Старши треньорът на „Етър” Росен Кирилов даде обширно интервю пред chernomore.bg по време на гостуването на „виолетовите” във Варна на „Черно море”.
– Г-н Кирилов, през лятната пауза поехте „Етър“, какви цели си поставяте начело на „виолетовите“ през новия сезон?
– Целите са отборът и този сезон да се представи добре, както и миналия, ако може и по-добре… И да вземем колкото е възможно повече победи.
– Какъв облик на отбора искате да постигнете?
– Искам отборът да играе техничен и в същото време агресивен футбол, да вкарваме много голове и най-важното, играта, която показваме, да се харесва на нашите фенове.
– Допада ли Ви настоящият формат на първенството?
– Честно казано – не! За мен оптимален е старият формат от 16 отбора, които играят два полусезона при разменено гостуване. В настоящия формат се натрупват прекалено много мачове, често безсмислени…
– Кои ще са според Вас отборите с водеща роля през този сезон?
– Мисля, че ще са традиционните… ЦСКА, „Левски“ и „Лудогорец“, „Ботев“, „Етър“, „Черно море“, „Локомотив“ (Пловдив).
– През миналия сезон „Черно море“ и „Етър“ до последно бяха съперници за място в челната шестица…
– Според мен и сега ще е същото.
– Какви са впечатленията Ви от варненския клуб?
– „Черно море“ стартира страхотно шампионата, успя да победи впечатляващо ЦСКА на стадион „Българска армия“. Вижда се, че след сътресението, което клубът изживя в края на миналия сезон, Илиан Илиев и ръководството са успели за краткото време, с което разполагаха преди старта на новото първенство, да привлекат отново качествени футболисти и да изградят много добър отбор.
– „Етър“ също стартира отлично първенството – с равни мачове срещу два от водещите отбори – „Левски“ и ЦСКА. Част от Вашата кариера като футболист е свързана точно с „червения“ клуб. Какви спомени имате от престоя си на стадион „Българска армия“?
– Изживях пет чудесни години в ЦСКА. Бях млад футболист, успях с ЦСКА да спечеля шампионската титла и Купата на България, играх с големи футболисти по онова време – Трифон Иванов, Лечков, Илиян Киряков, с когото сега сме колеги в треньорския щаб на „Етър“. Имам прекрасни спомени…
– Как Ви приеха тогава тези големи имена?
– Много добре, нямах никакъв проблем. Те бяха изключителни футболисти, но са и страхотни личности. Помогнаха ми да се адаптирам в клуба.
– Големи успехи записахте и с екипа на „Литекс“. Кое от постиженията, които имате като футболист, ви е най-скъпо?
– Всички са ми скъпи, не мога да ги деля. С „Литекс“ спечелих две шампионски титли – през 1998 и 1999 г. и една Купа на България. За мен са еднакво ценни…
– През 1998 г. бяхте обявен за най-добрия защитник в българското първенство…
– Силните ми изяви през годината доведоха до това отличие не само през 1998 г., но и през 2003 г. Начинът ми на игра впечатли и националните селекционери тогава.
– Какви качества трябва да притежава един защитник, за да получи подобно признание?
– Освен традиционните, чисто футболни качества според мен най-важно е да бъде модел за подражание за подрастващите. Да бъде личност както на терена, така и извън него. Качествата са комплексни.
– Участник сте на европейското първенство по футбол през 2004 г. Какво означава за един футболист да носи националната фланелка?
– Това е върхът в кариерата на един играч според мен. Изключителна гордост и задължение е да защитаваш цветовете на България и да постигнеш нещо значимо.
– Как ви се струва настоящото състояние на националния отбор?
– Не е добро. Видимо е това. Вече от 10-ина години нещата не вървят добре. Надявам се това да се промени. Има доста талантливи млади момчета, идват следващите поколения, сигурен съм, че нещата ще се променят, въпросът е това да се случи по-скоро.
– Не им се дава обаче достатъчно шанс на тези млади момчета във водещите български клубове, а се налагат чужденци. Това ли е една от причините за настоящото състояние?
– Аз не стоя зад тази теза. В момента има глад за добри футболисти у нас и винаги на млади добри играчи, които покажат качества, им се дава път в първите отбори. Един от добрите примери в тази посока е Мартин Минчев от „Черно море“. Много талантливо момче, което от година е титуляр в клуба си, вече достигна и до националния отбор. Така че млади футболисти, които покажат качества, винаги се забелязват и получават своя шанс.
– Къде се корени тогава проблемът?
– На първо място мисля, че има сериозен проблем в манталитета на младите поколения, според мен при тях липсва дисциплината, която я имаше едно време. Естествено, има пропуски и в работата в детско-юношеските школи. Комплексни са проблемите. Мисля, че на първо време трябва да започне да се инвестира по-сериозно в детско-юношеските школи, нещо, което сега не се прави. Факт е, че в последните 10-15 години с прекалено много чужденци наводнихме нашите отбори. Има богати отбори, които могат да си го позволят – като „Лудогорец“, „Левски“, ЦСКА, но не може на по-ниско ниво в един български отбор да има голям брой чужденци и да очакваме, че те ще са качествени.
– Сравнително скоро беше времето, в което Вие все още играехте активно, но все пак къде намирате разликата между българския футбол тогава и сега?
– Както казах, футболистите от моето поколение бяхме много по-дисциплинирани от сегашните. Мисля, че в това е основната разлика. Ако не си дисциплиниран още от дете, след това ставаш посредствен играч.
– Вие сте един от най-талантливите млади треньори у нас. Кои са истините за футбола, които научихте като играч и които искате да предадете на футболистите, с които работите?
– Една от истините е, че никога не трябва да търсим причините извън себе си, напротив, те винаги са в нас, всичко зависи от начина ни на мислене. Започнем ли да се оправдаваме със странични фактори, това на първо място демонстрира вътрешната ни неувереност. Най-важни за успеха във футбола са трудът и вярата, че в един момент нещата ще се получат.
– Защо се насочихте към футбола като дете и кога започнахте да тренирате?
– Баща ми беше футболист, от дете съм израснал в такава среда и най-естествено беше и аз да поема по този път.
– Спомняте ли си първия си мач в мъжкия футбол?
– Беше с родния ми клуб – „Бдин“ (Видин), в Плевен, срещу „Спартак“, мач от първенството в Б група.
– Какво е най-важно, за да е успешен преходът от детско-юношеския към мъжкия футбол?
– Тук не са важни само чисто футболните качества, решаваща роля има характерът. Трябва да се устои на напрежението, тъй като в мъжкия футбол всичко е много по-различно, много по-сериозно, случва се на много по-бързи обороти…
– На Вас лично какво Ви даде и какво Ви отне решението да се посветите на футбола?
– Много ми даде… Благодарение на спорта изградих характера си, научих се на дисциплина и борбеност… По-лесно успявам да се справя с трудните моменти в живота.
– Кои са най-незабравимите емоции, които любимата игра Ви донесе?
– Първата шампионска титла с ЦСКА през 1992 г., след това спечелването на Купата на България през 1993 г. Изключителните шампионски години с „Литекс“ през 1998 г. и 1999 г., както и спечелването на Купата през 2004 г. Класирането на европейското първенство в Португалия, което успяхме да постигнем с националния отбор. Направихме много силни квалификации, изиграхме страхотни мачове. Това са все незабравими моменти от моята футболна кариера.
– Трудно ли взехте решението да се откажете?
– Трудно беше, да… Но моментът беше настъпил. Бях на 36 години и не виждах вече смисъл да продължавам да играя.
– Веднага след това ли се насочихте към треньорската професия?
– Не, имаше буферен период от няколко години. Тогава завърших треньорските курсове и взех нужните лицензи. След това започнах…
– Коя от двете професии Ви се струва по-трудна и отговорна?
– И двете сами по себе си не са леки, не могат да бъдат сравнявани. Общото е психологическият натиск, който налагат очакванията – от страна на фенове, от ръководство, от медии, които са толкова по-големи, колкото по-именит е клубът. Треньорът определено носи много голяма отговорност за абсолютно всичко – за начина, по който ще бъдат подготвени футболистите, за начина, по който ще играят, за резултатите на отбора… Футболистът е длъжен да слуша, да изпълнява, да тренира и когато излезе на терена, да се представи добре.
– Какви качества трябва да притежава един треньор, за да успее в професията?
– Трябва да умее освен да подготви отбора чисто спортно-технически, да бъде и балансьор, да намери ключа и верния подход към всеки един играч съобразно неговия характер.
– Вашият предшественик в „Етър“, Краси Балъков, беше поканен за треньор на националния отбор, мечтаете ли и Вие един ден да поемете представителния ни тим?
– Разбира се, това е върхът в кариерата на всеки един треньор. И аз мечтая един ден да ми се случи, ако е възможно… Но на първо време искам да постигнем нещо впечатляващо с „Етър“.
Полина ПЕТРОВА