IMG_0468

Калоян Чакъров стана поредният футболист на шампионския „Етър”, който след дълъг престой в чужбина реши да се завърне у нас. След 10 г. в италианския футбол, където има диплом за треньор и своя школа за млади вратари, Калоян реши да предприеме ново предизвикателство. Да се хвърли в джунглата, наречена „български футбол”, и да се доказва в родната „А” група. Чакъров гледа на престоя си в Италия като трупане на опит, който да прилага в наши условия.

Екипът на „Велико Търново спорт” се срещна днес с него и Калоян даде вероятно най-дългото интервю в живота си. За Италия, за очакванията си от сблъсъка с българския футбол, с който „пак ще се срещне(м) след десет години”…

-­ Калояне, как стигна до решението да се завърнеш от Италия?

-­ С голямо задоволство. Искам да отбележа, че ми е много приятно да се върна и заработя в България. През последните години си идвах само да видя близки и приятели. Възползвах се от възможността да се включа в треньорския щаб на „Монтана” – един клуб с традиции и нова добра футболна реалност, организация и амбиции. Ще направя всичко възможно да покажа, че за тези 10 години в Италия съм научил нещо, да внеса малко футболен опит от водеща страна.

-­ Имаше ли у теб идея да се върнеш у нас?

-­ Да, с годините се оформи това мое желание. Италия е голяма школа, футболът е наука и е много напред. Сигурен съм, че мога да приложа в България това, което научих там първо като играч, а после и като треньор. За мен това не е крачка назад, а желание, което се сбъдва. Надявам се нещата да потръгнат, да имаме и късмет, което също е важно.

-­ Как стана връзката точно с „Монтана”?

-­ Случайно и не много случайно. Бивш треньор на вратарите на тима е моят колега и наставник Николай Донев, който получи предложение да работи в Азербайджан. С него сме приятели от времето, когато играехме в „Етър”. В Монтана имат нужда от такъв човек, защото знаят колко специфичен е вратарският пост.

-­ Значи може да се каже, че те е препоръчал Кольо Донев?

-­ Да, може да се кажe и така – хората, които ме познават, са казали две-три добри думи за мен. Това за мен е и отговорност да не разочаровам тези хора.

-­ Какви са впечатленията ти от Джамбазки и вече говорихте ли подробно с него?

-­ Да, от една седмица сме в тесни контакти. Той вече е работил в Монтана, познава нещата добре. Той е амбициозен млад специалист и съм сигурен, че ще направим добър печеливш екип. Ръководството на „Монтана” стои здраво на земята, знаят, че не е лесно. Целта е оставане в групата, но и създаване на отбор с перспективи и последователност. Отборът е сплав от опитни и млади футболисти. Идеята е не само да се започне, но и да се продължи.

-­ Имаш ли информация кои са вратарите там?

-­ Имам информация. Лично не ги познавам и искам да си изградя собствени впечатления, така че не ме интересува кой и колко е играл досега.

­- Кога започвате подготовка и имате ли вече договори?

-­ Договорите са факт, започваме подготовка на 11 януари. Част от нея ще протече в Монтана, после е планиран лагер в Анталия и доколкото знам, ще участваме на турнира в Албена, но всичко е в процес на уточняване.

-­ Как стана раздялата с Италия? Имаш италианска съпруга, тя ще дойде ли с теб да живее тук?

-­ Съпругата ми вече е приела футболните реалности, в които влиза и това. За момента ще остане в Италия докато мине подготовката, после ще дойде при мен. А що се отнася до раздялата с Италия, аз вече бях готов. Моите приятели там трудно се разделиха с мен, защото изградих тази година добър отбор и има много работа за вършене, но те разбират, че моите амбиции са много по-големи. Така че съм свързан с тях, ще давам съвети от разстояние, а и препоръчах мой познат, който ще ме замести там

-­ Италия е ли в някакъв смисъл вече затворена страница?

-­ Не, не. Не затварям страници. Никога не се знае какво предстои. Просто свърши един етап от моя живот и кариера и започва друг. Надявам се да е успешен.

-­ Ти самият как преценяваш този 10-годишен престой на Апенините?

-­ Много ползотворен. Още първата година научих повече нещата, отколкото за цялата си кариера в България. Започнах в един отбор на Адриатическото крайбрежие, близо до Анкона. Беше отбор с добри футболни традиции и компетентна публика, но нивото беше ниско. Аз бях в напреднала възраст и не съм си правил илюзии, че ще заиграя в голям отбор. Истината е, че българският футбол не е познат в Италия, затова не е и оценен. Следващата година играх в „Санджустезе” в едно малко градче, откъдето останах с чудесни спомени. След това заживях на о. Сардиния – слънчев и много красив остров, където сякаш времето е спряло. Там продължих кариерата си в „Тортоли”, където постепенно започнах да работя с млади вратари, после станах главен координатор на ДЮШ. Изградих футболна школа за вратари за цялата зона, защото там малките клубове не могат да си позволят да имат треньор на вратарите. Така открих и Марко Карканджиу, имам още 4 вратари, които са много интересни за българското първенство. Може би впоследствие още някой да попадне в България.

-­ Как приемаш това признание – бронзова значка на БФС за играта ти в „Етър”?

-­ Не успях да дойда за празненството и съжалявам, защото щеше да е добре да се видя със старите си познати. Но имах ангажименти в клуба си и прецених, че трябва да остана в Тортоли и да се върна веднага, когато е възможно. Радвам се много, че нещата, които сме направили, още се помнят във В. Търново. Защото не знам дали някога отново ще станем водещ клуб, което го желая от все сърце. За съжаление не е толкова лесно, защото футболът отдавна не е само спорт, а и бизнес и реклама.

-­ Имаш ли представа как стоят нещата сега? Ти гледа миналата година един мач на „виолетовите”?

-­ Гледах един мач на „Етър” и се чуваме с Иво Балъков, отвреме навреме се обажда и италианският вратар. Знам, че не е лесно, че имат проблеми – кадрови, финансови и други. Но знам, че се влагат и държат да си вършат работата, така че бих искал да имат подкрепата на тази общественост. На великотърновци искам да кажа, че е лесно да се критикува и да се претендира, публиката има право да претендира, но и трябва да се знае също, че даже да имаш голямо желание, не винаги е възможно. Футболът е странна игра и не винаги побеждава по-добрият. Нека имат повече търпение и да се даде време на тези хора. Футболът е нещо, което дава резултати във времето. Обаче трябва планиране, подготовка, когато се направи един проект, трябва да се огледат всички страни и да се следва проекта във времето. Да се стигне до крайната цел в срока, предвиден в този проект. Иначе трудности има и ако се откажем при първата трудност, значи не сме работили добре или проектът не е бил валиден.

-­ Как се съотнася нивото на „Етър” и изобщо на нашата „Б” група към това на клубовете от аматьорските дивизии в Италия?

-­ Няма място за сравнение. В аматьорския футбол на Италия държавата дава пари на кметовете и общините, те си имат стадиони и си ги поддържат. За да има футбол, първо трябва да има база. Там базата я има, не ти липсва нищо като екипировка, като време. После има голямо желание от страна на подрастващите, защото футболната култура е на друго ниво. И оттам – работиш, дават ти възможност за изява. Ако наистина си добър – продължаваш. А ако си посредствен, те смачкват, защото там конкуренцията е огромна.

-­ Как се финансират по-малките клубове?

-­ Финансират се отчасти от общината, отчасти от спонсорство. Има голяма видимост, защото футболът в Италия е много наблюдаван и който сложи името си на фланелката, печели. Средствата от реклама са големи, даже в най-долните групи по-голямата част от парите са от реклама. Дори и приходите от билети са голямо перо – един билет в аматьорските групи струва 8 евро. Стадионите са пълни, ако понякога играем пред по-малко публика, то е защото сме само на 100 км от Каляри и когато „Каляри” е домакин, цялото семейство и приятелите се качват на колата и отиват на неговия мач. Това е най-успешният отбор на Сардиния, играе с грандовете и е наистина хубаво преживяване да гледаш най-добрите футболисти в света.

-­ Има ли го още там усещането, че футболният мач е празник, на който отива цялото семейство?

-­ Има го. Вярно е, че има проблеми и има хулигани и хора, които използват футбола, за да показват болни амбиции. Но като цяло „калчото” носи позитивната емоция и това е идеята – да се работи в положителна насока.

-­ Ти спомена, че българските футболисти са малко познати. Мина доста време, откакто Ники Илиев сложи началото?

-­ И кой игра след него? Само Стоичков, който бе вече изградено име и марка във футбола. Сега само Валери Божинов защитава нашето име, той е много добър футболист, да не говорим, че е изобщо най-младият чужденец, дебютирал в Серия „А”. Това не е случайно и аз се радвам на неговите успехи. Но освен тях българите в италианския футбол никак не са много, а треньори съвсем няма, аз май съм единственият. Познавам само 3-4 българи в по-долните дивизии и те играят добре, защото ако си чужденец, трябва наистина да можеш. Казват ти: защо да вземам човек отвън, ако си имам същия като тебе вкъщи.

-­ Какво стана с Емо Луканов, играе ли още?

-­ Да, играе. Като си тръгвах с колата от Сардиния, с ферибота стигнах до Ливорно. Минах да го видя, той живее в един град близо до Бреша. Видяхме се и обядвахме заедно, каза ми, че няма да си идва за празниците, защото близките му от България са там. А и отборите в Италия сега нямат прекъсване. Отборът му се казва „Нуова Веролезе”. Луканов тренира юношите младша възраст и играе в първия отбор. Посъветвах го да запише курсовете за треньор и да изкара поне най-ниското ниво, за да има документ и да си подготви бъдещето като треньор, защото е вече на 34 години. За негов късмет, не е имал сериозни контузии и смята да играе още. В клуба му много го ценят.

-­ Възможно ли е след Карканджиу и друг футболист от Италия да дойде в „Етър”?

-­ Познавам играчи, които могат много да дадат на „Етър”, амбициозни и с качества. Проблемът е голямата икономическа бариера, защото там в най-ниските дивизии получаваш повече отколкото в нашата „Б” и дори в „А” група. С какво да ги агитирам за България? Трудно е, но не е невъзможно, защото пък да играеш в „А” група у нас е много по-престижно и е максималното ниво, докато там над теб има още много категории. В Италия има една Серия „А”, под нея две „Б” групи, две групи „С1”, после три групи „С2”. Оттам надолу започва Серия „D”, която е от 12 регионални групи по 18 отбора! Следва Серия „Е”, в която сигурно са 40, още надолу са „промоционе” първа, втора и трета категория… Всичко това са организирани първенства, в Италия има над милион и половина картотекирани футболисти. Не можем да се сравняваме по нищо, просто няма как! Произвеждат се толкова много футболисти. Да не говорим, че у нас треньорите на детско-юношеските отбори не се стимулират, не им се създават условия, въпреки че имаме кадърни треньори. След години всичко се връща –момчетата порастват, а не са готови за футбол.

-­ Марко успя ли да се адаптира? Какви са оценките за него?

-­ В момента Марко си е в Сардиния, видяхме се с него. Доволен е от възможността да бъде част от „Етър”, осъзнава къде се намира и че това е клуб с традиции. За него това е добре дошло. Доколкото разбрах, не е доволен от самия себе си. Това е част от неговия растеж, не е лесно за един вратар да извоюва собствено пространство. Всичко зависи само от него – трябва да докаже възможностите си, да спечели доверието на треньори и съотборници и да расте.

-­ Част от растежа му ли е редуването на отлични прояви с детински грешки?

-­ За един вратар освен да е подготвен добре е много важен психологическият момент, как се чувстваш, да знаеш какво трябва да правиш в точния момент. И трябва опит. А опитът идва с времето. Един вратар на 20 години може да е отлично подготвен, но това не стига. Трябва да греши, за да се научи. Надявам се грешките му, както и тези на Венци Димитров и другите млади играчи в „Етър”, да не бъдат фатални за изхода на първенството, но ако не правиш грешки, не можеш да се научиш. Нека дадем време на младите футболисти време да израснат, да ги предпазваме. Когато натискаш много едно младо дръвче, то ще се пречупи. Арнаудов, Георгиев и Данков са млади специалисти, близо са до футболистите и разбират нещата. Известно е, че великотърновската публика е много компетентна и претендира за качество. Когато това качество го няма, нормално е да има и критики. Но пожелавам на всички критиките да бъдат констуктивни. Критикувайки, да помагаме, а не да оплюваме, защото злонамерената критика не помага на никого. Това е отборът на града и трябва да си го пазим, всички да помагаме кой с каквото може. Това е моето желание.

-­ Калояне, ти си от 10 г. извън България, готов ли си за сблъсъка със сегашната българска действителност, която е доста по-различна от 90-те години, когато беше вратар тук?

-­ Това не ме плаши. Знам, че няма да е лесно, но на мен никога не ми е било лесно. Сам съм си изградил кариерата и съм убеден в моите възможности. Преодолял съм много трудности, натрупал съм много опит и съм готов за битките. Знам, че няма да е лесно.

Чуйте в звуковия файл част от интервюто с Чакъров

Тагове: