Поредицата си за жените – футболни съдийки от региона, продължаваме с Гергана Ангелова. За великотърновката няма тайни поне в 6-7 спорта – започнала е с плуване, после печели титли в хандбала, състезава се в хвърляния на диск, копие и гюле, играе баскетбол, а на всичко отгоре е и международен съдия по футбол.
Започнала е с плуването при треньора Петко Шатров, но на 11 години Йонка Генчева я открива за хандбала. Гери категорично се насочва към вратарския пост. “Още като дете си го избрах, усетих, че там е моето място за изява. Бяхме в един набор с Камелия Грънчарова. Започнах при децата, после при девойките. Печелехме всичко наред – шампионски титли и купи. Много пъти съм получавала приза за най-добър вратар в турнирите. Даже ми се молеха да им пускам головете, за да не ги бием с толкова голяма разлика”, казва през смях Гергана. Вече е изгубила броя на спечелените титли с младшата и старшата възраст на “Етър-64”.
Стига до женския отбор, но там конкуренцията на вратарския пост е огромна. “Спечелихме бронзовите медали, но бяхме много вратарки – Гери Александрова, Даниела, Надежда… Дори една година ходих да помагам в Габрово на “Бъки”, един сезон бях и в НСА”, спомня си Гери.
Минава и през баскетбола, като за кратко е част от великотърновските “Велт” и после “Етър”, но не се чувства в свои води и за разлика от хандбала го практикува предимно любителски.
Следването във Великотърновския университет, където Гергана Ангелова завърши “Педагогика на физическото възпитание”, обаче дава рестарт на изявите ѝ в двата спорта. Играе в баскетболните и хандбалните отбори на вуза, като с хандбала стават студентски шампиони на България. Насочва се и към леката атлетика, тъй като се оказва, че хвърлянията я привличат много и ѝ се отдават. Така тръгва по състезания на тласкане гюле, диск и копие.
Някъде по това време неочаквано се намесва и футболът… “Светослав Стефанов ни каза, че има курсове за съдии и ни попита защо не пробваме. Три момичета изкарахме курсовете, от тях аз и Мирела Иванова се развихме в съдийството”, казва Гери. Още помни в детайли първия си мач през 2005 г. Бил в Стражица на детския отбор на местния “Левски”. Ангелова внезапно се почувствала на точното си място. Като свършил мачът, си направила анализ и видяла, че може и много по-добре и съдийството е едно непрекъснато развитие. Тръпката да си човекът, който отблизо вижда начина на игра на отборите и който следи за справедливостта, я завладяла. И с всеки мач със съветите на опитните съдии и делегатите нещата се получавали все по-добре.
Гергана Ангелова е главен съдия и сама признава, че с нейната физика не е за тъчрефер, където приоритет са спринтовете по тъча. С физическите нормативи обаче няма никакви проблеми, тъй като целият ѝ живот е преминал в спорта. “Свилен Митрофанов ни правеше страхотни тренировки, нямах проблем с теста “Купър” – 2800 метра си ги бягах наравно с мъжете”, казва тя.
Само за 4 г. стига до международното съдийство – в началото на 2009 г. става съдия на ФИФА. Първото ѝ назначение е за два мача на турнир в Македония. Прекъсването заради майчинство обаче слага край на това, защото после ѝ е трудно с възстановяването на килограмите, а и английският ѝ се нуждае от усъвършенстване.
Но и днес Гери получава назначения като четвърти съдия на международни мачове. Свирила е мачовете на женския тим на “Етър” с “Конин” (Полша), била е на контрола между националните отбори на България и Румъния, а сега на 19 април пак ще бъде четвъртият съдия на Галя Ечева на България – Румъния (девойки до 16 г.).
В родните първенства обаче продължава да свири мачове вече 17 години. Най-често при децата и юношите младша възраст, където ѝ поверяват и дербитата. Има мачове и в мъжките “В” група и областните дивизии. Няма предпочитания и винаги е казвала да ѝ дават каквито преценят мачове.
“Най-лесно е да се свири при мъжете, защото там футболът е по-бърз, по-изчистен. При жените има по-груби номера, не преценяват ситуациите, че могат да доведат до контузия, особено ако няма в отбора изградени състезатели. Дамите повече сякаш искат да се докажат… При жените и особено при децата има по-некоординирани движения и мачовете са много по-трудни. Трябва повече да внимаваш, да им говориш и да ги предпазваш”, казва Гергана Ангелова и добавя, че по професия е учител и това ѝ е в кръвта. 12 г. работила като продавач-консултант в ЦБА, но после се отворила възможност и година и половина била в Детски център “Дъга”, а сега е учител в Центъра за специална образователна подкрепа. От малка ѝ харесва да общува с деца и до днес го обожава, това ѝ идва отвътре. Със сигурност ще продължи с учителската професия.
Екшъни в съдийската ѝ кариера почти липсват. Е, на един мач в Дебелец като млада съдийка един футболист се засилил към нея с претенции, но си останал само с виковете. “Мъжете се съобразяват с жените съдийки, но има и такива, които те “пробват” – като видят, че мачът става по-нервен, започват да провокират. Но и фигурата си оказва влияние, аз съм с доста добра физика”, казва с усмивка Гери. Един рефер трябва да внушава респект и с фигурата си, и с поведението си на терена.
Затова пък няма да забрави един скорошен мач между “Долна Оряховица” и “Вихър” (Раданово), страхотен се получил. “Стадионът им е много добър, беше пълен с публика, много положения и размяна на голове. Накрая и самите рефери бяхме много доволни”, спомня си тя. Никаква разлика няма дали е в бригада с мъже, или жени. Убедена е, че великотърновските съдии са много сплотени, познават действията си и си помагат. Поне още пет години има тя по правилник в съдийската кариера и ако краката ѝ позволяват, ще продължава със съдийството.
Не спира и с баскетбола. Треньорът Стефан Стефанов предложил на бившите баскетболистки от “Велт” да си направят отново отбор. Всички вече са семейни, над 35-годишни, но се събират и тренират веднъж седмично. Дори ходят на турнири, два пъти са били в Турция, веднъж в Хърватия.
Синът ѝ Велислав, който е на 11 г., логично е наследил любовта към спорта. Досега играеше шахмат, от 6-годишен е в ДЮФА “Българче”, но сега играе вече и баскетбол. Доста добре върви и определено има качества на спортист, отчита майка му, която на този етап също няма намерение да казва “сбогом” на спорта.
