Аласана Мане даде крайно любопитно интервю пред “Диема спорт”, в което за първи път разказва подробно за живота и кариерата си. Вижте пълния текст на интервюто, предоставено ни от автора Илиян Енев.
– Мане, отново си в Етър, в каква форма си?
– Чувствам се добре. От миналата седмица се подготвям с отбора, така че стъпка по стъпка навлизам във форма.
– През миналия сезон изигра някои много добри мачове за Етър, бързо се адаптира, след това се върна в Барселона, и сега пак си тук. Какво се случи между двата периода?
– Засега съм тук. Никой не знае какво ще се случи в бъдеще. Надявам се през този сезон да се представя по-добре от миналия.
– Кой ти беше най-добрият мач за Етър досега?
– Изиграх няколко много силни двубоя за Етър. Помня мачовете за оцеляване. Като цяло в Етър натрупах доста сериозен опит и това е добре за мен.
– Позволи ми да ти припомня още един силен мач за теб, срещу ЦСКА на 8 март тази година. Вкара гол, стана играч на мача и спечели бутилка шампанско.
– Разбира се, че помня тази среща. Целият отбор игра добре, но за съжаление накрая загубихме. Продължихме обаче да се борим в следващите мачове и усилията ни бяха възнаградени.
– Какво е да се работи с треньор като Красимир Балъков? Той е един от най-титулуваните български футболисти и един от героите от националния ни отбор.
– Той е много добър човек и треньор. Понякога се шегува, но в същото време изисква много и знае как да вземе максимума от всеки един футболист.
– Друга легендарна българска фигура Христо Стоичков направи впечатляваща кариера в Барселона. Ти също си част от този велик клуб. Какво е усещането да защитаваш цветовете на каталунския гранд?
– Това е един от най-великите клубове в света и е удоволствие да съм част от него. Продължавам да работя усилено и бъдещето ще покаже как ще се развия като футболист.
– Тренирал си неведнъж с първия отбор, разкажи ми за досега със звезда като Меси.
– Преди няколко години тренирах с Меси, Неймар, Суарес. Чувството да се докоснеш макар и за кратко до тях е неописуемо, невероятно.
–Бъди малко по-конкретен. Казаха ли те нещо по време на самата тренировка?
– Те не говорят много, но те окуражават, показвайки класата си на терена. Когато си около тях се заразяваш от техния ентусиазъм.
– Ти си на 20 години. Къде искаш да стигнеш във футбола?
– Никой не знае какво ще се случи утре. Ако искаш да стигнеш върха, ще го направиш. Докато вървя към върха е добре, стигна ли го обаче веднъж, тогава ще съм напълно удовлетворен.
– Разкажи ми как започна да се занимаваш с футбол.
– Започнах да се занимавам с футбол в една академия в Гамбия. От Барселона ме забелязаха на един турнир, харесаха ме и ме взеха
– Запознати сме на каква позиция играеш, винаги ли си действал зад нападателя?
– Мога да играя на три позиции. Бил съм и вратар, после ляв халф и зад нападателя.
– Бил си вратар? Много интересно…
– Бях много малък, когато играех вратар и чичо ми ме спря.
– Защо?
– Каза ми, че вратарите са луди хора (смее се). Така преминах напред и започнах да играя в средата на терена.
– Значи ако в Етър се стигне до вратарска криза можеш да сложиш ръкавиците…
-Разбира се, ако се наложи ще застана под рамката. Позабравил съм някои неща на тази позиция, но ще се опитам да помогна с каквото мога (смее се).
– Нов сезон, нови амбиции за Етър. Какво може да постигне отбора този сезон?
– Миналият сезон беше труден, тежък за нас. Вярвам, че през настоящия ще се представим далеч по-добре и ще завършим на по-предно място в класирането
– Ще успееш ли да се пребориш за титулярно място?
– Това не зависи от мен. Ще дам най-доброто от себе си в тренировките и в мачовете и треньорът ще реши дали да съм титуляр или не. Но каквото зависи от мен ще бъде направено.
– Каква е разликата между Гамбия и България?
– Да сравниш Африка с Европа – разликата е огромна във всяко едно отношение. В Гамбия е много различно, животът не е същият.
– Коя обаче е най-фрапиращата разлика?
– Много са, тук ситуацията е много по-различна отколкото в Гамбия. Не можете да си я представите преди да посетите родината ми и само да се уверите в тази разлика.
– Знам,че имаш мачове за националния отбор. Колко двубоя си изиграл за Гамбия?
– Нека помисля, имам 4 мача. Играхме срещу добри африкански отбори и натрупах опит в това отношение.
– Разкажи ми за семейството си. Имаш ли братя, сестри?
– Имам две сестри, които са по-малки от мен. Те са деца.
– Имаш ли приятелка?
– Да, имам, но не е с мен тук в България
– Кой ти е любимият чуждестранен отбор встрани от Барселона?
– Английският “Челси”.
– Това означава, че гледаш английски мачове, така ли?
-Да, винаги когато мога. Това са мачове на много високо ниво, а и гледайки ги научавам нови неща във футболната игра.
– Имаш ли любим футболист от Челси?
– Да, Еден Азар. Отличен футболист.
– В Англия трибуните винаги са пълни. Тук как ти се струва? Велико Търново е футболен град. Харесва ли ти атмосферата, която феновете на отбора създават?
– Естествено. Така се играе по-лесно, когато знаеш, че зад себе си имаш верни и отдадени фенове. Страхотно е!!!
