съюз. Бях под 18 години и затова беше невъзможно да остана. Що се отнася до Меси, моят стил на игра сега е по-различен, оттогава минага доста години. Лео Меси е играч от друга вселена.
– Баща ти е бил играч на „Партизан”, говориш ли с него за кариерата си?
– Да, разбира се. Той беше до мен от първите ми стъпки във футбола и много ми помага. Беше първият ми треньор. За всичко, което правя, се съветвам с него. Той е най-добрият ми психолог и съветник.
– Впечатленията ти от българския футбол?
– Първите ми впечатления са много добри. Отборът ни е много добър и се надявам че ще остане в Първа лига. А през следващата година ще се борим за нещо повече.
– Как преценяваш нивото на нашата Първа лига?
– Това е първенство с много-много добри играчи. Бих казах, че е едно от най-добрите първенства на Балканите. Някои футболисти могат да играят и в европейски отбори. Срещу ЦСКА, „Левски” и „Лудогорец” видях такива играчи и мога да кажа, че са много добри.
– Дебютира с гол срещу „Септември”…
– Първият ми мач беше много важен за мен, защото бяхме домакини. Това беше мач, който трябваше да спечелим. Поведохме с 3:0, не знам защо не успяхме, не мога да си го обясня.
– Разписа се и срещу „Левски” и агитката горещо ви аплодира…
– Мачът срещу „Левски” беше много важен и точката бе от огромно значение за нас. Голът ми срещу „сините” е най-важният, който съм вкарвал досега в кариерата си!
– Разкажи за работата си с Красимир Балъков?
– Мога да кажа, че всичко при него е на ниво. Контактът му с мен и с другите играчи е много добър, а това е много важно. Не само как да се играе футбол, а как говори с играчите. Засега всичко е наред.
– Немският стил на работа как ти понася?
– Дисциплината – това е много важно.
– Виждаш ли „Етър” в Първа лига и през следващия сезон? Важно ли е за отбора да остане?
– Разбира се, много е важно за всички нас. Всички мислим за следващия мач и как да го спечелим. Трябва да вземем максимума срещу „Септември”, „Дунав” и „Локомотив” (Пд).
– И отново започвате срещу „Септември”.
– За нас може да се каже, че това е началото на сезона. Всеки мач ще бъде като финал. Трябва да направим всичко, за да започнем да печелим. Или поне да вземаме точки, само да не губим.
– Имаш мачове в националните гарнитури на Черна гора. Играе ли ти се в националния отбор?
– Да, играл съм, понякога ме викаха, но пък не съм влизал в игра. Но там политиката в националния отбор е различна. Разчита се на играчи предимно от местното първенство. Мечтата на всеки един футболист е да играе за своя национален отбор.
– Какво мислиш за В. Търново?
– Старинен град, много е красив. Хората са много мили и всичко е супер, публиката е великолепна. Ще се опитвам да дам най-доброто от себе си за „Етър”.
