Александър Томаш и екипът му подписаха днес договор с “Етър” и бяха официално представени, а веднага след това изведоха тима за първа тренировка. В щаба на Томаш влизат и неговите постоянни асистенти Константин Мирчев и Тодор Кючуков, ще им помага и Калоян Чакъров.
Томаш даде и първото си интервю като старши треньор на “виолетовите”.
– Какво те накара да приемеш това предизвикателство?
– Всичко в живота е предизвикателство. Да, може би в началото подхожах емоционално, но с моя екип разговаряхме и преценихме, че ние сме хората, които можем в този тежък момент за „Етър” да помогнем. Длъжен съм да дам всичко от себе си, така го усетих. Защото в момента на „Етър” действително трябва да му се помогне.
– Бързо ли се разбрахте с ръководството?
– В момента, в който дойдоха и седнахме на разговор, на десетата минута бях убеден, че имат желание да направят всичко възможно да опитат „Етър” да остане в Първа лига.
– Остава ли това амбиция и цел пред теб?
– Това винаги ми е било цел. Първото нещо, което попитах е: ще живуркаме или ще направим всичко възможно в тази тежка ситуация „Етър” да се спаси от изпадане и оцелее в елита.
– С какъв щаб ще работиш?
– При мен той е постоянен – Константин Мирчев и Тодор Кючуков. Познавам от доста време Калоян Чакъров – човек, който винаги е бил в „Етър”, разговарял съм с него и той ще помага.
– Очакват ли се някакви промени в отбора?
– Ние не сме магьосници, но първото нещо, което трябва да направим, е да вдъхнем увереност на тези футболисти. На този етап няма как да попълним нещо, но естествено има неща, които трябва много да се подобряват и ако искаме да постигнем това, което всички желаем, трябва да има и промени.
– Има ли за теб допълнителен сантимент – ти си великотърновец, вицешампион с детския отбор, а като капитан на мъжкия тим през 2012 г. влязохте в елита?
– Аз започнах футболната си кариера в „Етър” и я завърших в „Етър”. Да, търновец съм и през годините сме имали доста разговори, отказвал съм два или три пъти. Но сега в тази ситуация, която наистина е доста тежка, плюс ковид и пандемии, някак си усетих, че съм длъжен да дам максимума от себе си и да се опитам да помогна на „Етър”.
