Мирослав Колев от СК “Илия Павлов” спечели категорично анкетата на Община В. Търново за Треньор на годината. Той даде на страната куп шампиони по борба през 2020 г. – Рамазан Рамазанов стана първи при мъжете, Борислав Колев – при юношите, Иван Кайряк – при децата, медалисти от държавните първенства са Ивайло Нанчев, Анатоли Червоненко, Денис Желев и Ник Дойчинов.
– С какви чувства приемаш признанието за Треньор № 1?
– Приятно е, благодаря на всички, които са оценили моята работа през годината и са гласували за мен. Но трудно си обяснявам факта, че съм избран убедително за Треньор на годината, а няма мой състезател сред първите трима в класацията при мъжете и при юношите. При мъжете дори няма сред първите седем, а Борислав е четвърти при юношите без загуба в своята възраст на двете държавни първенства и стана шампион убедително. Бих предпочел да разменя моята награда с това някои от състезателите ми да бъдат оценени по-обективно…
– Представи сам себе си в началото на разговора ни?
– Вече 25 години работя като треньор по борба във В. Търново. Моят стил на работа е следният – работя с всички възрасти и преследвам резултати, аз не работя за масовост, а за постижения. Стремя се с оптимални разходи да постигам по-големи резултати. Работя с тези състезатели, които са отдадени на нашия спорт и също като мен имат желанието и волята да се развиват в борбата.
– 2020 г. определено бе трудна за всички, но пък за твоя клуб – успешна. На какво се дължи това?
– Да, наистина бе трудна за всички спортисти и треньори. Борислав трябваше да участва на световното за юноши през декември, но в последния момент то беше отменено. Наруши се начинът на подготовка, но винаги съм казвал, ако преследваш своите цели, намираш начин. Шампион не се става за кратко време, моите състезатели имаха основа от минали години и просто беше въпрос на време да се реализират. Всичко е резултат на постоянна работа и много положени усилия в тренировките. Иван стана двукратен шампион при децата, Борислав при юношите до 20 г., а Рамазан Рамазанов при мъжете.
– Трудно ли е да си треньор на сина си? Изискваш ли повече от него в залата?
– И да, и не. Просто той си знае своите задължения, знае моите изисквания и се стреми да ги изпълнява. Той е част от отбора както всички останали. Дори се е случвало по време на подготвителен лагер да не знае номера на моята стая. Изисквам от него винаги максимума, дори и повече.
– Защо избра клубът ви да носи името на Илия Павлов?
– Илия Павлов е тренирал борба, а след това е помагал много на българската борба. Близки до него хора решиха след смъртта му и след като е погребан в Арбанаси, да се основе тук клуб на негово име. Свързаха се с мен и ми предложиха да работя като треньор и да отговарям за всичко. Така още от 2012 г. работя в него, освен треньор съм шофьор, организатор, масажист, психолог и каквото друго се сетите…
– С колко деца работиш и как протича подготовката им?
– Не работя с много, защото, както казах, преследвам резултати и успехи. Искам да обърна на всеки нужното внимание и да бъда пълноценен. Участваме във всички възрасти на държавните първенства, по 3-4 състезатели във възраст. При мен тренировки, подготвителни лагери и участие в състезания са напълно безплатни, не се събират такси под никаква форма, осигурявам спортна екипировка за момчетата… Но имам условия – за тези, които се влагат на 100 % в тренировъчния процес и виждам в тях желание и воля да постигнат успехи. Лично мое мнение е, че събирането на такси влияе върху постигането на спортни резултати. Не може в стремежа си един треньор да има повече състезатели, които заплащат такса, да бъде пълноценен в своята работа. Сигурен съм, че има качествени деца, чиито родители не могат да си позволят такса, и съответно не тренират.
В тази насока искам да приветствам Община Велико Търново за начина, по който финансира спортните клубове. Клубовете с високи постижения са възнаградени по-добре финансово, което е стимул за треньорите да работят по-добре и да се финансират основно от резултатите на състезателите. Безспорно треньорската професия е неблагодарна работа. Работиш дълги години да създадеш някой добър състезател, става шампион, награждава го личният треньор и това е. 2-3 минути до почетната стълбичка и всичко започва отначало до следващото състезание. Но това го знаят само хората, които работят като треньори и са свързани с тази професия. Много са случаите, когато състезател и треньор полагат големи усилия, но травма или други фактори са попречили да се постигне желаният резултат.
– Твоите или успехите на възпитаниците те стимулират повече?
– Категорично успехите на моите състезатели ме стимулират повече. Изпитвам задоволство, като видя един състезател да влезе 20-25 кг в залата по борба, израства пред очите ми и постига успехи. Както един родител пренебрегва себе си, за да може детето му да е добре.
– Труден спорт ли е борбата?
– За мен лесен спорт няма, когато преследваш успехи и резултати. Всичко е свързано с полагане на нужните усилия. Но бих казал, че борбата е един от най-трудните спортове, защото е свързана с единоборства. Винаги си срещу различен противник и не можеш да предвидиш неговите действия. Има спортове, където се състезаваш с времето, с определени тежести и никой не ти пречи. Ако си подготвен, ако си тренирал добре, там можеш да предвидиш твоето класиране. Докато при борбата това е невъзможно.
– Какви качества трябва да притежава едно момче, за да стане добър борец?
– На първо място да бъде трудолюбив и да има воля в самите тренировки. Много деца не правят разлика между желание и воля. Всички имат желание да станат шампиони, но не всички имат волята да го постигнат. Когато един състезател е отдаден на спорта, полага нужните усилия, резултатите винаги идват. Но трябва да имаш търпение един състезател да се изгради.
– Повече труд или повече талант е необходим за пробив в големия спорт?
– Категорично повече труд. Доказано е, че в големия спорт талантът е 1 %, а останалите 99 % са труд. Талантът може да ти помогне в началото на спортната кариера, но по-нататък трябват усилени тренировки, и то правилни. Също е доказано, че талантливите хора са по-мързеливи, а тези, които нямат талант, са по-трудолюбиви, макар че има изключения. Най-добре се получава, когато съчетаеш таланта с трудолюбието. Като пример мога да дам Мишо Ганев и Радослав Великов. Аз лично вече не се радвам много, когато някой състезател покаже добри резултати в ранна детска възраст, защото много са случаите като дойдат големите натоварвания и трябва да си отдаден на спорта, се отказват.
– Има ли разлика в отношението между състезатели и треньори преди и сега? По-меки ли сте сега?
– Лично аз си признавам, че работя със старите методи и не допускам състезателите да не изпълняват моите изисквания. Естествено, има промяна в отношението – когато един спортист не е достатъчно дисциплиниран в тренировъчния процес, много треньори проявяват снизходителност, защото са зависими от таксата, която заплаща. Което повлиява съответно на резултатите…
– Какви са основните проблеми пред спортните хора в момента?
– Много са, не само финансови, но и организационни. Много пъти се е случвало да съвпаднат две различни състезания във възраст в различни градове. Но благодарение на приятели и родители успяваме да участваме навсякъде. При нормална година всеки мой състезател има минимум 15-20 участия в състезания. Аз винаги имам приготвен един сак с багаж, защото се е случвало през нощта да се прибирам от състезание в Украйна и след 2-3 часа тръгвам за Турция. В определен период чувстваш как се натрупва умората в теб. Не може всичко да е наред по всяко време, но който го е страх от мечки, да не ходи в гората. Вече съм свикнал да се справям с проблемите.
– Какво си пожелаваш за 2021 г.?
– Пожелавам си всички да сме здрави и да се върнем към нормалния начин на живот.
