18 август 2012 година е. Ден като ден за всички, но не и за великотърновските фенове. След 14-годишно изгнание футболът в старопрестолния град се завърна там, където му е мястото – в „А” група. Повечето от нас помнят онези незабравими мигове. Но вече станаха тийнейджъри хиляди момчета и момичета, които никога не са усещали тръпката какво е „Етър” да се изправи и да мери сили на стадион „Ивайло” срещу най-добрите български отбори.
Днес това е факт. „Болярите” приемат „Черно море”, после ще дойдат „Пирин”, „Литекс”, „Локо” (Пд), „Ботев” (Вр), „Славия”, „Ботев” (Пд), а напролет – „Берое”, ЦСКА, „Лудогорец”, „Левски”… Както категорично заяви Цанко Цветанов – „Етър” няма да се надлъгва и надхитря, а ще се хвърля в атака и надиграва. А на стадион „Ивайло” ще падат скалпове на „грандове” – ако не днес, то утре, ако не тази година, то догодина. Но ще падат. Така, както падаха навремето и после с притеснение очакваха следващите си гостувания във Велико Търново…
Днес ние няма да издигаме призива „Да напълним стадион „Ивайло”! Правихме го в мачове срещу „Марек” за оцеляването в „Б” група, правихме го за сензационното (за реалностите на 2004 г.) елиминиране на „Славия” за купата, правихме го в дербитата с „Ботев” (Вр) за влизане в елита.
Днес „Етър” вече е при големите, а съдбата му не зависи от този мач.
Знаем, че най-верните фенове отново ще бъдат на стадиона. Но през тези дълги 14 години, в които те подкрепяха тима в селца и паланки като Драганица, Селановци, Микрево и Криводол, имаше още хиляди хора, които (може би с право) заявяваха: „ще стъпя отново на стадиона, когато „Етър” влезе в „А” група…”.
Боляри, този миг настъпи. Затова днес не ви призоваваме, а просто ви чакаме на стадион „Ивайло”. Там е вашият дом, там е нашият дом. Където се е писала със златни букви футболната история на България и, надяваме се, ще се пише отново…
