Велико Търново има световен шампион по лека атлетика. Вярно, за хора с увреждания. На световното в Швейцария 17-годишният Камен Минков поднесе голямата изненада, като спечели златото в хвърлянето на копие. Успехът на това момче не е случаен. Не е случайна и треньорката му – Антоанета Селенска, световна рекордьорка за жени в същата дисциплина.
И?! Отговорните за спорта в общината фактори приветстваха Камен и го поощриха? Обявиха, че успехът му отговаря на условията, които са създали за спортуващите в нашия град? Ще му помогнат да се сдобие с мечтаната спортна протеза?
Нищо подобно. Вече седмица след титлата единствените, които са го поздравили за световната титла, са неговото семейство и приятелите. Някой дали помни какво каза настоящият Спортист № 1 на В. Търново Михаил Селенски през декември м.г. за липсата на всякакви условия и на всякаква заинтересованост.
Велико Търново има световен шампион по хвърляне на копие, а няма дори сектор за хвърляния на единствения си стадион! Град като Сливен направи стадион за чудо и приказ с лекоатлетическа писта и сектори, готови да поемат световни шампионати.
И понеже стана дума за анкетата, през идващия декември вероятно ще се сетят за Камен. Когато ще започнат умуванията в коя графа да го сложат и с какъв коефициент да го намалят – олимпийски, неолимпийски или параолимпийски…
А истината е толкова проста – успехите на нашите спортисти и треньори идват не „благодарение на”, а „въпреки”…
