Най-новото попълнение на „Етър” Георги Какалов даде обширно интервю за в. „Тема спорт”, което публикуваме в пълния му вид. Какалов вече дебютира за „виолетовите” с красив гол от пряк свободен удар за победата над „Спартак” (Плевен).

– Георги, защо избра Етър и Б група пред оставане в елита с Видима или чужбина?

– В Етър виждам голям потенциал. Отборът се бори и иска да влезе в А група и вярвам, че ще успее. Това съвпадна и с моите цели и амбиции, и ме устройваше. Честно казано, пред почитам да играя отбор от Б група, който се бори да влезе в елита, отколкото в тим от А група, който се бори да не изпадне и го бият като боксова круша с по 4-5 гола разлика, какъвто е Светкавица Търговище. Защото, когато отборът, в който играеш няма цели и ти не можеш да растеж като футболист.

– Много ли беше тежко положението във Видима?

– От финансова гледна точка хората имаха затруднения, но не съм останал с лоши чувства. Просто нещата не бяха добре, не вървяха и решихме да се разделим. Иначе, Видима игра добър футбол през есента. Тимът има добър треньор в лицето на Костадин Ангелов и съм абсолютно убеден, че има сили да се спаси и нещата ще се получат. Но Видима вече не ме интересува. Сега съм играч на Етър и целта ми е да помогна с каквото мога на тима в битката за елита. Ще дам всичко от себе си. Жалко е град като Търново да няма отбор в А група.

– Като си тръгна от Севлиево Костадин Ангелов каза, че нивото ти е било като за Видима, обидиха ли те тези думи?

– Аз по принцип никога не съм казвал лоша дума за него. Щом той е преценил, че това ми е нивото – няма проблем. Мислех, че ще съм в много добри отношение с този човек, но явно съм бъркал доста за Костадин Ангелов. Аз му пожелавам успех от сърце и дано направи добра кариера. Не го казвам с ирония.

– Бързо ли се разбрахте с Цанко Цветанов?

– Да, още след първия ми разговор с него му казах, че искам да играя за Етър. Просто имаше само един момент, в който изчаквах да видя как ще се развият нещата за чужбина. Не се получиха и ето ме сега в Търново. Не съжалявам.

– Говореше се, че и Ботев е бил вариант за теб, защо не се стигна до завръщането ти в Пловдив?

– Имаше такъв шанс, такава надежда, но поради една или друга причина не се получи. Не искам да изпадам в подробности, защо, за де излезе после, че пак съм против този или онзи човек в Ботев. Щом не е станало значи не е трябвало. Искрено им желая успех. Надявам се догодина и Етър и Ботев да са в А група, защото го заслужават.

– Да, но само един има право на директна промоция…

– Надявам се ние да сме първи, а за Ботев остава баража.

– Има ли хора, на които мястото им не е в Ботев и такива, които работят против клуба?

– Аз не съм човекът, който трябва да коментира това, но за мен има. Но никога няма да си позволя да назовавам имена, колкото и да ме навивате, защото не съм дорасъл да коментирам тази хора и да им давам оценки. Проблемите, които ги има в Ботев и дали ги има не ме интересуват.

– Съжаляваш ли за начина, по който се разпадна едни бъдещ силен отбор на Ботев, който бе разпродаден от Христолов?

– Ако беше този отбор сега – с братята Миневи, Георги Христов, Николай Манчев, Тодор Тимонов, Апостол Попов, Аврамов, Саидходжа, да не изпусна някой, с новите собственици и новия треньорски щаб, не казвам, че имаше по-лоши треньори по времето на Христолов, Ботев щеше да е поне в тройката, а защо не и нещо повече. Това е отбор с име и традиции и го заслужава.

– В Етър се събрахте все луди глави – ти, Нико Петров…

– Тук е мястото да кажа, че подобни неща мен лично ме обиждат. Същото мога да кажа и за Нико Петров. Вече съм втора седмица с него и не виждам какво му е лудото на него. Уникален човек е за мен, по цял ден се смея с него. Не зная защо му е излязъл този етикет. За мен няма какво да го коментирам. Аз във всяко заглавие и материал по вестниците и сайтовете фигурирам като скандалния, ексцентричния… Мисля, че това ще ми е последното  интервю, което давам. Тези неща наистина ме обиждат, а сина ми расте и започва да разбира и аз не зная по какъв начин да му ги обяснявам. Да, това са минали неща, част са от живота ми, но вече съм се променил. По-зрял съм, семеен човек съм и вече не мога да си позволя да правя тези неща, които съм правил на 20 години. Всеки избухва като млад. Убеден съм, че след престоя им в Етър и г-н Цветанов ще го потвърди. Никой не може да се отърве от миналото си, но може да го промени в бъдещето.

– Имал ли си през годините възможност да заиграеш и ти като други твори съотборници от Ботев в ЦСКА или Левски?

– Когато г-н Александър Томов беше начело на ЦСКА имаше голямо желание да ме привлече, нещата бяха почти сигурни, но Христолов ги провали. Може би кариерата ми щеше да тръгне в съвсем друга посока.

– С Литекс, защо не се получиха нещата?

– Просто не ми дадоха достатъчно шанс за изява. Докато на Мишо Венков, Тодор Паланков и другите нови гласуваха повече доверие. Реших, че няма смисъл само да търкам пейката или да ме преотстъпват. Отделно, исках да се прибера и при семейството си в Пловдив.

– Би ли се върнал да играеш пак в Ботев?

– Разбира се, че бих се върнал. Ботев винаги ще остане в сърцето ми. Израснах доста в този клуб. Там бяха едни от най-силните ми години. За съжаление бях в Ботев в период, в който я нямаше тази сигурност, която виждаме сега.

– Коя е най-голямата лъже или измислица, която прочете за себе си напоследък и те е засегнала?

– Най-много ме обидиха думите на Коце Ангелов. Имах го за доста близък. Но аз не съм злопаметен човек, бързо прощавам. На никой никога не съм мислил злото и за това често се питам, защото толкова лоши неща ми се случват.

– Преди време беше споделил, че детето ти е имало здравословен проблем и Христолов не е искал да ти помогне, оправиха ли се нещата?

– Това беше, когато се роди. Сега имаше нов проблем – двустранна бронхопневмония, но вече е по-добре. За втори път имаше опасност за живота му. Благодаря на Господ, че го спаси. Ден и нощ беше над него. Той му е давал сили (б.а. – говори през сълзи) да се спаси. Сега се възстановява малко трудно, но се спаси. Единият му бял добро беше спрял да работи. Другият работеше една втора от него… Положението беше много тежко. Това беше точно, когато заминах за Израел (б.а. – януари 2011 г.). Тогава исках да се връщам в Ботев, но един човек каза, че съм излъгал, че съм в Израел. А този същия човек беше закарал Николай Манчев и Аргиров да дават кръв за малкия. Аз, ако съм излъгал щях да бъде в болницата, а не на 3000 км. от България и по телефона да разбирам какво е състоянието на сина ми. Ужасно е. Иначе, първия път бях помолил Христолов да ми намери доктори за малкия и ако трябва някакви пари да се дадат да ми ги отдържи от заплатата, защото все пак тогава не се взимаха кой знае какво пари в Ботев, плащаше, когато той си иска. Аз го помолих, а той каза, че няма. Въобще работата в Ботев при него си беше направо аматьорска.

Тагове:

КОМЕНТАРИ