Шампионът на България и носител на купата “Етър-64” ще пропусне евротурнирите поради финансови причини. Липсата на достатъчна финансова подкрепа поставя много въпросителни пред бъдещето на етърки, въпреки че в момента се сформира млад и много перспективен отбор със средна възраст 21-22 години. За повече подробности потърсихме клубния шеф, който направи и равносметка на изминалата година и перспективите пред “болярките”.
– Г-н Атанасов, защо “Етър-64” се отказва от евротурнирите?
– Считаме, че е необходим един период на адаптация, след като Зоя Стефанова прекратява състезателната си кариера. Още в Габрово след финалния мач тя спомена, че за съжаление ще трябва да приключи кариерата си с показания незаслужено червен картон. Сега в официален разговор тя ме уведоми, че е време да спре. Наесен, когато честваме 50-годишнината на клуба, ще я почетем по подобаващ начин. Зоя Стефанова остава в хандбала и занапред, тъй като е треньор и учител в Спортното училище. След излизането на пет опитни състезателки миналата година и на нея, ни трябва един период, в който младите момичета да си улегнат по постовете. Втората причина е финансовата. От една година продължаваме постоянно да свиваме бюджета и след като не срещаме осезаема подкрепа, въпреки големите ни успехи този сезон, трябва да бъдем по-големи реалисти и да се ограничим в рамките на нашата черга.
Надявам се това, което направихме, да впечатли отговорните фактори в града и да получим адекватната подкрепа за проекта “Етър-64”. Хандбалът е най-успешният спорт на града и това не се оспорва от никого. Незаставането зад нас официално и с цялата сила на подкрепата, която ни е необходима, ни вкарва в този коловоз да мислим за оцеляване, а не за по-високи цели.
– Как виждате едно нормално обезпечаване на бюджета?
– Нашият бюджет дори в минималния си вариант трябва да е 100-110 000 лв. годишно. С моите усилия и на хората, които помагат, с това, което “Етър-64” получава от държавата и общината, не достигат още 30-35 000 лв. Като не се подсигури тази сума, “Етър-64” минава на друго ниво. Това се отразява на подготовката, минаваме на полуаматьорски начин. Това е един вид отстъпление и още не искам да повярвам, че ще се случи, но реалностите са такива. 15 години сме създавали професионално мислене у състезателите, а сега правим отстъпление, което още не искам да вярвам, че ще се случи.
– Как би могло да не се случи?
– Общинският съвет и кметът са факторите, които могат да окажат влияние. Моите сили стигат до едно ниво, оттам нататък е необходима другата помощ. Изказваме благодарност за помощта м.г. на кмета Даниел Панов и Общинския съвет, а какво ще се случи сега, зависи от същите хора. В края на април г-н Панов покани мен и г-жа Генчева и на срещата се поеха ангажименти, които ще ни бъдат голяма подкрепа, ако се реализират.
– Кои помагат сега?
– Евгени Костадинов, Станислав Василев, Димитър Хинов, както и Александър Нанков, Йордан Йорданов, Хилендар Тодоров и Любо Шербетов. Плюс помощта, обещана от “Царевград Търнов” и “Обредни дейности”. От Общината получаваме 20 000 лв., които сме си заработили от точките по системата. А далеч по-добро финансиране получават отбори, които са назад в класирането като “Хасково”, “Бъки”, “Панагюрище”… Миналата година ни гласуваха 15 000 лв., от които ни дадоха 11 000. Ако есента се получи нещо подобно за предстоящия ни юбилей, ще вържем бюджета за есента. В момента разполагаме едва с 27 000 лв. до края на годината. Трябва обединяване на хора, които да подкрепят този проект, след като доказано е номер 1 в България.
– Вие очаквахме ли чак толкова силна пролет в юбилейната година?
– Чак такива силни очаквания не съм имал. Сигурен бях в успеха на девойки младша възраст, те тренират в Спортното училище и всяко друго място освен първото за тях щеше да е отстъпление. Старшата възраст надскочиха нашите очаквания, защото миналата есен започнахме от нулата с нови състезателки. Победиха и в двата финала “Бъки” и докато за купата това се прие като изненада, вторият път за титлата в Габрово доказа правилността на работата с тях. При жените нещата бяха по-сложни, но с много работа отборът успя да се справи и в шеста година поред победи с 3:0 срещи в плейофите.
– Загубата от “Бъки” есента като че ли дойде в най-подходящия момент?
– Тогава бяхме в пълен състав, заедно с Шир Вакрат и Деница Иванова, Гери Александрова, Соня Богданова, Алекс Бурнева… Бяхме излезли от евротурнирите с обигран отбор. Но това накара останалите момичета да се мобилизират, новите състезателки се раздадоха и успехът е налице.
– Не мога да не попитам обаче тези успехи не се ли дължат на някакво отстъпление на самия конкурент “Бъки”?
– Не мога да приема това, защото в Габрово имаше квалификации на националните отбори, спечелена “Чалъндж трофи”, а в основата на тези отбори са състезателките на “Бъки”. Дори имаше разочарование в нашите момичета, защото не бяха поканени в “А” отборите. Но това невикане допълнително ги мобилизира за по-добро представяне. Докато “Бъки” чрез националните отбори си осигуряваше опит и натрупване на международни мачове. Лоша шега им изигра голямото самочувствие, не очакваха да бъдат победени.
– Виждате ли скоро трети клуб, който може да се намеси в борбата за титлата в близките години?
– В няколко клуба се работи правилно. В Шумен бе сменено ръководството на клуба и треньора, в Хасково пък има Спортно училище, правилно се работи в Свищов… Конкуренцията ще се увеличи, особено с подмладяването на нашия отбор.
– С какъв състав разполага “Етър-64” при жените?
– Този от пролетта без Зоя Стефанова. Най-опитна остава Даниела Коцева, другите вече са по на 22-23 години. Средната възраст дори е по-ниска. Връщаме се отново към началото, което поставихме през 2002 година и градихме три години отбора. Сега шампионското у тези момичета е заложено, а те получават шанс за постоянна изява. В първия отбор влизат талантливите девойки от старша възраст. Перспективата пред клуба е начертана и ясна. Тази година няма да преследваме на всяка цена титлата и купата, а целта пред отбора ще бъде просто челно класиране. Разбира се, това е задача минимум. Но в предишните години титлата беше повече от задължителна.
– Какво става с Александрина Бурнева?
– Тя си има двугодишен договор с турския “Атлантик спор”. Претърпя операция и се възстановява, от есента се връща в Турция. Тя вече е собственост на техния клуб.
– Станислава Димитрова кога ще бъде на линия?
– За съжаление, тя има здравословен проблем, който стана ясен едва след последния мач за титлата. Сега се възстановява и има разрешение да започне тренировъчен процес в началото на септември. Няма да е късно, защото нашата подготовка ще започне на 18 август с традиционния лагер на Обзор. За първи път ще започнем с 15 дни по-късно, защото първенството стартира чак в края на септември, а нито един български отбор няма да участва в евротурнирите.
Искам да вметна, че потенциалът на клуба се увеличава много след сформирането на паралелка хандбал в Спортното училище. Това дава дълбочина на “Етър-64”, там расте талантливо поколение и подкрепата е необходима и заради това. Хандбалът е жив, независимо дали Атанас Атанасов ще е в него, има какво да се очаква от тези талантливи деца и занапред. Спортното училище позволява такива деца от целия регион да идват тук и да водят истинска подготовка.
– Как ще отбележите 50-ата годишнина на “Етър-64”?
– За това честване смятам, че ще бъде намерен финансов ресурс, защото юбилеят заслужава да бъде отбелязан по подобаващ начин. Но с честването ще се занимава фен клубът, ще има Организационен комитет. Може да поканим чужд отбор или ще се съобразим с вътрешния календар, но ще бъдат поканени всички заслужили състезатели и деятели, ще има специална вечер с награждаване. Но с това ще се занимава фен клубът ни, тържеството се предвижда за края на октомври или началото на ноември.
