Copy of IMG_6557

19-годишната великотърновка Гергана Баръмова се превърна в сензацията на Олимпийските тихи игри в Тайпе. Българката грабна златния медал на сингъл, като по пътя към титлата изхвърли представителки на световни сили като Корея, Русия, Китай

Родена е през 1989 г., занимава се с бадминтон от 9 години. През 2003 г. се класира девета на сингъл на световно първенство за хора с увреден слух в София. Две години по-късно на Олимпийските тихи игри в Мелбърн е пета на двойки жени, девета на сингъл и смесени двойки. На европейското в Пресбаум през 2006 г. Гери става вицешампионка на сингъл и е пета на двойки жени. Най-доброто й постижение досега бе през 2007 г. в Германия, където на двойки със Силвия Чапкънова завоюват сребърни медали от световно първенство.

– ­ Гери, как започна с бадминтона?

– ­ Занимавам се от 11-годишна. Първо две години тренирах лека атлетика с бадминтон, после брат ми ме запали по скалното катерене. Като съвсем малка бях и гимнастичка, още тогава казаха, че ме влече спорт с топка или перо. Влюбих се в бадминтона, а успехите ме насърчиха още повече да се занимавам само с него.

– ­ Как протичаха тренировките?

– ­ В началото мислех, че е за удоволствие, но постепенно нещата станаха сериозни. На първото ми световно първенство станах девета на сингъл, тогава бях едва 13-годишна. Паднах тогава от световната шампионка Жеонг, но сега на Олимпиадата я бих на четвъртфинал. Общо медалите ми са около двайсетина.

-­ А как мина подготовката ти за Олимпиадата?

-­ В началото на годината тренирах по училищата, заедно с това и лека атлетика за физическата подготовка. Отделно трябваше да се готвя и за матурите и беше много напрегнато. После имаше лагери в Стара Загора и в София, рядко си идвах във В. Търново. Много хора ми помагаха, аз съм готова да приема съвет от всекиго.

-­ През 2007 г. ти каза, че искаш да станеш олимпийска шампионка в Тайпе. Доколко това бе мечта и доколко вярваше, че реално е възможно?

-­ Така е, беше си мечта и се радвам, че се сбъдна. На Игрите имах трудности, но постепенно се отпуснах и се справих. Не бях свикнала с въздуха и климата там, който е изтощителен. В групата бях с англичанката Джоан Алън и представителка на домакините, те бяха много по-млади от мен. Победих ги лесно, но после в схемата се паднах срещу китайката Жилая Жанг. Мачът започна сложно, но я бих. На 1/4 финала излязох срещу корейката Сеоша Жеонг, която бе световната шампионка в София, и я бих с 2:1. Представителката на Русия Олга Щайер в полуфинала ми беше сериозна конкуренция, с нея имахме досега разменени победи. Спечелих и финала срещу 2 г. по-младата Менг Ванг от мен китайка, която в полуфинала отстрани литовката Довидайте, която не беше в много добра форма.

-­ Кога в състезанието усети, че можеш да стигнеш до титлата, или играеше мач за мач?

-­ Гледах да играя мач за мач, във всеки наблюдавах какви слабости имат противничките. Азиатките са тренирани само за игра с ръце, докато аз имам тренинг с крака и ръце.

-­ Сега промени ли се нещо за теб, след като си олимпийска шампионка?

-­ Вече се чувствам по-спокойна и уверена. Радвам се, че направих нещо за България, че чух родния химн. Никога досега не бях слушала химна от почетната стълбичка.

-­ Какво е усещането?

-­ Приятно е. За малко не се разплаках, но се сдържах.

-­ Имаше ли други българи в залата, които те подкрепяха?

-­ Да, имаше от борците и боулинга. Борците спечелиха 4 медала, от които един сребърен и три бронзови. Подкрепяха ме в залата, както и цялата българска делегация. Всички бяха много щастливи.

-­ Има ли съперничка, която може да те победи в момента?

-­ В спорта всичко е възможно и зависи от моментната форма, но най-голямата ми съперничка си остава Кристина Довидайте от Литва.

-­ Ще продължиш ли с бадминтона?

-­ Естествено. Приета съм в Национална спортна академия, първи курс, специалност бадминтон. Следващата ми голяма цел е Олимпиадата в Атина през 2013 г., където ще гоня златото и в другите дисциплини ­ двойки жени и смесени двойки.

Copy of IMG_6565

-­ След като във Велико Търново няма достатъчно условия, възнамеряваш ли да продължиш кариерата си в друг клуб?

-­ Занапред ще тренирам в София, тъй като в НСА има условия, но при идванията си във В. Търново ще се готвя тук, дано се намери подходяща зала за бадминтон. Няма обаче да сменям клубната си принадлежност и оставам в “Бадминтон-скуош клуб В. Търново”.

-­ Имаше и оферти от чужбина

-­ Навремето ме искаха в Корея. Сега имах предложения от Шотландия, треньорите твърдят, че имам много хубава тактика и бързи крака. Предпочитам обаче да си играя за България.

-­ Ще има ли финансов стимул за олимпийската титла? Разбрахме, че в борбата медалистите ще получат премии като в традиционните олимпиади?

-­ Не съм информирана. Знаете, че сега има нов министър, нови закони.

-­ На кого дължиш това, което си постигнала в бадминтона?

-­ Първо на треньора ми Димо Димов, на Галина Пенкова, на треньорите ми от Стара Загора. На това, че близките ми ме подкрепят. В СОУ “Емилиян Станев” всички учители проявяваха разбиране и се радват за мен, преди това в ОУ “Бачо Киро” ­ също.

-­ След Игрите все още не са те посрещнали от Общината във В. Търново. Това обиди ли те?

-­ Знам, че имат задачи, пък и аз също. Но можеше да направят някакво тържество

-­ В Горна Оряховица направо си казаха, че Пламен Дончев трябва да стане Спортист № 1, а даже и почетен гражданин. Ти самата усещала ли си някакво пренебрежение в анкетите?

-­ През 2007 г. очаквах челно място, тъй като имах световна вицешампионска титла. Тази година се надявам и аз да стана Спортист № 1 на Велико Търново. Аз направих каквото трябва, оттук нататък ­ каквото решат.

-­ Спортът ли заема изцяло времето ти извън ученето?

-­ Основно спортът. Понякога излизам на кафе, обичам да слушам музика, но нямам предпочитан определен стил.

-­ Олимпийската титла е най-високата летва. Оттук какво ще гониш в бадминтона?

-­ Близките ми казват, че имам да взимам две “поправки” ­ тъй като на световното и европейското първенства съм станала втора. Европейското е догодина в София, после е и световното. Всяка година има за какво да се боря.

Тагове:

КОМЕНТАРИ