Лутане от надеждите до разочарованията – това бе есенният полусезон за “виолетовите”. Началото бе с много амбиции, въпреки чулите се гласове за недостатъчно “тежка” визитка на новия треньор Мартин Дойчев и на част от футболистите. “Етър” все пак стартира сезона с победи “на нула” и постепенно набра скорост.
След пестеливото 2:0 над “Ювентус” (Малчика) с голове на Трифонов и Кямил последва и важен успех със същия резултат над амбицирания новак “Кариана” (Ерден). Победата в третия кръг над “Янтра” с 4:0 бе по-скоро рутинна с оглед на слабия футбол, показан от габровци. Последва още по-убедително 5:0 над “Гигант”, като мачът вместо в Белене, се игра във В. Търново.
Чак в шестия кръг срещу “Вихър” (Славяново) етърци получиха гол, но мачът завърши 3:1, въпреки че гостите се хвърляха като за “световно” и търсеха провокации. Шестата победа бе в Севлиево с 3:0, последва и седма над “Трявна” с 2:0. От щаба на “Етър” дори заявиха, че до дербито с “Ботев” (Враца) тимът няма да загуби нито точка.
В Левски домакините си вкараха два автогола чрез Станислав Иванов и Теодор Михайлов и се стигна до успех с 3:1, а след загубата в същия 8-и кръг на врачани в Трявна “Етър” дори излезе на първото място в класирането.
Първата грешна стъпка обаче бе в Севлиево, където “Етър” бе пратен да домакинства поради лишаване от домакинство. Мачът с “Партизан” (Червен бряг) не тръгна добре, играта бе слаба и когато в 77-ата минута Петков отбеляза гол, всички си отдъхнаха. В даденото продължение обаче защитата и вратарят допуснаха нелеп гол, с който гостите откраднаха точка.
“Червената лампичка” тъкмо в навечерието на дербито с “Ботев” (Враца) обаче не светна. И логично се стигна до отрезвяващата загуба. “Етър” загуби най-важния си мач за есента, като тотално разочарова – до 70-ата минута така и не успя да създаде положение за гол, а допусна такъв след колективна грешка отзад.
Разочарованието бе голямо и остана да горчи дори и при последвалите победи над “Бдин” с 3:0 и “Ботев” (Козлодуй) с 11:1. Стигна се и до фаталния 13-и кръг – гостуването в Свищов на другия лидер “Академик”, в което домакините биха с 3:1. “Етър” трябваше да вземе два важни мача тази есен, а загуби и двата, кого го топлят останалите рутинни победи, разгневиха се с право привържениците, изправени пред вероятността “болярите” да подкарат рекорден в историята си четвърти пореден сезон в аматьорския футбол. Президентът и основен спонсор на клуба Александър Нанков обяви, че е на път да се откаже, а старши треньорът Мартин Дойчев хвърли оставка, която бе приета. До края на полусезона тимът бе воден от Илиян Киряков и взе още две рутинни победи – 6:0 над “Павликени” и 5:1 в Луковит.
Именно последният кръг обаче донесе едно очаквано сътресение с адрес Враца. След смяната на кметската власт оттам изплуваха страшни цифри – 1 милион лв. задължения на “Ботев”, от които 650 000 лв. към НАП, заплати от по 2500 лв., при това – неплащани в последните месеци. Треньорът и всички играчи обявиха стачка и бойкот и за последния кръг “Ботев” гостува в Павликени с юноши и падна с 3:0.
Така “Етър” завърши сезона на 2-3 място, което дели с “Академик” на нищожните две точки изоставане от разпадащия се (засега) лидер.
Много от футболистите също разочароваха. Всеобщо бе мнението, че има момчета, които просто нямат класата да носят виолетовия екип. Опитният Мирослав Иванов изигра само 3 мача и се раздели с “Етър”, след края на полусезона си тръгна Младен Николаев, отпратен бе Альоша Илиев, ще се разбере дали има и други.
На другия полюс бе Джихат Кямил – моторът на отбора и не само даващ облик на играта, но и превърнал се в голмайстор с 9 попадения. Както и “железният” боец Илко Трифонов, взел участие във всички 15 мача – когато играеш със сърце, всякакви моментни пропуски са простими. Една голяма част от останалите играчи обаче бе в графата “моментни проблясъци”.
А иначе въпроси за зимната пауза има повече от достатъчно: ще има ли работещ Управителен съвет и съответно финансиране, остава ли Александър Нанков, ще стане ли клубът общински, кой ще е новият старши треньор, ще има ли необходимата селекция…
За разлика от Враца, “Етър” поне няма задължения, всичко към играчите е изчистено, има прекрасен стадион “Ивайло” (но не и тренировъчни терени), има чудесна и радваща с успехите си школа. Въобще, предпоставките ги има, стига да се хванат всички заедно за работа.
“Етър” може спокойно да се завърне в професионалния футбол, като условието е само едно-единствено: каузата да стане обща. Илюзия ли е, или е напълно постижимо – бъдещето ще покаже.
