Eкундайо Джайеоба стана първата „черна перла“ в селекцията на „виолетовите“, като определено е едно от най-големите имена, обличали екипа на “Етър 1924”. Нападателят пристигна в края на миналата седмица и в събота изигра първите си 45 минути за етърци. Още при появата му Дайо бе приветстван бурно от феновете, а с играта си показа, че има защо – остави добри впечатления с движението си и погледа върху играта, като се отличи с перфектен пас за втория гол.
Джайеоба идва като свободен агент и в понеделник ще стане ясно дали подписва с „виолетовите“. Самият той твърди, че няма проблеми да продължи кариерата си във В. Търново.
Роден е в Лагос на 4 април 1980 г. и е играл в местните „Непа Лагос“ и „Найтел Юнайтед“. В България е вече 10 години, като има 5 сезона в „Локо“ (Пд), после три години в „Левски”, а за последно бе в „Черноморец” и „Вихрен”. Има общо 160 мача с 42 гола в елита, като е шампион на България с „Локо“ (Пд) и „Левски“.
Дайо игра в есенния мач с „Вихрен” срещу „Етър” на стадион „Ивайло” и вкара два красиви гола за победата с 2:1. След напускането на Коко Динев от Сандански Джайеоба остана последният чуждестранен играч в тима, но към края на сезона реагира остро при една смяна и влезе в конфликт с треньора Й. Боздански. След края на сезона Джайеоба си тръгна от Сандански.
Първото си интервю в старата столица Екундайо даде за „Велико Търново спорт“.
– Дайо, какво те доведе в „Етър“?
– Искам да започна кариерата си отново. Да убедя публиката и феновете, че съм жив и още мога да играя.
– Каква е обстановката, която заварваш?
– Градът много ми харесва, още когато дойдох за първи път с „Вихрен“. Играчите на „Етър“ ме приеха така, все едно че ме познават отдавна. Всичко е добре. Нямам проблеми с тях. Искам да работим заедно и работата ще стане.
– Имаше ли други предложения?
– Имам, но тук имам един добър приятел и баща му ми помогна да дойда в „Етър“. Не е хубаво да спекулирам с доверието му. Ще остана тук и има Господ.
– За кой приятел става дума?
– Явор Генчев, с когото бяхме заедно във „Вихрен“. Доведе ме баща му Бончо Генчев. Знам, че той е бивш национал и бронзов медалист от световно първенство.
– А кои отбори те искаха?
– Не казвам. От „А“ група бяха, но не казвам кои са.
– Какво се очаква от теб в „Етър“?
– Да работя както трябва и да се интегрирам в отбора. Приемам идването си в „Етър“ като ново начало. „Б“ група съвсем не е ниско ниво, а и човек не знае какво го очаква утре. Утре може да съм във „В“ или в „А“ група. За мен е едно предизвикателство.
– Какво знаеш за „виолетовите“?
– Преди време са били шампиони. Само това знам, но стадион, терен, публика – всичко ми действа позитивно.
– Ти вкара два гола тук през есента, когато „Вихрен“ би с 2:1. Те доколко повлияха за идването ти в „Етър“?
– Помня головете, но не мисля, че са повлияли. Тук ме доведе съдбата.
– Разбрахте ли се за условията?
– Не още. Аз не съм тук за пари, а за да играя футбол. Не съм скъп футболист. Идвам като свободен агент.
– Защо се стигна до напускането ти на „Вихрен“?
– Договорът ми с тях свърши. Малко се стигна и до инцидент между мен и треньора Боздански. Аз веднага се извиних на публиката и треньора. След края на сезона те обявиха, че ще намалят заплатите в отбора. Повечето опитни момчета отказаха да останат и понеже и моят договор свърши, аз реших да сменя обстановката с отбор, който има цел. В „Етър“ има цел „А“ група и дано Господ е с мен и с нас, за да се влезем в елита.
– Още първият мач на 31 юли ще е точно срещу „Вихрен“…
– Ще е интересно (смее се)… Никой не знае какво ще стане. Ние се готвим и ще видим.
– Кой е най-добрият ти спомен у нас – с „Локо“ (Пд) или с „Левски“?
– Престоят ми в „Левски“ – и най-добрите спомени, и най-лошият, когато получих тежка контузия.
– А титлата със „смърфовете“?
-Това е сладко. И с „Левски“ шампионската титла беше сладка. Добри спомени.
– Какво не знаем за Джайеоба?
-Аз съм набожен и вярвам в Господ. А какво не знаете за мен – не мога да ви кажа.
– Как се чувстваш, в добро състояние ли си?
– Да, добре съм. Нямам проблеми с контузии и съм добре. След раздялата с „Вихрен“ тренирах сам, както и с някои момчета като Удоджи на базата на НСА в столицата.
– Тъжно ли ти е, че Нигерия отпадна рано на световното?
– Не, не ми е тъжно. Още като гледах първия мач, разбрах, че нищо няма да направят. Не ме питайте защо, не съм техен треньор.
– На кой пост искаш да играеш – като типичен нападател, или да атакуваш от втора линия?
– Аз не съм типичен нападател, но където кажат треньорите – там ще работя.
– Сам ли идваш във Велико Търново, или с приятелка?
– Сам съм, тя ще дойде по-нататък.
– Колко години още смяташ да играеш?
– Искам да играя до 35 години, значи имам още пет. Ще се боря да направя добра кариера и дано Господ да е с мен.
