Винаги съм се чудил на клишето “Велико Търново заслужава отбор в елита”. Употребява го кой ли не с повод и без повод, най-вече за да се хареса. Ако се имат предвид традициите и успехите – да, така е. Но не така стоят нещата ако се има предвид настоящето…
“Етър” направи блестящ сезон във “В” група. Да, във “В” група, където десетки злорадо коментираха, че играел по села и паланки като Малчика и Ерден… Е, “виолетовите” вече са в професионалния футбол. БФС даже ни покани и в “А”, стига да искаме. (Абе искаме, ама не можем).
И сега какво?
Три години клубът се крепеше на Александър Нанков с известна помощ и от Общината, но главно на Сашо Нанков. Никой друг бизнесмен не се нае да помага, да стане част от общата кауза. Вместо това ехидно се коментираше, че бил получил достатъчно за бизнеса си от Общината. А къде са десетките други бизнесмени, които също са получили достатъчно?!
Напук на всичко Сашо Нанков направи силна зимна селекция и докара един от най-добрите треньори в България Ферарио Спасов. Работлив, разбиращ, скромен, Феро спечели симпатиите на всички. Петър Димитров пък стана един от най-обичаните футболисти – респект към качествата му!
И сега какво?
Умуваме ще има ли бюджет за “Б” група, ще има ли Управителен съвет, ще застане ли Общината най-после адекватно зад отбора на Велико Търново. Другите правят селекции, подготовки, планове, а ние умуваме. Акъли в нашия град – колкото искаш, съветници, специалисти и критици – дал Господ!
И в тази позиция пак Феро Спасов излезе мъж. Просто заяви, че не иска вегетиране, присъствие, мижитуркане в “Б” група. Нито иска облаги за себе си. Иска отбор и футболисти, които отговарят на неговите виждания и амбиции. Иска футболът във В. Търново най-после да тръгне нагоре и да се развива. Да бъде чук, а не наковалня! Да стане това, което е било навремето. И човекът просто даде срок – 6 юни. Визия има, план има, идеи има. Иска гаранции, съпричастност, задружност, желание.
И сега какво? Шах в ситуация на остър цайтнот, както би казал някой шахматист…
Боляри, събудете се! Бизнесмени, кмет, съветници, спортни експерти, общественост – събудете се! Ако не – оставете клишетата как “Велико Търново заслужава отбор в елита”…
Анатоли ПЕТРОВ
*Quo vadis – (лат. „Къде отиваш“)