17-годишният великотърновец извоюва изключителен успех на световното първенство по лека атлетика за хора с увреждания в Нотвил (Швейцария) през лятото. Камен поднесе сензацията като победи убедително в дисциплината хвърляне на копие с 28.22 метра и спечели единствения за България златен медал. Отличното си представяне той допълни и с 4-о място на дълъг скок във възрастова група до 20 г. и участие във финала на най-популярната дисциплина 100 м бягане, където завърши шести с време 16.02 секунди.
Камен Минков е ученик в ПМГ “Васил Друмев” и се готви под ръководството на световната рекордьорка змс Антоанета Селенска и треньора Иван Пенков. Съдбата му е поредният пример, че в спорта няма невъзможни неща. Камен е инвалид по рождение, ражда се с ляв крак, който стига до коляното и ползва подколянна протеза. От няколко години участва в състезания за хора с увреждания и с изключителен труд и амбиция постига успехи, които са впечатляващи и трудно достижими дори за състезатели без физически проблеми.
Камен Минков стана Спортист № 3 на Велико Търново, като бе изпреварен в анкетата само от олимпийската шампионка по бадминтон Гергана Баръмова и световния и двукратен европейски първенец по културизъм Христомир Христов.
– Камене, промени ли се нещо за теб след световната титла в Швейцария?
– Да, много неща се промениха. Вече съм уверен в себе си и съм мотивиран да тренирам за бъдещите състезания.
– Основният проблем за теб бе липсата на професионална протеза, сега имаш ли уверение от федерацията или от спортното министерство, че ще решат този въпрос?
– Мисля, че нещата вече са задвижени и в най-скоро време ще мога да участвам с такава протеза. Продължавам да тренирам три-четири пъти седмично.
– При предишния ни разговор каза, че предпочиташ спринтовите дисциплини. Още ли е така?
– Сега наблягам на хвърлянето на копие. С треньорката ми Антоанета Селенска сме наблегнали на това и смятам да акцентирам на тази дисциплина.
– Какви състезания имаше след световното в Швейцария?
– Тази есен участвах в републиканското първенство за мъже, където станах втори на копие.
– Какво очакваш от 2010 г. в личен план и като спортни постижения?
– Първо, да продължавам да тренирам. Предстои ми световно първенство по лека атлетика за хора с увреждания през лятото в Чехия. Пак ще хвърлям копие, но не е изключено да участвам и в друга дисциплина.
– Имаш ли условия за подготовка и къде тренираш?
– На закритата писта на стадион “Ивайло”. Сами знаете, че условията не са много розови, в момента там е много студено. По-студено е, отколкото навън и просто няма как да се тренира. Обаче се справяме.
– Как се развиват резултатите?
– Сега с г-жа Селенска работим върху техниката, тъй като тя ми куца. Трябва да укрепя раменния пояс и резултатите ще се вдигнат. С мъжкото копие от 800 грама трябва да хвърля 36-37 метра. Това е задължително.
– Правиш ли специфични силови упражнения?
– Да, наричат се специална сила. Един ден в седмицата правя такива упражнения.
– Как са нещата в училище?
– Нормално, няма проблеми. Малко изостават информатиката и английският, но ще се оправя.
– Съучениците ти как приеха световната титла?
– Поздравяват ме и се радват за мен. Нормално.
– Получи ли някаква награда от Общината или някоя великотърновска институция преди днешното награждаване?
– Не. Първото признание беше преди няколко дена в София, където получих специална награда на “Спортен Икар”. И сега дойде третото място в анкетата за Спортист на Велико Търново, което много ме радва.
