Валентин Игнатов е един от най-обичаните играчи и треньори на “Етър”. Той бе наставник на “виолетовите” преди десетина години, когато “Етър 1924” още прохождаше в професионалния футбол, но успя да направи пробив за Купата на България, като отстрани “Славия” и загуби от “Левски” пред 10 000 зрители. От близо 9 години Вальо Игнатов живее и работи в Кипър и се прибира изключително рядко. Той беше тук за кратко, но намери време да посети “Етър” и стадион “Ивайло”, както и да даде интервю за “Велико Търново спорт”.
– Вальо, от колко години не си си идвал?
– Не съм се прибирал от близо три години, по-точно две години и половина. Сега обаче имах повод – подновяване на дипломата ми и сватбата на племенницата ми Лина Стефанова (б.р. – една от известните ни състезателки по спортни танци, която сключи брак с треньора по баскетбол Ивайло Стоименов). Ивайло е прекрасно момче, спортен човек, имаме отлични отношения с него. Сигурен съм, че двамата ще успеят както в семейния живот, така и в спорта.
– Ти самият с какво се занимаваш в Кипър?
– Там съм вече девета година. В Академията на “Омония” (Арадипу) – отбор от втора дивизия. Отделно с президента имаме и друга работа, с която се занимаваме. Никой в чужбина не търпи в един и същ клуб 9 години човек, който не върши работа… Имах предложения и от “Анортозис”, и от по-големи клубове, но отношението към мен на хората от Арадипу е страхотно и не смених клуба дори за повече пари. Щастлив съм, имам много футболисти в първия отбор.
– Каква точно е длъжността ти?
– Освен че съм шеф на Академията на “Омония” (Арадипу), водя и 17-годишните юноши. След десет години ги вкарах в първа лига. Сега започвам отново, защото минаха възрастта си.
– Доволен ли си?
– Доволен съм от спокойствието, от начина на живот в Кипър. Иначе навсякъде има трудности, особено във футбола. Имат нормални бази и условия за работа. Не всичко е перфектно, но Кипър е държава, която се развива във футболно отношение. Отборите му играят в Шампионска лига, в Лига Европа… Въпреки тежкото финансово състояние в цяла Европа, обърнати са с лице към футбола.
– Има ли в момента българи там?
– Ивайло Петев беше в Кипър, не му стигнаха 30 минути да стане шампион, след като прекъснаха мача. Гошо Петков беше треньор там. Малко останаха в Кипър българските треньори, повече се котират сърби, германци, холандци…
– Следиш ли какво става тук?
– Не. Следя единствено по интернет за “Етър”. Дори не знаех кой е станал шампион на България. “Етър” обаче е единственият клуб, за който се интересувам. Научих, че отборът, в който съм играл – “Локомотив” (ГО), за малко е щял да влезе в “А” група. Щях да бъда щастлив някой да ми подобри рекорда по голове в елита. Остарях, а няма кой да го подобри… (б.р. – Игнатов води вечната класация по голове в елита на “Локо” (ГО) с 25 попадения). Очаквах някой да го подобри.
– Какво те води на стадион “Ивайло”?
– Любовта към “Етър”. Преди два дена видях президента г-н Нанков, който ме покани на откриването на сезона. Въпреки малкото време, което имам, дойдох да видя как е ситуацията. Но “Етър” винаги ще бъде в сърцето ми, каквото и да става. Този клуб ме е създал като футболист, въпреки че в силните си години играх в други отбори, но “Етър” и Спортното училище ме създадоха. Видях се с Никола Велков, отделно тук работят мои приятели като Бончо Генчев и Илиян Киряков. Благодаря специално на президента на “Етър” за това, че ми подари виолетов екип. Ето това трябва да е отношението на един шеф към бивш футболист и треньор на тима, много ме зарадва.
– Бъдещето ти засега с Кипър ли е свързано?
– На този етап – да. Ако получа добро предложение от България, бих се върнал, но това е трудно да стане. На този етап си оставам в Кипър.
– Какво би пожелал на “виолетовите” фенове?
– Да са живи и здрави, да обичат отбора си. Да са лудо влюбени в “Етър”, както са били винаги! Заслужават този хубав стадион, който виждам, да приема отбори от “А” група. Нека продължават по същия начин да поддържат отбора, те са също в сърцето ми, така че ги поздравявам всички!
