Александър Младенов е на 29 години, вече със сериозен стаж, като кариерата му премина главно в чужбина – Германия, Русия, Украйна със съвсем кратки завръщания в България. Нападателят обаче смята засега да се завърне у нас, като “Етър” се оказа най-подходящата за него дестинация.
– Сашо, ти за последно бе в “Севастопол”?
– Да, преди това изкарах три години в “Том”, след което се бях разбрал за договор с “Ростов”, но един ден преди официалното ми представяне получих контузия и трансферът пропадна. Прибрах се в “Славия”, където бяхме заедно с Бобъра, после в “Краснодар”. Прибрах се оттам септември м.г. и реших да отида в “Калиакра” при Филип Филипов, който ме помоли да помогна на клуба. За жалост малко време работихме заедно, защото след няколко кръга той си тръгна. Вече не виждах причина да стоя там. Водех преговори със “Севастопол” и аз бях в основата на това Червенков да отиде там, защото търсеха треньор. Накрая отборът изпадна, бюджетът бе намален и нямаха нужните средства да задържат чужденците и отново се прибрах в България.
– Ти не си играл срещу “Етър”, нали?
– Не, не сме се засичали, но впечатления имам още от малък. Като клуб “Етър” е с традиции в България и мястото му не е в “Б” група. Това всичко го знаем. Именно това бе и интересното за мен да дойда тук, държах лично да чуя от ръководството, че имат амбиции. Събира се отбор, който да е боеспособен, и има цели. А що се отнася до връщането ми в България, за това вече си имам лични причини. Имам малко дете и искам тази година да си остана в България, след толкова години в чужбина аз почти не съм играл у нас.
– Знаеш какво се очаква от теб в “Етър” – голове?
– Аз си знам възможностите. Нападател, ляво крило или пък зад нападателя – има си треньор, който ще решава къде да ме ползва. Затова и идвам. Надявам се да се сработим тук с колектива по най-бързия начин и да помогна с каквото мога на “Етър”.
