„Етър” завърши четвърти в класирането през есента. Четвърти, но с високо вдигнати глави.
С пълен актив от 8 победи у “дома” (в Дебелец и Севлиево…), навън с 2 победи, 3 равни и 2 загуби. С най-добри защита и вратар, пуснали едва 10 гола в 15 мача. Колкото – толкова.
Но в истински мачове, без да влиза в задкулисни игри, без да ползва протекции, без да плаща на противникови отбори, без да ползва съдийски привилегии! Даже обратното…
С минимални финансови ресурси.
Без да загуби от нито един от отборите преди него в класирането – убедителни победи над „Локомотив” (Мездра) и „Ботев” (Луковит) и равенство 2:2 с 9 човека в Г. Оряховица.
Само със свои момчета, великотърновци, със средна възраст малко повече от 20 години. При това – извън Велико Търново. С треньор, който говори малко, но прави много – доказан с първите места на „Чумерна” във „В” и на „Ботев” (Вр) в „Б” група. С президент, който възроди не само първия отбор, но и детско-юношеската школа, и накара великотърновци да повярват.
С публика и агитка, която се завърна и застана зад отбора. По 500 зрители на стадиончето в Дебелец, та до днешните 150 великотърновци на мача в Плевен! Защото само когато сме единни, сме силни.
След безумията преди година, след признатите и осъзнати грешки, това бе сезон на ПРЕЧИСТВАНЕ. На път към истинския футбол. Такъв футбол не може да няма бъдеще.
Защото идва пролет…
Тази песен просто нямаше как да звучи в Дебелец… Но от пролетта „Етър” отново ще излиза с нея на стадион “Ивайло”!
