Иван Петков е един от опитните футболисти на “Етър”, продукт на великотърновската школа. Кариерата му премина през “Загорец”, “Калиакра”, където бе цели 6 сезона, “Спартак” (Вн), преди да се завърне през 2014 г. в „Етър” и да стане част от новия проект. Голяма част от кариерата му мина във Втора лига, но в елита има също 28 мача и 6 гола, последният от които за „виолетовите” срещу „Витоша” за ремито 1:1.
– Иване, ти си сред играчите с най-голям стаж при „виолетовите”…
– Да, доведе ме Калоян Чакъров и вече четвърта година съм в „Етър”. Изминахме пътя от „В” група през Втора лига, за да стигнем до елита. Отборът извървя пътя нагоре по естествения начин, с много труд и усилия. Когато се раздаваш и хората са зад теб, всичко се получава.
– Как ще оцениш първите два мача в Първа лига?
– Като за новак – много добре. Можеше да вземем още точки – срещу „Локо” (Пд) можеше накрая да изравним и ако мачът беше на „Ивайло” нямаше да го загубим. А с Витоша дадохме всичко от себе си, но имаше малшанс пред гола. И там заслужавахме да спечелим.
– Срещу „Локо” (Пд) ти имаше чудесен шанс да изравниш, защо не стана?
– Дадох всичко от себе си, но вратарят Илко Пиргов е много опитен. Разтегна се и спаси удара ми. Така е било писано. И в двата мача след почивката показахме добри физически сили. Подготовката беше на ниво, разучаваме и конкретните съперници.
– Станислав Генчев е най-младият треньор в Първа лига. Как би го коментирал?
– Той има много хубаво виждане за футбола и има голямо бъдеще. Аз съм за младите треньори да се развиват, показаха го Ивайло Петев, Мъри Стоилов. Сигурен съм, че Станислав Генчев ще бъде следващото голямо име в треньорската професия, защото има голяма желание за работа. Аз съм на 32 години, но за доста неща ми помага и ме научи на нови неща. Стимулира ме да се развивам, дори и на тази възраст.
– В “Етър” има доста опитни играчи, ще направите ли отбор?
– Опитни са, но повечето са отскоро при нас. Надявам се да помогнат за утвърждаването на отбора в елита и смятам, че ще разгърнат още повече големия си потенциал. Иначе като колектив – в „Етър” винаги е имало такъв и това ни е една от силните страни. Все още има да се обиграваме, нов отбор сме. Трябва поне още месец да си научим играта.
– Вкара важен гол срещу „Витоша”…
– Моята работа е да вкарвам голове. Няма по-хубаво от това да бележиш за любимия отбор. Сега ако ме попиташ защо си съблякох фланелката – така ми дойде. Исках да покажа № 9 и да се знае, че това е тежък номер. Не съм го замислял, но и в Калиакра все си свалях екипа. Но няма вече да се повтаря, защото носи глоби на клуба.
– Да, но на всеки 5 твои гола, ще те наказват за по един мач…
– Предпочитам да вкарвам, „Етър” да бие и да ме наказват, отколкото да не вкарвам и да не бием.
– Миналия сезон пък след един гол се въртя по земята…
– Това беше от „Плейстейшън”. С момчетата така се разтоварваме, дори и световни футболисти го играят.
– Като стана въпрос за фланелки, м.г. в последния мач за влизането във Втора лига облече № 3. В памет на Трифон Иванов ли беше?
– Да, бях си го замислил. В чест на батe Трифон, много голям човек за мен. Останал съм със страхотни впечатления от него. Исках да го уважа посмъртно, защото винаги е вярвал в мен. Всеки път ми казваше: ти ще вкараш в този мач. Трифон Иванов за мен е стимул във футбола.
– Ти си юноша на “Етър”, защо навремето започна на друго място?
– Детската ми мечта беше да играя с “Етър” в „А” група и да вкарам гол. Получи се, макар и след много години. На младите играчи искам да кажа да вярват и да имат мечти, защото се постигат. Човек е голям колкото мечтите си. Трябва да си има цели и да се стреми към тях. А на въпроса – тогава в “Етър” нямаше дори и вода и ток в съблекалнята, а в Трявна направиха школата “Валекс”. Бяха ме наблюдавали и ме взеха, бях три години национал с набора си. Дебютирах при мъжете на 17 г. във “Видима-Раковски” за купата, но не заиграх по независещи от мен причини. После три години бях в “Загорец”, като първата вкарах 34 гола и “Локо” (Пд) ме привлече. Но там бяха Мартин Камбуров, Бобан Янчевски, Мето Стойнов, Явор Въндев… Изкарах подготовката с тях и искаха да ме преотстъпят. Прибрах се в “Загорец” във Втора лига.
– После изкара цели 6 години в “Калиакра”, това си е в днешно време направо рекорд?
– Там срещнах уникален човек като Цонко Цонев, принципен и точен. От всички отбори, само Сашо Нанков се равнява с него по точност в плащанията. Хората ме заобичаха, вкарвах голове и съм им вечен голмайстор. Имам 5 гола в „А” група и 34 в „Б”. Обичаха си ме, защото винаги съм играл със сърце. Може да не блестя с финтове, но хората ценят мъжката игра. После загубих една година в “Спартак” (Вн), тогава беше балон, който се спука.
– Да се върнем на “Етър”. Какво очакваш от мача с “Верея”?
– Труден мач, както всеки един. Смятам, че ще победим, не заради загубата им с 0:4. Те ни биха в контрола неотдавна, резултатите не са важни. Ще се хвърлят здраво, както и ние, но на нас повече ни подходжа победата. Казвам го заради играта ни досега. Имам огромно желание да спечелим.
– Кои са хората, които те подкрепят?
– Майка ми и баща ми. Жена ми – живот и здраве, след две седмици очакваме дъщеричка. Тя винаги ме подкрепя и след провал не ме е упреквала, а само ми е помагала.
– Връщате се на 12 август на „Ивайло”, стимулът ще е голям?
– Ако заложат на мен да играя, това ще е голяма емоция за мен. Надявам се стадионът да се напълни, защото м.г. нямаше много публика. За град като В. Търново, където хората много обичат футбола, дано Първа лига е голям дразнител.
– Подсилихте защитата, но в атака още се търси реализаторът?
– Може би трябва още малко време да се сработим. Сега взеха и Бадара. За мен конкуренцията е важно нещо, защото ражда качество. Надявам се да израстваме като футболисти и това да се пренася на терена.
– Изрядни ли са в клуба към вас?
– Да, всичко е наред и са коректни вече 4 години. Благодаря на г-н Нанков, който много помага и на него дължим почти всичко, и на кмета Даниел Панов, който никога не е оставял отбора. Надявам се това да продължава и занапред. Единственото, което може да се желае, е да се направи трунировъчен терен във В. Търново, защото не е нормално да ходим по селата да тренираме. Това трябва да стане незабавно, не вярвам да е чак такъв проблем за Общината.
– С кого се разбираш най-много от съиграчите си?
– Имам си и по-близки приятели – Цецо Тодоров, Джихат Кямил, Мишо Минков, сега и Яни Пехливанов. Допаднали сме си като хора, усещаме се на терена и ми е лесно да играя с тях.
– Какво искаш да постигнеш още във футбола?
– Да се утвърди “Етър” в групата на майсторите и колкото мога, да помагам за това. Вярвам, че поне още 2-3 години ще мога да играя на ниво и да помогна на моя отбор. А за после не съм мислил. Имам си хоби – фризьорството, ходя в един салон и подстригвам хората, дори и моите колеги. Но може и да стана треньор на деца. Аз съм добряк и предполагам, че ще мога да работя с деца. Но още ми се играе футбол и засега съм концентриран върху “Етър” и представянето в Първа лига. Докато разчитат на мен, ще играя за „виолетовите” и ще помагам с каквото мога.
