Гост на празненствата за Тодоровден в Арбанаси бе спортният министър Свилен Нейков. Той бе в курортното селище по покана на домакина на проявата Тошо Кръстев, като откри празника, а в края връчи наградата на победителя в конкурса за най-гиздав кон. Свилен Нейков пристигна в Арбанаси заедно със семейството си – олимпийската шампионка по гребане Румяна Нейкова и техните деца.

Медиите го определят като „по-неизвестната половинка в тандема с Румяна Нейкова”, но истината е, че той е човекът с основен принос за изключителната й кариера. Роден е през 1964 г. във Варна, а от почти 20 години е преподавател в НСА и има доцентско звание. Преди да стане треньор на Нейкова, е бил девет години национален състезател, като става студентски световен шампион на универсиадата през 1989 г. в Дуисбург. Финалист е и на световни първенства.

По всичко личи, че Свилен Нейков е човек, който обича предизвикателствата и не се бои от работата. На 27 юли м.г. той прие поканата на Бойко Борисов да оглави Министерството на физическото възпитание и спорта. Постът е повече от „горещ”, а проблемите са безкрай. Което ясно личи и от интервюто, което министър Нейков даде пред представителите на медиите на празника в Арбанаси.

­ Г-н Нейков, какво ви води в Арбанаси?

­ Един чудесен български празник като Тодоровден и използвам случая да поздравя всички именници. Радвам се, че тук има конна база, която толкова добре се поддържа и стопанисва. Клуб „Калоян-92” очевидно полага усилия и успехите му не са случайни, което прави чест на състезателите, треньорите и федерацията.

­ Имате лични пристрастия към конния спорт?

­ Да, не го крия. Това е един хубав спорт, който се отличава с красота и изящество.

­ Конната база в Арбанаси има вече нов манеж, изграден с 50 000 лв., отпуснати от ДАМС. Сега обаче тук искат да изградят трибуни, ограда, съдийска кула, осветление. Коментирана ли е темата с Вас?

­ Все още не, но Министерството на спорта ще направи каквото е необходимо, за да може да се случват нещата. Когато са готови с проекта си, ще могат да кандидатстват и да получат съдействие.

­ Какви са капиталните вложения за 2010 г. в спортните бази?

­ В момента се разпределят. Бюджетът не е готов и сега го правим, но ще се опитаме поетапно да удовлетворим интересите на отделните региони.

­ Предстои Ви да решавате и съдбата на стадионите в София? Комисията установи кощмарно състояние дори на стадионите на столичните грандове?

­ Не само стадионите, а и на базите, двете „Академики”, които взехме като акционерни дружества. Една част от базите наистина е в невероятно лошо състояние и след като бъдат прехвърлени, ще направим репортаж да се види какви са сега и как ще изглеждат след една година. Трябва да подобрим значително състоянието на стадионите.

­ Г-н Нейков, Вие бяхте реалист преди тръгването за Олимпиадата във Ванкувър. Има ли разочарование и каква е оценката Ви за представянето на нашите състезатели в Канада?

­ Оценката ще я направим накрая, когато приключат Игрите. Най-силните ни състезатели все още не са завършили участието си. Освен това искам да кажа, че да отидеш на Олимпиада е нещо велико. За да стигнеш до тях има квалификации, т.е. има критерии, за да стигнеш дотам. Това, че сме там и развяваме родния трибагреник, означава, че по света се чува за България. Това е престиж. А що се отнася до класирането, виждаме че в стремежа си за изява много състезатели – медалисти в миналото, не могат да реализират резултатите си. Това се видя още първия ден в биатлона при Оле Ейнар Бьорндален, който не можа да вземе медал и едва вчера стана сребърен медалист. Има много такива примени. Надявам се нашите спортисти като Жени Раданова на 1500 метра да стартират успешно.

­ Да, но за съжаление от олимпиада на олимпиада България се представя все по-слабо. Какви са мерките за подобряване на тази тенденция, може би възстановяване на спортните училища?

­ Зимната олимпиада е по-различна за нас от лятната, тъй като ни липсват писти, трасета, ски шанци за скокове, нямаме улей за бобслей и спортни шейни. Не можем да се сравняваме със скандинавците, които се раждат на сняг и имат прекрасни условия. Освен това нашите състезатели са анпример един-двамав спускането и не можем да затворим Витоша, за да тренират те. Поради обективни и субективни причини сме затруднени да се сравняваме със световната конкуренция.

Колкото до спортните училища – много държа те да преминат на управление към спортното министерство, защото това е пътят да се затвори цикълът. Нашите деца трябва да тренират по два пъти на ден и да имат осигурени закуска, обяд, вечеря, както и спортен интернат – това е да са профилирани. Децата трябва да се насочват там от 5 клас, за да търсим развитие в елитния спорт. А сега в спортно училище имаме два часа физическо възпитание… Това звучи като виц и не е редно да се случва.

­ Ще разширите ли географията на спортните училища? Велико Търново имаше такова, после бе закрито, сега отново се надигат гласове…

­ Искам да ви кажа, че преди два дни минахме на комисията за образование и спорт, обсъждахме резултатите от анализите на работната група, където се поставиха тези въпроси. Нашият стремеж в момента е да организираме спортни училища по икономически райони, което значи общо девет ­ седем в страната и две в София. Но предложението на образованието е да си вземем всички спортни училища към нашето министерство. Какво ще се случи ­ не мога да кажа като траен резултат.

­ Г-н министър, къде да е акцентът – високо спортно майсторство или масов спорт?

­ Това са две различни направления. Елитният спорт е за определана група от хора, при които се търси максимална изява на моторният потенциал на всеки състезател. Докато масовият спорт е свързан с обществени прояви, развитие на социалните спортове, с които нашите деца да растат здрави, да ходят в планините, да играят футбол на нормални игрища. За тази цел ние трябва да ги извадим от класните стаи и компютрите и да им предоставим съответните условия за спортуване.

­ В тази връзка има ли програми Министерството на спорта, по които да се кандидатства за реконструкция на спортната база?

­ Въпросът е малко комплексен, тъй като ангажимент трябва да имат и нашето министерство, и това на образованието, и общините.

­ От общините обаче казват, че няма нито един проект, по който могат да кандидатстват…

­ Има такива програми, с тях се кандидатства към МРРБ (Министерството на регионалното развитие и благоустройство), като се използват като спортна инфраструктура. А в момента ще се борим Брюксел да отпусне средства специално за спорт.

­ Пак ще Ви върна към Олимпиадата, откъдето се върнахте преди няколко дни. Как се справят домакините с организацията?

­ Искам да споделя, че Ванкувър е много чист град, отличава се с топлината на хората. Всеки от тях разсъждаваше така: аз съм Ванкувър и искам да покажа най-доброто от мен пред света. Ако в България всеки започне да мисли така, нещата ще бъдат много по-различни. У нас всеки работи само за себе си.

­ Там сте говорили с Томаш Аян. Какво е мнението му за ситуацията в родните щанги и коя федерация ще признаете?

­ Нямахме време да разговаряме по-обстойно с г-н Аян, но той ще има визита в началото на април и ще говорим за развитието на българските щанги. В Канада си казахме, че трябва да направим всичко възможно да възвърнем този спорт и вдигането на тежести да ни представи достойно още в Лондон-2012. Трябва да имаме външна поликтика и достатъчно добро лоби, за да възстановим реномето на българските щанги. А колкото до лиценза на федерациите, мисля, че нещата вече са ясни и изчакваме решението на Висшия административен съд.

­ Вече се работи по нова мултифункционална спортна зала в София. България обаче се нуждае и от нов национален стадион, който да покрива новите изисквания на УЕФА?

­ В най-скоро време ще намерим съответно място за него, защото има много спорове къде да се намира. Сега ако влезем в Шампионската лига, трябва в сряда и четвъртък Орлов мост да е затворен, тъй като е буквално в центъра. А и новият стадион трябва да е със 75 % покрити места. Поставили сме задача на главния архитект Петър Диков да ни каже къде е възможен строежът и ще се опитаме да го изградим.

­ През 2009 г. Великотърновският регион постигна големи успехи при спортистите с увреждания – олимпийска титла на Гергана Баръмова и бронзов медал на Пламен Дончев. Каква е политиката ви за насърчаване на тези успехи?

­ Аз мисля, че правим достатъчно за хората с увреждания. Опитваме се да създаваме условия за тренировки, вече помогнахме на Варна за базата, ще помагаме и занапред. Изграждаме входове на националните съоръжения, за да бъдат достъпни за хората с увреждания.

­ Г-н Нейков, какво би трябвало да направи Велико Търново, за да кандидатства за разкриване на спортно училище?

­ Първо трябва да се покаже материална база. После определен брой спортове, които е необходимо да развива. Възможностите на самото спортно училище като капацитет или контингент на учители, да се покаже, че желанието е свързано преди всичко с развиването на спорта. В момента директорите обръщат повече внимание на учебния процес, защото са към Министерството на образованието, а спортът е натикан в ъгъла.

­ А Ученическите игри стават все по-бледи…

­ Точно така. Ето, ако отговарят на тези условия, които изброих, никой няма да е против броят на спортните училища да се увеличава.