сн. Даниел Йорданов
Спортът е нишката, която обединява вече три поколения на фамилията – Атанас Атанасов, синът му Стефан и внукът Наско-младши. Семейството е добре известно на повечето великотърновци с отношение към футбола, хандбала, баскетбола…
Мнозина познават Атанас Атанасов предимно като политик, дълги години общински съветник от БСП, общественик и президент на ХК “Етър-64”, но малцина са тези, които знаят, че на младини се е занимавал активно със спорт. Като ученик и студент играе баскетбол, после кандидатства във ВИФ “Г. Димитров” (сега НСА) треньорски профил с лека атлетика и баскетбол.
Атанас Атанасов всъщност от 1983 г. е близо до футболния “Етър” и е неизменно до клуба в шампионския му период. “По една случайност, работейки в “Трифон Саралиев”, ми бе възложено да водя отбора на “Етър” за едно гостуване във Враца. Оттогава датира голямото ни приятелство с треньора Георги Василев, който за тези 48 часа във Враца ми се довери и дълги години после ме допускаше до своите футболисти.
През сезона 1990-91 г., когато станахме шампиони, бях част от ръководството, нямам пропуснат мач. Като секретар на временния Изпълком за часове реших въпроса с даването на терена на Старото военно училище, което бе предоставено безвъзмездно на “Етър” за стопанисване. Беше разширено, направени съблекални”, разказва Атанас Атанасов, който е и основен инициатор на кампанията във В. Търново през лятото на 1990 г. за оставането на Балъков в “Етър”.
Според него политиката е до време, различни конюнктурни обстоятелства те изваждат, но ангажиментът към спорта си е постоянен. През 1992 г. пренасочва дейността си към хандбала. “Сава Величков прецени, че аз трябва да водя ХК “Етър-64”, и поех това предизвикателство. В началото бях на втора позиция, а от 1998 г. станах президент”, казва Атанасов. Без неговия принос днес нито хандбалният клуб щеше да съществува, нито да натрупа от тогава досега 10 шампионски титли и 12 Купи на България. Това са отличията само на женския тим, без да се броят десетките на школата, която вече развива и мъжко направление.
Имената са традиция, която семейството твърдо следва. Синът Стефан е кръстен на своя дядо Стефан, внукът пък носи името на дядо си Атанас. Повече от ясно е, че във фамилията има два много специални празника – Стефановден и Атанасовден.
Стефан Атанасов – днешният ръководител в “Етър ВТ”, от малък се насочва към футбола. В 8 клас влиза в Спортното училище, играе над 10 години във всички възрасти на “Етър” – юноши младша, старша възраст, мъже. В казармата е в “Лесичери”, после в “Светкавица” (Търговище), след което подписва двугодишен договор с “Етър”. Когато не влиза в групата за мачовете, треньорът го ползва в дублиращия отбор. Кариерата му продължава в “Монтана”, “Ловико” (Сухиндол), “Левски” (Стражица).
“През 2002 г. ми се обади Кирил Рабчев и ме покани за играещ помощник-треньор на новия “Етър 1924”. Поисках само три минути за размисъл, преди да приема. Помагах за всичко, отговарях и за картотекиранията. Още първия сезон влязохме в “Б” група, но след седмия кръг Рабчев напусна и се наложи за един месец да бъда старши треньор. Дори бях в шок, че ще водя “Етър” в професионалния футбол, аз бях едва на 29 години… Още в първия мач бихме във Варна с 2:1 местния “Владислав”. Привлякоха Вальо Игнатов за наставник и аз станах администратор, а от 2005 г. вече и прокурист на клуба, изпълняващ функциите на изпълнителен и после административен директор”, разказва Стефан Атанасов.
Александър Нанков през 2013 г. го кани в новия проект “Етър ВТ” на същата длъжност, където Стефан днес е спортен директор. Така вече натрупва 18-годишен опит в тази нелека сфера.
Баща и син Атанасови доверяват, че имат пълната подкрепа на жените в семейството. Атанасов-старши признава, че съпругата Емилия държи на спорта, но повече на образовението. Тя е причина Стефан да завърши и висше образование в Стопанския факултет на ВТУ, но подкрепя и двамата в неизменните им спортни ангажименти.
Същото важи и за Тереза – половинката на Стефан. “30 дни в месеца съм на работа, при мен няма почивни дни и тя проявява голямо разбиране. Наясно е с това, тъй като преди време също работи в “Етър 1924” като счетоводител”, казва Стефан Атанасов. Нещо повече – Тереза е също от спортно семейство. Покойният ѝ баща Марин Ненчев бе от златното поколение на “Етър” в “А” група, играеше като гард, майка ѝ е великотърновка и е била волейболистка. Сега Тери, която е тренирала лека атлетика и баскетбол, ходи на мачове предимно на сина им Наско, за да го подкрепя.
Може би тъкмо Атанас Атанасов-младши ще стане и най-успелият спортист от фамилията. “Беше на 6 години и половина, когато го заведох на тренировки. Вече е на 15, а никога не съм чул от него, че не му се ходи. Сега учи в Спортното училище, капитан е на своя набор 2005 г. Играе като халф и нападател”, разказва Стефан. Тимът им стана трети в България на Футбол 9 и четвърти на Футбол 7.
Наско отсъства от разговора неслучайно – на мач е и докато разговаряме с двамата, по същото време вкарва поредния си гол за победата с 2:0 като гости над “Добруджа”. Най-малкият член на фамилията – чаровната Деа пък тренира в подготвителната група хандбал.
Любовта към “Байерн” (Мюнхен) е другото, което обединява мъжете в семейството, макар че това повече важи за Стефан и Наско-младши. Младежът се е запалил покрай баща си и двамата, ако не са облечени с екип на “Етър”, това ще е задължително на “Байерн”… Най-голямата тръпка бе м.г., когато бяха на “Алианц Арена” и за първи път гледаха турнир с участието на “Байерн”, “Реал” (Мадрид), “Тотнъм” и “Фенербахче” Преживяването било невероятно – да видиш любимия отбор на живо. Впрочем, Стефан до последно крил от Наско за уреденото пътуване, като му поставил условие да завърши с отличие учебната година. Образованието и спортът да вървят ръка за ръка винаги е било водеща нишка в нашето семейство, завършва Атанас Атанасов.
