– Г-н Нанков, школата ви е голяма тръпка вече няколко години…
– Така е, и не само тръпка, а и голяма гордост. Като един обикновен търновец смятам, че всеки трябва да даде каквото може за своя град, а аз имам самочувствието, че съм от В. Търново с всичките му традиции и история. Футболът ми е на сърце, приятно ми е и правя нещо, с което може да се вдигне имиджът на града. Конкретно за школата – преди три години, когато започнах да се занимавам с “Етър”, тя наброяваше под сто деца. Моята идея е, че трябва да се развива силна школа, защото от една страна това е спорт, занимание, здраве за децата, и от друга страна – това е основата на един бъдещ мъжки отбор. Трябва да се инвестира в школата и децата, за да имаме после силен футбол.
Доволен съм засега от резултатите, независимо от недостатъчните условия, доволен съм от треньорите, които работят, от директора на школата Никола Велков и от всички, които работят от детските градини до най-големите.
– Колко деца обхваща школата на “Етър”?
– Вече наброява над 500 деца. Мога да кажа, че ние сме една от големите школи за Северна България, а дори и за цялата страна. Има какво още много да се желае откъм спортната база, условия в общежитието в Спортното училище. Тук трябва да работим по-здраво, за развиване на базата, да подобрим условията в пансиона.
– Как ще коментирате работата на треньорите?
– Всеки един от тях се е доказал. Показват го резултатите на момчетата. Показват желание и дух за работа, че са истински търновци.
– Всички треньори в нашата рубрика бяха единодушни, че ако не сте Вие, школата нямаше да съществува…
– Смятам, че ние сме един екип, който работи за нещо хубаво, за нашия град. Радвам се за тях и за тяхното усърдие и се стремя с каквото мога, да им помагам. Стремя се да създавам условия да трупат самочувствие както треньорите, така и децата, било то с екипировка или организация на тренировъчния процес. И се радвам, че те отговарят със своето усърдие в работата.
– Екипировка, транспорт, организация, треньори са на високо ниво, какво още е необходимо?
– Вече трябва да се работи сериозно в посока на базите. Да има условия както за школата, така и за представителния отбор, както и за допълнителен имидж и приходи от други отбори, тъй като ние сме естествен географски център на България и сме еднакво отдалечени от Варна, София, Пловдив, от Букурещ. Ние сме и туристически град, а с по-добри бази ще подпомагаме и туризма в града.
– Кой издържа финансово детско-юношеската школа на “Етър”?
– С школата се занимавам аз, тя е моя грижа и винаги ще остане такава. Всеки един, който е постигнал нещо, трябва да дава своя дан и да помага в дадена сфера за развитието на Велико Търново.
– Това означава ли, че ако един ден не се занимавате с мъжкия отбор, с школата нямате никакво намерение да се разделяте?
– Да, с школата няма никога да се разделя. Тя е моята гордост и наистина я обичам.
