От вчера към тренировките на хандбалния шампион и носител на купата „Етър-64” се присъедини и новото украинско попълнение Анна Захарова. Тя е на 26 години, висока е 178 см и тежи 62 кг. Кариерата й започва в Киев, където със „Спартак” стига до Суперлигата и до участие в националния отбор до 20 години. После става водещ играч на АС „Латсия” (Кипър), с който е двукратен шампион. Идването й тук ще даде сериозни алтернативи на треньорката Йонка Генчева за сглобяване на състава, тъй като Захарова е поливалентен играч.
Анна вече говори добре български и както ще стане дума по-надолу, има сериозни причини за това… С готовност откликва на желанието ни за интервю, което дава минути след като направи първата си тренировка с „виолетовите”.
– Анна, разкажи накратко за себе си и кариерата си досега…
– От Киев съм, родена съм на 19 март 1985 г. Започнах да играя хандбал в училище. Бях в трети клас, когато при нас дойде една жена, за да привлича за хандбала малки деца. Носеше топка, за пръв път ни показа какво е това хандбал… Отидох и много ми хареса този спорт. И така – досега… Вече 16 години се занимавам с хандбал.
– В кой клуб започна?
– Първо в училище, после в отбора на „Налоговая академия”, който сега играе в украинската Суперлига. После една година бях в школа-интернат, с треньора си бях в „СКІФ–ДЮСШ №21” четири години, играхме във Висшата лига, а една година – и в Суперлигата. Отборът се наричаше „Киев 2000”, а сега играе под името „Спартак” (Киев).
– Била си и националка на Украйна за девойки?
– Да, в отбора до 20 години. Бяхме и на европейско първенство в Чехия, но не бяхме напред в класирането…
– Колко нива има украинския женски хандбал?
– В Суперлигата играят 8 отбора, както в България. Следва Висша лига и т.н. След първия ни сезон на най-високото ниво можехме да останем, но имахме проблеми с финансирането. Аз реших да продължа напред и заминах за Кипър.
– Силен ли бе тамошният ти отбор?
– Да, с АС „Латсия” и през двете години станахме шампионки. Това е най-добрият кипърски отбор. Бях голмайстор на тима и втора сред голмайсторките в кипърското първенство. Играхме и двете години в европейските клубни турнири, първо с холандски тим (б.а. “Омни СВ”) . Вкарах им в първия мач 6 гола, във втория – 13. После през 2010 г. с германки (б.а. “Фриш Ауф Гьопинген”) за купата на EHF, на тях вкарах по 7 гола в двата мача и отново бях най-резултатна.
– И немската преса писа за теб, че си най-опасният състезател на съперника и е трудно да бъдеш опазена…
– Така ли, дори не съм го чела…
– Защо напусна Кипър?
– Ами започнаха проблеми от страна на президента и си тръгнах. Но там се запознах с мъжа ми, който е българин и играеше в мъжкия отбор на АС „Латсия”. Казва се Калин Евтимов. Срещахме се около година, после дойдох с него в България и миналато лято се оженихме. Сега Калин играе в „Спартак” (Варна). Живеем в София, но ще бъда тук във Велико Търново за тренировките и мачовете и ще се прибирам в почивните дни.
– Как се получи връзката с „Етър-64”?
– Чрез президента на „Спартак” (Вн) Росен Добрев, който ме предложи за проби тук и се разбрахме ако се харесаме взаимно с „Етър-64”, да подпиша договор. Бях през декември тук на проби, хареса ми.
– Запозна ли се вече със съотборничките си?
– Да, запознах се. Най-много ме удиви Зоя Стефанова, която на тези години и бяга, и хвърля, и бележи голове… Много е впечатляваща.
– Какво очакваш тук?
– Ще се постарая да бъда още по-добра. Знам, че „Етър-64” е многократен шампион и носител на купата и ще ги преследва и тази година. Президентът г-н Атанасов ми каза, че цел е и участието в европейските турнири. Аз съм много доволна, защото срещам тук сериозни хора за разлика от Кипър. Там една година всичко бе нормално, а на втората всичко тръгна наопаки.
– На какъв пост играеш?
– Мога да играя и като десен гард, и като ляв, и като разпределител.
– Успя ли вече да видиш Велико Търново?
– Все още не. Всички казват, че е много красив, но съм едва от днес тук.
– И донесе със себе си сибирски студ…
– Е, и в Украйна времето е същото, студът не ме плаши (смее се).
– За колко време подписа договор с „виолетовите”?
– Не идвам за една, две или три години, а за дълго. Ако даде Бог и нямам травми, ние планираме да живеем тук. Времето ще покаже…
Захарова ще смени оранжевия екип на "Латсия" с виолетов...
