Гост на празненствата за Тодоровден в Арбанаси бе спортният министър Свилен Нейков. Той бе в курортното селище по покана на домакина на проявата Тошо Кръстев, като откри празника, а в края връчи наградата на победителя в конкурса за най-гиздав кон. Свилен Нейков пристигна в Арбанаси заедно със семейството си – олимпийската шампионка по гребане Румяна Нейкова и техните деца.
Медиите го определят като „по-неизвестната половинка в тандема с Румяна Нейкова”, но истината е, че той е човекът с основен принос за изключителната й кариера. Роден е през 1964 г. във Варна, а от почти 20 години е преподавател в НСА и има доцентско звание. Преди да стане треньор на Нейкова, е бил девет години национален състезател, като става студентски световен шампион на универсиадата през 1989 г. в Дуисбург. Финалист е и на световни първенства.
По всичко личи, че Свилен Нейков е човек, който обича предизвикателствата и не се бои от работата. На 27 юли м.г. той прие поканата на Бойко Борисов да оглави Министерството на физическото възпитание и спорта. Постът е повече от „горещ”, а проблемите са безкрай. Което ясно личи и от интервюто, което министър Нейков даде пред представителите на медиите на празника в Арбанаси.
Г-н Нейков, какво ви води в Арбанаси?
Един чудесен български празник като Тодоровден и използвам случая да поздравя всички именници. Радвам се, че тук има конна база, която толкова добре се поддържа и стопанисва. Клуб „Калоян-92” очевидно полага усилия и успехите му не са случайни, което прави чест на състезателите, треньорите и федерацията.
Имате лични пристрастия към конния спорт?
Да, не го крия. Това е един хубав спорт, който се отличава с красота и изящество.
Конната база в Арбанаси има вече нов манеж, изграден с 50 000 лв., отпуснати от ДАМС. Сега обаче тук искат да изградят трибуни, ограда, съдийска кула, осветление. Коментирана ли е темата с Вас?
Все още не, но Министерството на спорта ще направи каквото е необходимо, за да може да се случват нещата. Когато са готови с проекта си, ще могат да кандидатстват и да получат съдействие.
Какви са капиталните вложения за 2010 г. в спортните бази?
В момента се разпределят. Бюджетът не е готов и сега го правим, но ще се опитаме поетапно да удовлетворим интересите на отделните региони.
Предстои Ви да решавате и съдбата на стадионите в София? Комисията установи кощмарно състояние дори на стадионите на столичните грандове?
Не само стадионите, а и на базите, двете „Академики”, които взехме като акционерни дружества. Една част от базите наистина е в невероятно лошо състояние и след като бъдат прехвърлени, ще направим репортаж да се види какви са сега и как ще изглеждат след една година. Трябва да подобрим значително състоянието на стадионите.
Г-н Нейков, Вие бяхте реалист преди тръгването за Олимпиадата във Ванкувър. Има ли разочарование и каква е оценката Ви за представянето на нашите състезатели в Канада?
Оценката ще я направим накрая, когато приключат Игрите. Най-силните ни състезатели все още не са завършили участието си. Освен това искам да кажа, че да отидеш на Олимпиада е нещо велико. За да стигнеш до тях има квалификации, т.е. има критерии, за да стигнеш дотам. Това, че сме там и развяваме родния трибагреник, означава, че по света се чува за България. Това е престиж. А що се отнася до класирането, виждаме че в стремежа си за изява много състезатели – медалисти в миналото, не могат да реализират резултатите си. Това се видя още първия ден в биатлона при Оле Ейнар Бьорндален, който не можа да вземе медал и едва вчера стана сребърен медалист. Има много такива примени. Надявам се нашите спортисти като Жени Раданова на 1500 метра да стартират успешно.
Да, но за съжаление от олимпиада на олимпиада България се представя все по-слабо. Какви са мерките за подобряване на тази тенденция, може би възстановяване на спортните училища?
Зимната олимпиада е по-различна за нас от лятната, тъй като ни липсват писти, трасета, ски шанци за скокове, нямаме улей за бобслей и спортни шейни. Не можем да се сравняваме със скандинавците, които се раждат на сняг и имат прекрасни условия. Освен това нашите състезатели са анпример един-двамав спускането и не можем да затворим Витоша, за да тренират те. Поради обективни и субективни причини сме затруднени да се сравняваме със световната конкуренция.
Колкото до спортните училища – много държа те да преминат на управление към спортното министерство, защото това е пътят да се затвори цикълът. Нашите деца трябва да тренират по два пъти на ден и да имат осигурени закуска, обяд, вечеря, както и спортен интернат – това е да са профилирани. Децата трябва да се насочват там от 5 клас, за да търсим развитие в елитния спорт. А сега в спортно училище имаме два часа физическо възпитание… Това звучи като виц и не е редно да се случва.
Ще разширите ли географията на спортните училища? Велико Търново имаше такова, после бе закрито, сега отново се надигат гласове…
Искам да ви кажа, че преди два дни минахме на комисията за образование и спорт, обсъждахме резултатите от анализите на работната група, където се поставиха тези въпроси. Нашият стремеж в момента е да организираме спортни училища по икономически райони, което значи общо девет седем в страната и две в София. Но предложението на образованието е да си вземем всички спортни училища към нашето министерство. Какво ще се случи не мога да кажа като траен резултат.
Г-н министър, къде да е акцентът – високо спортно майсторство или масов спорт?
Това са две различни направления. Елитният спорт е за определана група от хора, при които се търси максимална изява на моторният потенциал на всеки състезател. Докато масовият спорт е свързан с обществени прояви, развитие на социалните спортове, с които нашите деца да растат здрави, да ходят в планините, да играят футбол на нормални игрища. За тази цел ние трябва да ги извадим от класните стаи и компютрите и да им предоставим съответните условия за спортуване.
В тази връзка има ли програми Министерството на спорта, по които да се кандидатства за реконструкция на спортната база?
Въпросът е малко комплексен, тъй като ангажимент трябва да имат и нашето министерство, и това на образованието, и общините.
От общините обаче казват, че няма нито един проект, по който могат да кандидатстват…
Има такива програми, с тях се кандидатства към МРРБ (Министерството на регионалното развитие и благоустройство), като се използват като спортна инфраструктура. А в момента ще се борим Брюксел да отпусне средства специално за спорт.
Пак ще Ви върна към Олимпиадата, откъдето се върнахте преди няколко дни. Как се справят домакините с организацията?
Искам да споделя, че Ванкувър е много чист град, отличава се с топлината на хората. Всеки от тях разсъждаваше така: аз съм Ванкувър и искам да покажа най-доброто от мен пред света. Ако в България всеки започне да мисли така, нещата ще бъдат много по-различни. У нас всеки работи само за себе си.
Там сте говорили с Томаш Аян. Какво е мнението му за ситуацията в родните щанги и коя федерация ще признаете?
Нямахме време да разговаряме по-обстойно с г-н Аян, но той ще има визита в началото на април и ще говорим за развитието на българските щанги. В Канада си казахме, че трябва да направим всичко възможно да възвърнем този спорт и вдигането на тежести да ни представи достойно още в Лондон-2012. Трябва да имаме външна поликтика и достатъчно добро лоби, за да възстановим реномето на българските щанги. А колкото до лиценза на федерациите, мисля, че нещата вече са ясни и изчакваме решението на Висшия административен съд.
Вече се работи по нова мултифункционална спортна зала в София. България обаче се нуждае и от нов национален стадион, който да покрива новите изисквания на УЕФА?
В най-скоро време ще намерим съответно място за него, защото има много спорове къде да се намира. Сега ако влезем в Шампионската лига, трябва в сряда и четвъртък Орлов мост да е затворен, тъй като е буквално в центъра. А и новият стадион трябва да е със 75 % покрити места. Поставили сме задача на главния архитект Петър Диков да ни каже къде е възможен строежът и ще се опитаме да го изградим.
През 2009 г. Великотърновският регион постигна големи успехи при спортистите с увреждания – олимпийска титла на Гергана Баръмова и бронзов медал на Пламен Дончев. Каква е политиката ви за насърчаване на тези успехи?
Аз мисля, че правим достатъчно за хората с увреждания. Опитваме се да създаваме условия за тренировки, вече помогнахме на Варна за базата, ще помагаме и занапред. Изграждаме входове на националните съоръжения, за да бъдат достъпни за хората с увреждания.
Г-н Нейков, какво би трябвало да направи Велико Търново, за да кандидатства за разкриване на спортно училище?
Първо трябва да се покаже материална база. После определен брой спортове, които е необходимо да развива. Възможностите на самото спортно училище като капацитет или контингент на учители, да се покаже, че желанието е свързано преди всичко с развиването на спорта. В момента директорите обръщат повече внимание на учебния процес, защото са към Министерството на образованието, а спортът е натикан в ъгъла.
А Ученическите игри стават все по-бледи…
Точно така. Ето, ако отговарят на тези условия, които изброих, никой няма да е против броят на спортните училища да се увеличава.