Гергана Баръмова бе избрана за Спортист № 1 на Велико Търново за 2009 г. и бе определена за Спортист № 1 при състезателите с увреждания в България. В навечерието на празниците тя даде интервю пред в. “Янтра ДНЕС”, пълния вариант на което ви предлагаме.
– Гери, преди 2 години си пожела да станеш олимпийска шампионка. Очакваше ли да сбъднеш толкова бързо мечтата си?
– Очаквах. Щастлива съм, че стъпих на върха на почетната стълбичка в Тайпе. Олимпийското злато ми помогна да сбъдна и другата си мечта – да съм спортист на В. Търново. За първи път в България имаше и класация за спортист с увреждания и е хубаво, че отново съм на първо място. Дано и 2010 г. да е толкова добра за мен.
– Не успя да присъстваш при обявяването ти за Спортист на В. Търново. Съжаляваш ли?
– От една страна, да. Трябваше да съм в София на друго награждаване, имах и час при лекар.
– В анкетата за Спортист на В. Търново изпревари двукратния европейски и световен шампион Христомир Христов. Очакваше ли това признание?
– По-важното е, че и двамата с Христомир показахме Велико Търново на спортната карта на света. Показахме, че представляваме спортове, за които се смята, че има школи в нашия град. Спортовете ни са различни, несравними и трудно подлежат на класиране по между си. Много съм щастлива от признанието на моя град. Благодаря. Сигурно регламентът на “Спортист на годината” има нужда от прецизиране. Когато получих първоначалната информация, че не съм номинирана за десетката, си казах “Какво става, все пак?”. Преди 2 години в класацията ми отнеха проценти от точките по несъществуващи причини, а през 2005 след Олимпиадата за глухи в Мелбърн не бях класирана в десетката на моя град, защото по точки бях 8-а – последните 3 места бяха запазени за младежите, а аз бях предложена от моя треньор в класацията за постижения при мъже и жени. Приемах резултата, защото в една анкета винаги има страсти. Нека моят град има спортни успехи. Конкуренцията е чудесно нещо. През годините съм се състезавала само за търновски клуб, радвам се, че титлата е търновска. Дано и аз имам спортното дълголетие на Христомир.
– През тази година сбъдна доста мечти, останаха ли ти за следващите?
– Да. Амбицирана съм да спечеля поне два медала от Европейското първенство, което ще се проведе в София от 20 до 29 август. Трябва да съм в оптимална форма, защото ще играя на сингъл, на двойки жени със Силвия Чапкънова, на смесени двойки, където може би ще съм в тандем с Людмил Гетов и в отборното първенство.
– Вече си олимпийска шампионка и си фаворитка за златото от европейското. Готова ли се психически за напрежението?
– Най-важното е да съм жива и здрава. Напрежение има, но аз гледам мач за мач. Не си мисля предварително кого ще победя. С такава тактика станах и олимпийска шампионка.
– В отсъствието на азиатките по-лесно ли ще ти е на европейски форум? Ще търсиш ли реванш от Кристина Довидайтите, която те спря по пътя към златото на миналото световно и европейско първенство?
– Естествено. В Европа имам една сериозна конкурентка Кристина Довидайтите от Литва. Победих я на отборното в Тайпе. Ще играя колкото мога, пък каквото стане.
– Малко хора знаят, че стъпи на олимпийския връх, въпреки контузията, която те измъчваше.
– Ние крихме за контузията, за да не даваме криле на съперничките ми, но в Тайпе играх с травма, която продължава да ме мъчи и сега. Много ми помогнаха лекарите и треньорът Пенчо Ириков, на които съм много благодарна.
– Какви чувства изпита по време на церемонията в Народния театър “Иван Вазов”, когато те обявиха за номер 1 при спортистите с увреждания?
– Бях много притеснена пред толкова много хора. Когато всички станаха на крака, включително и президента Георги Първанов, се развълнувах още повече. Много се зарадвах, че точно Ивет Лалова ми връчи наградата, защото съм тренирала лека атлетика. Пожела ми да продължавам с успехите.
– Кой ти помогна най-много, за да изкачиш олимпийския връх?
– Благодаря на всички, с които бадминтонът ме срещна. Хората, които ме откриха за спорта и водеха тренировките – Таня Семова, Галя Пенкова, инж. Д. Димов, Албена Ламбева, Наталия Димитрова, Пенчо Ириков и рехабилитатора Борислав Чонгов… Спаринг партньорите и приятелите, които ме подкрепяха. Особена роля за победите ми има Николай Николов – президент на Спортната федерация на глухите, и екипът, който той е изградил – в трудното време на криза направи така, че олимпийската ни подготовка да премине професионално и безкомпромисно. С мама бяхме в постоянна връзка с SMS-и – за окуражаване или успокояване. Благодаря и на отбора и цялата ни делегация в Тайпе – усещах искрената подкрепа на Пламен Дончев и Стойчо Христов. Благодаря и на великотърновската публика, която ме окриляваше тук.
– Как се справяш като студентка първи курс в НСА?
– Сега ми предстои първата сесия. Освободих два от изпитите, ще чета за другите. Притесняваме ме този по философия. Чувствам, че съм по-голяма, по-самостоятелна. Свиквам да се оправям сама с нещата, а не да разчитам на родителите си. Те също ще ме подкрепят, разбира се, когато има нужда.
– Как се готвиш, срещащ ли същите проблеми с липсата на зала като във В. Търново?
– Тренирам в НСА, но по-леко, с малки натоварвания, колкото да поддържам кондиция. Изчакам да ми мине контузията. Партньорката ми Силвия Чапкънова също има лека контузия, но ще се оправим и двете и ще сме готови да се борим за европейска титла.
Подготовката ми я води доцент Анета Янева, която е специалист по бадминтон. Повечето национали сме групирани в София и няма възможност да ходим на лагери в Ст. Загора, затова от Федерацията я изтеглиха при нас.
– Ще тренираш ли във В. Търново по време на сесията?
– Още не знам, нали нямаме зала.
– Като първа ракета в националния отбор за хора с увреден слух, БФ Бадминтон грижи ли се добре за вас?
– Разбира се. Поема ни разходите за лечение, осигурява екипировка, води ни на състезания. Благодаря и на Министерството на физическото възпитание и спорта, че ни посрещна така добре след Олимпиадата, обръща ни внимание.
– Какво ще пожелаеш на великотърновци за 2010 г.?
– Да са живи и здрави. Да не се пречупват от трудностите и да гледат все напред. На децата пожелавам да станат добри спортисти и да имат успехи и на републиканско и на международно ниво. Насърчавам ги да спортуват, понеже спортът е полезно нещо, добре е за здравето.
