След като Александър Томаш пое “Етър”, виолетовите спечелиха 8 точки в четири мача, в които не допуснаха гол. Ако тогава започваше първенството, “болярите” щяха да са в първата шестица. Реалността е друга и тимът е на последното място в класирането. Специалистът бе любезен да говори пред „Тема Спорт“ за целите, амбициите и предизвикателствата.
– Г-н Томаш, ако първенството започваше в момента, в който поехте “Етър”, то сега щяхте да сте в първата шестица…
– Изминали са само 4 мача и аз, и хората от екипа ми, сме реалисти и не се самозалъгваме. Осъзнали сме колко е трудно. Истината е, че ние взехме максимума, но всичко това се дължи главно на факта, че успяхме да вдигнем самочувствието на играчите. С наличния потенциал е почти невъзможно да мечтаем за нещо повече. Осем точки в четири мача не са малко, макар че лично аз се надявах да са десет. Можехме да вземем победата и срещу “Славия”, и срещу “Монтана”, но определено не ни достигна класа. Лично аз не съм доволен от футбола, който демонстрирахме. Това не е моята визия за играта, но за съжаление ни липсва класа и изиграхме тези двубои повече на мускули и емоция.
– Въпреки добрата серия “Етър” ще зимува на последно място в класирането. Има ли надежда за оцеляване?
– Ние с екипът ми знаехме къде отиваме и с какво се захващаме. Осъзнавахме, че ни предстои много работа, но това бе част от мотивацията ни. Искахме да докажем, че можем да работим в тежки условия, защото, когато всичко е подсигурено, е лесно. Хубавото е, че успяхме да скъсим дистанцията до останалите отбори и през пролетта ще започнем от почти изравнени позиции. Заварихме съблекалня с много наведени глави.
Сега надеждата се върна, но всичко зависи от нас, от момчетата и не на последно място от ръководството на града. Кметът и общинските съветници трябва да решат дали искат Търново да има своя представител в елита. В момента ние разполагаме с бюджет, който е по-нисък от този на някои отбори във Втора лига, и ще бъде наистина трудно да си поставим някакви много високи цели. Хората в града заслужават “Етър” да е в елита, но не под формата на боксова круша.
– Какво конкретно му трябва на “Етър”?
– Аз ще коментирам само спортно-техническите въпроси и чисто футболно ще кажа, че ни трябват 5-6 нови попълнения. Трябва ни селекция. Ще търсим момчета, които са готови да се хвърлят със сърцата си. Целта ни е през пролетта да изградим една „луда банда“, която да опита да направи и невъзможното в битката за спасение.
– Какво ще опитате да промените чисто спортно-технически?
– На първо място ще променя моята визия за футбола и ще опитам да се адаптирам. По принцип искам отборът ми да владее топката, да диктува събитията на терена, да доминира, да бъде атакуващ, атрактивен. Знам, че това в “Етър” не може да се случи и за нас сега най-важни са резултатите. Доскоро с моя екип бяхме критикувани, че допускаме слабости в дефанзивен план и водените от нас отбори са уязвими на контраатаки. Виждате, че в 4 мача не допуснахме гол, и това е положително.
Радвам се, че успяхме да демонстрираме адаптивност и опитваме да се напаснем с моментното състояние и реалността. За пример ще дам престоя ни в “Берое”. Тогава имахме възможност да опитваме да се надиграваме с отборите и дори в мачовете с “Лудогорец”, ЦСКА и “Левски” владеехме повече топката. Сега това е невъзможно. Затова ще търсим точната рецепта. Ще потиснем себе си, своите представи за футбола и единственото, което ще преследваме, е справяне с тежката ситуация. В следващите месеци в “Етър” ще мислим само как да спечелим максимален брой точки. Другото остава на заден план.
– Поехте “Етър” преди около месец, съжалявате ли, че го направихте?
– Не. Категорично. Решението бе плод на емоцията и съм щастлив, че асистентите ми Константин Мирчев и Тодор Кючуков също приеха предизвикателството без задни мисли и съмнения. Аз съм оптимист и вярвам, че ще успеем.
– Ще разкриете ли нещо повече относно плановете за селекция?
– Имена няма да кажа. Приоритет за нас на този етап са още един вътрешен полузащитник и един нападател. Най-важното е тези, които облекат фланелката на “Етър”, да са готови да дадат максимума от себе си. На този етап няма значение дали играчът ще бъде преотстъпен, или ще е с постоянен договор. Важно е да бъде отдаден, достатъчно луд и готов да ни помогне. Искам добри футболисти с големи сърца и не ме интересува от кой отбор ще дойдат.
