“Теренът” на старото военно училище. сн. sport-vt.com
Великотърновският детско-юношески футбол здраво затъна в калта. Така най-образно може да бъде илюстрирана в момента ужасяващата липса на футболни терени в старата столица. Падналите снегове и дъждове превърнаха единствения тренировъчен терен, този в Старото военно училище, ползван от „Етър”, в огромна локва. В нея близо 200 момчета от 8 до 18- годишна възраст газят ежедневно, опитвайки се да водят някакъв тренировъчен процес. На практика това е невъзможно, признават треньорите.
Те се опитват да решат проблема, водейки възпитаниците си зад двете врати, където има някакви остатъци от трева и е малко по-сухо, но там пък е осеяно с камъни и миналата седмица един от младите вратари е разрязал ръката си при плонж. Вътре в терена, сред локвите, момчетата буквално затъват в тинята и още в първите минути се покриват със студена, лепкава кал. После вечер в къщи майките им се чудят как да изперат чорапи и анцузи, без да задръстят пералните или мивките, ако пробват на ръка. Да не говорим, че не може да става дума нито за упражнения с тежката топка, нито за някаква игра в блатото или пък за усвояване на технически умения. При тази ситуация треньорите карат възпитаниците си просто да въртят обиколки и да поритват зад вратите, където следобед е пренаселено, тъй като се събират пет групи. Другото е тактически занимания на дъските вътре в съблекалните.
При липсата на транспорт, който да вози отборите до игрищата в Леденик, Самоводене или Дебелец, единствената алтернатива остава тренировъчният терен до стадион „Ивайло”. Той обаче от пет години е зарит със строителни отпадъци на фирмите, които вдигнаха блокове на мястото на Ледената пързалка. Нейното игрално поле също е в боклуци, а може да се използва. Както и теренът, който иначе е покрит с трева и сгурия и предвид факта, че е нависоко, се отцежда доста по- бързо от този в Старото военно училище. Ако естествено не бе зарит с камари камъни и бетон. Управителят на Общинско предприятие „Спортни имоти” ООД Пламен Колев, което стопанисва стадиона, заяви че въпросният парцел е отреден за спортни цели, но поради липса на средства няма как сега да се направи терен, а и се чака външен инвеститор. Според него от отдел „Общинска собственост” трябва да кажат кой е изсипал строителните отпадъци и да го накарат да ги махне.
„От три години в годишните отчети, които изпращам до община В. Търново, която е наш партньор в Акционерното дружество „Етър-1924″, пиша че без изкуствен терен футболът в града не може да има развитие, но реакция няма”, коментира прокуристът на клуба Стефан Атанасов. Той е наясно, че младите футболисти няма къде да тренират, още повече, че и затревеният терен в СОУ „Г. С. Раковски” стои от години разровен.
Именно засипаният с отпадъци терен до стадион „Ивайло” бе предоставен на плевенска фирма, за да строи подземен комплекс, върху който трябва да направи изкуствено игрище с размери 100 на 70 метра. От решението на Общинския съвет през 2009 г. досега обаче изтече много вода. По последна информация фирмата е поискала отсрочка за реализиране на инвестиционните си намерения, мотивирайки се с кризата.
Като варианти за излизане от ситуацията Стефан Атанасов анонсира възможността да се ползват за тренировки двете маломерни игрища с изкуствено покритие в СОУ „Г. С. Раковски”. Той е договорил с шефовете на новопостроения комплекс „Спортно Търново” най-малките момчета да се подготвят там безплатно. Не се ли реши кардинално въпросът обаче, развитието на школата е невъзможно.
Най-доброто решение е община В. Търново най-после да отдели реални средства за спортната база и да направи изкуствен терен в Старото военно училище. Там има готови съблекални, които с лек ремонт могат да придобият приличен вид. Мястото е в центъра на града и е удобно за всички деца, а и за техните родители, които плащат данъците си тук, а не получават нищо в замяна. Освен оправданието „пари няма”. Което звучи повече от смешно на базата на случващото се в Сливен, Каварна, Своге, Мездра, Монтана и ред други общини, по-малки или от сорта на нашата, но с управа, работеща за спорта, която направи от нищото нещо. Докато във В. Търново се случва обратното…
