Милен Видeновски спечели първото място в класацията на треньорите на Велико Търново за 2009 г. Наставникът по състезателно катерене, чиито възпитаници през годината завоюваха десетки титли в различните турнири, надделя само с 1 глас пред треньорката на “Етър-64” Йонка Генчева, чийто отбор не познава загуба по терените през цялата календарна година. За първото си място Милен Виденовски получи почетна грамота и премия от 700 лв. от Община В. Търново, след което отговори на въпросите на медиите.
- Как приемаш избирането ти за Треньор на годината?
- Не го очаквах, защото нашият спорт не е популярен като олимпийските, като футбола, хандбала. Приятно съм изненадан и благодаря на всички, които са ме номинирали и гласували за мен и най-вече на всички мои състезатели, които с труда си спомогнаха аз да съм на това място.
- Какви са постиженията през годината, които допринесоха за този избор?
- Започвам отзад напред – преди месец в София бе балканското първенство по катерене. “Трапезица”, на който съм треньор, постигна 22 медала, от които 12 златни. Преди това през юли участвахме в открито европейско за деца, където имаме четири медала. Две златни и две сребърни отличия. А през май взехме десет държавни титли, като се започне от 6 до 19-годишните.
- Ти ли работиш с “Еделвайс-74” (Килифарево)?
- Председател съм на този клуб, но от две години само помагам и съдействам за финансирането. Официално съм треньор на “Трапезица” (В. Търново), но заедно тренираме и двата отбора, участваме и сме като едно цяло, въпреки че са два отделни клуба.
- Разкажи малко повече за себе си?
- Роден съм през 1976 г. и съм завършил във Велико Търново средно и висше образование, специалност “Педагогика на обучението по физическо възпитание”. Специализирах спортна педагогика. С катерене се занимавам от 1989 г., първият ми треньор е Николай Кочев, на когото дължа най-големи благодарности за всичко, което съм постигнал. Десет години се състезавах за националния отбор, участвал съм на около 30 световни купи и 4 световни първенства. Най-доброто ми постижение е 4-о място на световно за младежи бях световен шампион, но по-късно бях декласиран и останах четвърти. Трябваше да лансират френски състезател и ме обвиниха, че съм стъпил на забранено място, което не беше така. След много спорове ме сложиха на четвърто място. В България имам над 50 златни медала. От 5 години съм треньор на “Трапезица”, занимавам се с подготовката на децата и подрастващите. Преподавател съм и във Великотърновския университет.
- Колко деца са обхванати в този спорт?
- В “Трапезица” са около 30 деца във всички възрастови групи, а в Килифарево около 15. Това са активни състезатели, а иначе спортуват и повече.
- В България колко души се занимават със състезателно катерене?
- От две-три години се наблюдава подем в нашия спорт, около 130 деца участват в шампионатите в България. При мъжете и жените бройката е около 50 общо.
- Кои свои възпитаници би отличил за постигнатото през тази година?
- Двама от тях и сега са тук на награждаването и бяха отличени за постиженията си. Една от тях е Влада Маринова, която се занимава от 3 години и много бързо напредна в катеренето и продължава да напредва. Другият е Тодор Шарков от “Еделвайс-74” (Килифарево), който тренира при мен във Велико Търново. Има много добри представяния в европейските за деца. Искам да отлича и Ива Добрева, който има голям подем. Състезава се от 6-годишна и е шампионка от три години насам във всички състезания, в които е участвала, а е шампион и по плуване.
- Какви качества се изискват за катеренето, какви деца търсите?
- При нас децата идват мотивирани от привлекателността на самия спорт. Самата тренировка не протича по строг ред или режим. Оставяме децата сами да харесат този спорт. Първото и основно качество е любов към катеренето. А впоследствие при тренировките те сами започват да изграждат качества като упоритост, воля, трудолюбие. Никое от идващите деца не сме върнали, впоследствие при естествения подбор остават най-мотивираните да се развиват.
- Какви качества се формират при заниманията със състезателно катерене?
- Най-вече голяма воля, тъй като тренировките са изтощителни, налага се да преодоляват нови все по-трудни маршрути. Катеренето е неспецифична дейност, която не е заучена както в леката атлетика или гимнастика. Всеки маршрут е различен, изискват се много умения, в това число и интелектуални. Решаваща в нашия спорт е психиката, затова хората с голяма воля и добра психика винаги успяват. Залагаме най-вече на тях, когато трябва да изберем участниците за националните отбори.
- На Балканите сме номер едно, но какво не достига на българските катерачи да заемат водещо място в Европа и света?
- Много спортове в България изостанаха в последните години, тъй като няма добро финансиране на федерациите. Имаше голям подем около 2005 г., когато В. Търново беше домакин на големи състезания. Благодарение на тези домакинства се изгради голяма школа, която още се поддържа. Нашите състезатели нямат финансова възможност да участват на много състезания в чужбина на европейски и световни купи, затова отстъпваме на другите държави. В катеренето е важна рутината и натрупаният опит, а ние участваме в едно-две състезания навън годишно, което не е достатъчно да се изградят като катерачи.
- Имате ли условия за нормална работа?
- Да, условията се подобряват. Имаме условия, имаме стени, имаме треньори, но малкото участия в чужбина ни отдалечават от другите страни. През 2010 г. отново сме домакин на Европейска купа след няколкогодишно прекъсване, което ще ни донесе развитие. Тя ще е за младежи и девойки от 14 до 19 г. То ще е през месец септември.
- Какво си пожелаваш на себе си, на възпитаницете си и на всички великотърновци?
- Искам да пожелая на децата повече упоритост, а на всички хора да бъдат здрави, да не се отчайват, защото след всяка трудност идва нещо по-добро!
