Вратарят на „Етър” Христо Иванов даде интервю пред „Нова тв” и „Велико Търново спорт” за началото на подготовката, като засегна и някои болезнени теми около ситуацията, в която се намират в момента футболистите.
– Христо, ще успеете ли да влезете за три седмици в пълноценна форма? Какво е насторението в отбора?
– Когато имаме нормална почивка между сезоните, тя е не повече от три седмици и после се подготвяме между 4 и 6 седмици. А сега при пълна изолация и стоене в къщи, колкото и да сме тренирали, мисля, че това време е съвсем недостатъчно. Смело мога да твърдя, че никой отбор няма да се подготви добре.
– Има ли напрежение относно това, че ваш съотборник е с коронавирус, други двама са под карантина?
– Не е приятно това, което се случи с Краси, защото той е добро момче и е от хората, които най-много обичат да тренират. Не е приятно за никого, но съм сигурен, че няма да сме единствените. Разбрах, че има съмнения и в „Славия”. Неминуемо ще има такива неща, но те са млади хора, силни и здрави и ще минат без проблем през това нещо.
– Голям проблем обаче са и празните трибуни – за театри и молове може, за стадиони – не?
– Това е една от най-болните ми теми плюс тази за детско-юношеския футбол. Не е приятно това – дори когато тренираме и виждаме празните трибуни, не е хубаво, а като си представя, че това ще бъде в поредица от мачове, които ще бъдат жизненоважни за отборите и няма да разчитат дори на минимална подкрепа от трибуните… Мисля, че е много неоправдано, не може в моловете и в кината да има хора, дори на концерти да се допускат, било то и навън, а на стадионите – не… Виждате колко е голям стадион „Ивайло”, 30 % от капацитета му е съвсем достатъчен за една хубава подкрепа от трибуните. Както може да се контролират мерките в киното, така може и тук. А и нашата публика в голямата си част е с висока култура и ще спазва всякакви мерки за дистанция.
– Спомена за детско-юношеския футбол?
– Казвам го повече като родител – моето дете също е футболист и спортист, има училище, което трябва да завършва онлайн. Не е нормално хората да могат да ходят по заведения и кафета, на молове и кина, а децата да не могат да спортуват, след като по цял ден са били на компютрите за дистанционното обучение. Не мога да приема, че се разрешава аматьорски футбол, който е без никакъв надзор за спазване на мерки, а децата да не могат да тренират. За мен спортът е от огромно значение, особено след този период, в който бяха изолирани и стояха вкъщи два месеца.
– Тези два месеца пауза са безпрецедентни дори за световния футбол. Психическо ли е повече натоварването от това за вас, защото виждам, че физически сте добре?
– Абсолютно. Аз разговарях с доста мои колеги и сме на мнение, че да затвориш вкъщи един спортист за седмица-две, това е убийствено, а пък за два месеца да не говорим! Всички сме доста по-изморени психически, отколкото физически и сме гладни и жадни за спорт и за футбол.
