Успехът на 19-годишната великотърновка Гергана Баръмова е изключително постижение за великотърновския и, естествено, за българския спорт. Олимпийската титла от Игрите в Тайпе е дори върхово постижение в цялата история на родния бадминтон. Доколко ще бъде забелязана и оценена в София е отделен въпрос.
Гери вървя към своя връх неотклонно и целеустремено. Беше едва на 13 г., когато през 2003 г. стана девета на световното за хора с увреден слух в София. Две години по-късно в първото си участие на Параолимпийски игри в Мелбърн бе пета на двойки и девета на сингъл. На европейското през 2006 г. вече бе вицешампионка на сингъл, а най-доброто й постижение досега бе през 2007 г. в Германия, където на двойки със Силвия Чапкънова завоюва сребърни медали от световно първенство, стана балканска шампионка за девойки, взе два бронзови медала сред връстниците си с нормален слух.
“Мечтая да стана олимпийска шампионка през 2009 г. в Тайпе”, заяви Гери преди две години, когато незаслужено остана едва на 3-о място в спортната десетка на В. Търново. Не пожела да влиза в конфронтации и единственото, което каза по темата, бе: “може и да заслужавам по-предно място в анкетата, но приемам резултатите”.
Треньорът, на когото дължи най-много в кариерата си освен на своите родители, е инж. Димо Димов. Човекът, без когото бадминтон във Велико Търново отдавна нямаше да съществува. Човекът, който от години напразно обикаля всевъзможни инстанции и се мъчи да намери за своите състезатели подходяща зала, в която да тренират. Вече 7 години този спорт е като изоставено дете за отговорните фактори, все не може да се дореди до нормално за тренировки помещение. В последните години куп национали като Стефан Люцканов, Стилян Макарски, Юлиян Христов, Ева Нейкова напуснаха В. Търново, защото не могат да тренират пълноценно.
От години клубът алармира, че само заради този проблем великотърновският бадминтон е пред закриване. Състезателите бяха готови да тренират дори нощем, само да получат достъп до някое помещение. Тази година дори се стигна дотам Гергана Баръмова да прекъсне олимпийската си подготовка. “Цяло лято тренирахме в парк “Габровски” и на паркинга срещу него”, заяви инж. Димо Димов.
Въпреки всичко, Гери успя. Да, отново “въпреки”, а не “благодарение на”… Както Камен Минков, станал неотдавна световен шампион по лека атлетика за хора с увреждания. Впрочем, като се добави и бронзът на горнооряховеца Пламен Дончев на борба отново в Тайпе, май се оказва, че именно спортистите с увреждания измиха очите на спорта в региона и поведоха останалите. Момчетата и момичетата, които влагат два пъти повече усилия, дух и воля в подготовката си…
И понеже стана дума за анкети – нека тази година загърбим всякакви условности, младежки, олимпийски и параолимпийски коефициенти… Лично моят избор за Спортист на 2009 г. за Велико Търново вече е факт – Гергана Баръмова и Камен Минков.
