Академията “Стан сокър” има 26 отбора, взима още двама търновски треньори
Станимир Левтеров се завръща за първи път в България от почти 6 години насам. Той е възпитаник на “Етър”, със 144 мача и 10 гола в “А” и “Б” група, носител на купата на ПФЛ. В чужбина е играл и в “Слован (Бърно), “Камерино” (Италия) и “Либарна” (Италия). През 2003 г. сложи край на кариерата си и се отдаде на треньорска дейност в САЩ, завърши спортен мениджмънт. Както вече писахме преди 2 години и половина, Станимир Левтеров откри собствена футболна академия в Ню Джърси, която носи неговото име “Стан сокър”.
Темата на разговора ни обаче е колкото за самата академия, толкова и каква е политиката на САЩ по отношение на спортуването на своите деца. На светлинни години от нас… Скоро такова ще е разстоянието и във футбола между двете страни. И не в наша полза.
– Станимире, как се развиват нещата с твоята академия “Стан сокър”?
– Имам 26 отбора момчета и момичета от 8 до 18 години и през всички програми само за 2010 г. са преминали над 900 деца. Родителите си плащат, за да участват децата им в дадена програма. Отборни тренировки, индивидуални тренировки, малки групи, лагери, футболни класове… Има си различна цена за всяка програма. Също съм и старши треньор на полупрофесионален отбор “Хакенсак”, който е 50 % мой. Направих го, да за могат децата от академията да могат да продължат с футбола, след като завършат.
– Има ли интерес?
– Интересът към детско-юношеския футбол в САЩ е голям. Това е най-масовият спорт, който практикуват подрастващите, които са 18 милиона. Младите юноши от САЩ са едни от най-търсените по света, само за тази година 42 американски млади играчи бяха привлечени във водещите 5 първенства на Европа. Нашата академия ни също вече е известна, знаят, че предлагаме добро обучение. Дори преди 4 месеца самият президент на “US socсer” (футболната федерация на САЩ) Sunil Gulati ме покани на среща преди мача САЩ – Бразилия и ми връчи специален лиценз за “Стан сокър”, като я направи водеща скаутска академия в Ню Джърси. Сега съм главен скаут на щата за момчета от 9 до 12 г. и контактувам с всички треньори.
Станимир с президента на футболната федерация на САЩ.
– Какъв лиценз имаш?
– Имам USA лиценз “В” под егидата на ФИФА, който ми позволява да работя детско-юношески и колежански футбол, както и полупрофесионални мъжки отбори. Събира ми се много работа и от понеделник до неделя съм по терените. Но това е начинът, харесвам работата си и не се оплаквам.
– Къде е базирана академията?
– В Ню Джърси, на 30 минути от Ню Йорк, вече обхваща три града. Ползваме два изкуствени терена с осветление и два естествени. Те са на местната община и ги ползваме срещу наем, а някои игрища – и безплатно, защото тренирам децата на града от 6 до 18-годишни.
– Наистина ли футболът вече прогресира в Щатите и ще доближи ли поне четирите големи спорта?
– Растежът на европейския футбол е огромен. Все още е далеч от бейзбола и американския футбол, но вече сериозно се конкурира с хокея и баскетбола. Всеки отбор си строи нови стадиони с по 25-30 000 места, вече не се ползват тези за американския футбол. Стадионите са пълни.
– Какво е нивото на Мейджър сокър лигата?
– Със сигурност вече в топ 10 на света. Не може да пребори Англия, Испания, Италия, Германия, но със сигурност е не по-слабо от Белгия и Холандия. Сега водещи отбори са “Колорадо рапидс”, “Ню Йорк Редбул”, организацията им е на много висок ниво… Играят много латиноамерикански футболисти, националите на Мексико, Хондурас, Коста Рика… От Европа взимат много рядко играчи, те трябва да са звезди. За Бекъм е ясно, тук са още Тиери Анри, Маркес от “Барселона”, говори се за Дел Пиеро. Принципът е всеки отбор да си взима по една звезда от Европа.
– Какво е заплащането на футболистите?
– Системата там е различна. Играчът сключва договор с МLS, а и с отбора. Заплащането не може да се равнява с това в Европа, но в Америка е на второ място след Мексико. Например в “Лос Анжелис Галакси” има футболист, който взима $ 1500 на месец и има друг, който взима 3 млн. годишно. Разликите са огромни. За първи договор средно заплащането е $ 25 000 годишно.
– Как виждаш бъдещето на академията си?
– Бъдеще има, аз затова съм сега във В. Търново, за да си взема трима нови треньори. Вече се занимаваме и със скаутство. Аз по принцип залагам на българи, при мен е Галин Андреев, Стефан Данаилов, помагаше ми Стефан Димитров Иванов, има и двама италианеца. Работих цяло лято и с Трифон Пачев, бивш играч на “Ботев” (Пд). С него вече са договорихме за постоянен ангажимент, а от лятото ще дойдат и двама треньори от Велико Търново, с които вече разговарям. Имената им няма да споменавам засега.
– Какво става със Стефан Иванов, той разтрогна с “Чикаго Файърс” през лятото?
– Сега е в Европа и преговаря с европейски отбор.
– Излязоха ли вече ваши футболисти след 18 г. в по-големите отбори?
– Да, дори тази година в драфта (избирането) за MLS бяха избрани двама футболисти, които са минали през програми на нашата академия.
Левтеров в тренировка на своя мъжки тим - полупрофесионалния "Хакенсак".
– Темата за базите май по-добре да не подхващаме…
– Знаеш ли, само в щата Ню Джърси те са стотици! Това означава минимум с по 3-4 изкуствени и естествени терена. Общините и държавата като цяло прави невероятни неща за развитието на детско-юношеския спорт. Децата там имат невероятни условия, не само за футбол, а за всички спортове. Да си изберат този, който предпочитат. Всеки ден в 15.30 ч. като свършат училище, абсолютно всяко дете си има спорт, който тренира по час и половина. Всеки ден! За 6 години, откакто съм там, вече навсякъде виждам деца, които играят футбол. Затова и ще пробиват… Президентът на “US socker”, който ми връчи лиценза, каза: загубихме световното през 2022 г., но не падаме духом и продължаваме напред.
900 деца са минали през "Стан сокър" само през 2010 г.
– След почти 6-годишно отсъствие как намираш нещата у нас?
– Това ми е болна тема, не искам да бъда критичен, но няма как. Във Велико Търново винаги са се раждали таланти, всяка година играехме полуфинал за държавни първенства… Апелът ми е да се работи за детско-юношеския футбол, там е бъдещето. Има добри специалисти-треньори в града, но няма условия. И тук не упреквам собствениците на клубове, а държавата и общината. Има градове, където общините помагат сериозно. Има клубове, където се опитват да работят, но като цяло положението е трагично. Няма бази, няма стадиони. Ние вече сме след Албания по наличие на спортни бази! В последните години един български футболист не е излязъл в чужбина, националните ни юношески гарнитури падат наред… Дори и зад Океана, следя плътно “Етър” и му пожелавам “А” група. Треньорите му са млади и амбициозни, имат сили да възродят футбола в този град. А като се съживи и детско-юношеския футбол във В. Търново, всичко ще си дойде на мястото.
