Николай Тарапанов: “Никога не съм изневерил на “Етър”, много се обичахме с публиката”

70 години навършва в събота един от най-популярните вратари на “Етър” – Николай Тарапанов. Той ще бъде почетен и награден от БФС и общината по време на мача с “Малеш” (Микрево), а после ще събере ветераните на тържество по случай кръглата годишнина.

Тарапанов е роден на 11 септември 1940 г. В “Етър” е привлечен на 23 г. от “Арда” (Кж). Още през първия му сезон 1964/65 тимът едва не влиза в елита, но големият пробив идва през паметната 1969 г., която е и най-силната за вратаря. Етърци завършват есента с 23 т., колкото “Бенковски” (Вд) и “Академик” (Св), но са трети по голова разлика. Най-много мачове записва точно Тарапанов, който пази отлично. Още по-силна обаче е пролетта – поредица от “чисти” победи с по 4:0 над “Левски”, “Раковски”, “Волов”, 3:0 над “Локо” (Мз), 3:1 над “Спартак” във Варна… Решаваща е победата с 1:0 над “Бенковски” на 3 май 1969 г., която отваря пътя на легендарни имена от “Етър” към мечтаната “А” група. За 16 пролетни мача Тарапанов и защитата пред него допускат едва 6 гола.

– Г-н Тарапанов, какво те доведе във Велико Търново?

– Моят отбор “Арда” (Кърджали) дойде да играе с “Етър”, стана оспорван мач. Тогава бях млад вратар, доайен в отбора беше Мишо Карушков, който стигна и до националния отбор. Завършихме 0:0, пазих отлично и дори спасих дузпа. Тогава Симо Костов ме е забелязал и казал: да вземем кърджалийския вратар. И Петър Йонков, председател на дружество “Етър”, обещава да ме привлекат. Аз за малко да бъда в “Локо” (Пд), но успяха да ме вземат тук. Пристигнах във В. Търново с едни скъсани гащи. Тук просто се родих, благодарение на този град станах човек, взех образование. Заварих елитни футболисти като Йордан Ценов, Тодор Маринов, вратарите Йордан Милев и Гороломов…

– От тях ли си се учил?

– Шапка свалям на Гороломов, от него много неща научих, от Симо Костов, от Георги Найденов от ЦНДА. Той имаше една фраза: “вратарят греши последен”. Имах уникалната възможност да се запозная с Лев Яшин. Бяха у нас на контролна среща в Кърджали по време на подготовката си. Запомнил съм го като огромен мъж, прегърна ме, а аз се бях свил в обятията му, и каза: този ще стане вратар. Бях тогава трети вратар, пазих десетина минути.

– Как започна в “Етър”?

– Започнах като четвърти вратар. Гостувахме в Румъния, в Югославия. Там Петър Шатров и Христо Деков ми обясниха, че трябва да бъда вежлив и възпитан, а аз си бях малко буйничък. Но исках да докажа на Велико Търново, че съм дошъл с хубави намерения. Аз се влюбих в “Етър” още през 1960 г., когато бях войник в столицата и гледах ЦНДА – “Етър”. Кото Кръстев вкара два гола и отстраниха “армейците”, а аз си казах: ето на този отбор трябва да бъда вратар. Ето, че така стана. Заварих тук много сплотен колектив – Стефан Чакъров, Йордан Ценов, Стефан Грозданов, Тодор Маринов, те обединяваха отбора. Благодарен съм им, че ми повярваха. Няма да забравя как Веско Гецов ми каза: голям вратар си, само Гороломов е по-добър от тебе.

– Още в първия ти сезон тук 1964-65 г. едва не влизате в “А” група…

– Роди се тази идея, особено след като “Етър” завърши първи през есента с 6 точки аванс. Тогава пазеше Гороломов, но си отиде, после и Иванов, и останахме само двамата с Йордан Милев. Аз бях най-малкият и започнах да пазя, защитата много ми помагаше. Тогава покойният Петър Йонков ме награди с грамота за първото място през есента. Пролетта не успяхме да удържим преднината, но мечтата за “А” група вече беше факт.

– И се стигна до паметната 1969 г., в която се преборихте?

– Есента завършихме с равни точки с “Бенковски” и “Академик”. Събра ни другарят Туджаров и заяви: на всяка цена трябва да биете “Бенковски” (Видин). И пита: абе, кой е тоя вратар, дето изнесъл мача в Ловеч. А аз скочих от редицата и викнах: аз съм! Малко бях невъздържан… Дадох обещание, че ще влезем. Много съм благодарен на В. Търново, всичко, каквото съм поискал, са ми го дали. При гостуването във Видин трябваше да пазя аз, но ме болеше ръката и казах на Кръстанов, че не мога да вляза в игра. На разбора обаче треньорът Йордан Томов пита: има ли някой да се оплаква? Като му казах, че не мога, ме изгледа много строго и пусна в игра Бойко Ванчев. Вкараха му три гола и в 20-ата минута ме пуснаха мен. Болеше ме ръката, но се разхвърлих, спасих дузпа, не ми вкараха гол. Знам и падения, и възходи. Освободиха Ванчев и останах сам-самичък вратар, а атакувахме “А” група! Нямах право да се контузвам… За 16 мача пуснах само 6 гола, бихме в паметен мач “Бенковски” (Видин) с 1:0. Бяхме на голяма висота, легендарни играчи, пак ще спомена Чакъров, Ценов, Грозданов… Бяхме сплотени, те държаха на мен и аз на тях. Тогава зрителите ме кръстиха “Кольо Чайката”…

– Защо?

– Защото правех красиви плонжове и обичах да избивам топките. Колкото повече боксирах, толкова повече се настървявах. Публиката ме харесваше, три пъти са ме носили на ръце след мачовете.

– И какво стана после?

– Стана така, че трябваше да отида в “Ангел Кънчев” (Трявна). И пак помогнах за втори път етърци да влязат в “А” група. Трявна трябваше да бие “Дунав”, за да влязат, бихме и “Етър” се върна в елита. Винаги съм държал за “Етър” и съм истински етърец. “Арда” си е “Арда”, но “Етър” е десет пъти повече от “Арда”. После 4 години играх в Лясковец, отидох в “Родопа” (Смолян), там станах и треньор. Малко ми е пъстра кариерата, станах и футболен съдия, а сега работя в “Спортни имоти”. Искам спортната общественост да знае, че аз не съм изневерил на “Етър” в нито един мач. Нито веднъж! Бил съм откровен с публиката, но стана така, че напуснах “Етър” в най-добрите си години.

– Сам се определяш като “буйничък”, имаш ли спомени за твои лудории?

– “Етър” играе в Мездра срещу “Локомотив”, аз бях резерва. Мачът започва, но по радиото предават ЦСКА – “Левски”, а аз съм седнал в един джип и слушам дербито. Нашите поведоха, но докато слушам радиото, домакините изравнили, на вратата е Ванчев. И Иван Кръстанов ме вкарва в игра на мястото на Ванчев, даже без да загрявам. “Локо” (Мз) продължава да атакува здраво, но аз се разхвърлих, спасявам, но си мисля, че е 1:0 за нас. В последните секунди правя плонж, вадя топката от ъгъла, но в краката на Ценов, оттам техен нападател я бутна и тя тък-тък-тък – влезе в мрежата. На връщане в рейса Петър Харалампиев вика: абе Кольо, такъв плонж направи, а топката влезе… И аз отговарям: какво толкоз, нали взехме точка. А то сме паднали 2:1. Петър Йонков казва: спрете рейса, слизай долу, ще си ходиш пеш! Но Харалампиев се застъпи: недейте, той ще си отиде по-рано от нас. И така ме съжалиха и ме оставиха в автобуса.

– Други такива епизоди от кариерата?

– Разбира се. Играем срещу Лом, който ни води с 0:2 в Търново. Пускат ме резерва, след един страхотен удар топката мина между краката ми, но аз я захлупих на голлинията. Тогава публиката взе да вика: “Чайка, Чайка!”. Щеше да стане 0:3 и мачът отиваше. А ние изравнихме до 2:2, Тодор Маринов направи 3:2 от дузпа и ги бихме по живо по здраво.

– Как си обясняваш, че вратарите обикновено са по-луди?

– Не, не, други качества трябват. Преди всичко трябва да е роден вратар, после можеш да го усъвършенстваш. Аз израснах благодарение на работата с Иван Кръстанов, който много работеше с мен. Като си замина Гороломов, разбрах колко съм изпуснал, защото аз се учех от него. Но вратарят трябва да е не луд, а спокоен, това е решаващото му качество. Освен това според мен вратарят трябва да е интелигентен мъж, а сегашните си мислят, че като застанат под рамката… Направете психотестове и ще видите, че най-големите вратари всъщност са спокойни хора. Важно е и периферното зрение на един вратар. Освен това вратарят и защитата трябва да бъдат едно цяло.

– Кай е най-големият вратар на България?

– Без конкуренция – Жоро Найденов, той е ненадминат. Има и един вратар, за който много малко се знае – Деянов от “Миньор” (Димитровград), стигна до националния отбор. И Симо Костов беше много добър. В последните години не мога да пропусна Боби Михайлов. Аз знаех моите възможности и моята цел – да вкарам “Етър” в “А” група, и това беше най-голямата ми награда.