Манчестър Здравков Левиджов - Юнайтед е известен в България и по света със своята изключително интересна житейска история. Заради безграничната си любов към “червените дяволи” той решава да приеме името на обичания от него клуб. Тогава започват перипетиите с българския съд, продължаващи вече 10 години. Манчестър присъства на основаването на фенклуб на английския тим във Велико Търново и сподели своето мнение за:
основаването на великотърновския фенклуб
Впечатленията ми от срещата са уникални, за мен това е исторически момент. Рано или късно това трябваше да стане, особено с идването на Бербатов в нашия любим клуб. Една такава организация може да постигне много – когато повече хора са заедно, нещата стават по-лесно. Когато сме много, ще се справим, аз знам много добре какво е например да си тръгнал сам срещу една корумпирана съдебна система. Сигурен съм, че от тези хора, които се събраха днес, ще получа страхотна подкрепа.
любовта към “Манчестър Юнайтед”:
Фен съм на Юнайтед може би от 1970-а. Първият ми любим футболист беше Стив Копел, след него – Брайън Робсън, а в ученическите си години си задавах въпроса кой ще бъде следващият. Бях чел тогава в пресата, че един фен на Ливърпул си е кръстил детето на целия отбор, който стана европейски шампион. Така реших да обединя любимите си футболисти и се зароди една мечта да се казвам като обичания от мен тим. Защо така съм решил – аз си знам, такава ми е била духовната необходимост.
проблемите със съда заради промяната на името:
Перипетиите започнаха от 99-та. Исках да си сменя името много преди това, но държавата бе комунистическа и нямаше никакъв шанс това да стане. Много ме беше яд на няколко съдийки, които по време на делата ми задаваха тъпия въпрос защо чак сега съм се сетил. Обвиняваха ме, че съм решил да направя това само защото “Юнайтед” бяха на върха. Обясних им, че ако бях поискал 82-а или 83-а, щяха да ме изкарат психично болен и да ме вкарат в лудница или пратят в Белене. Просто чаках силен импулс, чаках нещо, за което да се хвана и да знам, че няма да се откажа. Този момент дойде 99-а – “Юнайтед” стана европейски шампион. В последната минута резултатът бе 1:0 за “Байерн” и няма да забравя как, плачейки, си тръгвах от един приятел, с когото гледах мача. Казвах си, че ако стане чудо, никой вече няма да ме спре да постигна желанието си. Тогава той извика, че “Манчестър” изравняват, видях гола на повторението. Сега събитията ги изживявам по същия начин, както преди 10 години. Тогава се заклех, че никой не може да ме спре.
На първото дело получих отказ от свищовски съд, тогава подадох жалба към търновски. Благодарение на него излезе уникално решение – че любовта към един отбор е важно обстоятелство за смяна на името. Така получих като собствено име Манчестър, а Юнайтед бе записано като четвърто, като прякор. Аз обаче винаги съм се борел моето собствено име да е Манчестър Юнайтед и все още водя дела за това. Преди дни взех решението на върховния касационен съд, което ме фрапира. Уж там би трябвало да са умни хора, как може да напишат такава глупост. Според тях приемането на православната вяра не е важна причина за смяна на името. Това ме фрапира, аз приех нова вяра и съм представил на съда свидетелство за свето кръщене. Във всяка една нормална държава аз съм Манчестър Юнайтед, но не и тук.
