Днес футболният “Етър” започна подготовка за предстоящия сезон, а изпълнителният директор Стефан Атанасов говори обширно за проблемите, съпътстващи най-популярния спортен клуб във Велико Търново.
За спекулациите и пaрите за храна
Искам да се спре със спрекулациите, че едва ли не само Общината дава пари за този отбор. От всичко, което се изприказва в последно време излезе, че солидни суми се наливат в клуба и все едно цялата издръжка е оставена в ръцете на Общината. и така всички съветници са подведени, че едва ли не те по някакъв начин издържат клуба, а другите акционери изобщо не ги интересува “Етър”. Искам един път завинаги да се разбере, че това не е така.
Тази година са гласувани 30 000 лв за храна и тези пари по никакъв начин не влизат в касата на клуба, за да бъдат разпределяни от нас. Сумата се отпуска и ние на база на тези пари ходим да се храним в училищен стол. Другият проблем е, че никой не си е направил една проста сметка, че тези 30 000 са твърде малко. Когато се разпределят за цялата година излиза, че на човек се падат по 4 лв на ден за храна. Това са 2 лв за обяд и 2 за вечеря – всеки може да си направи сметка, че с тези пари не може да се нахрани. А тук говорим за спортисти, за натоварвания, за много физически усилия. 4 лв не са достатъчни, затова решихме да ги храним за 8, което вече е нормално за натоварващ се човек, и естествено парите свършиха. Не може за миналата година да има 100 000 бюджет за това, а сега да е толкова малко. И сега търсим решение на проблема, но не е само това, с наближаването на първенството идват и други неща.
Лошо е, че такива решения като сумата за храна не се вземат с нас – да седнат да се допитат как стоят нещата. Решават си, че някаква сума ще се отдели и точка, едва ли не проблема е решен – дали сме нещо, това е. Не казвам, че сме недоволни от комуникацията с Общината, но вместо да се спекулира постоянно, искаме да седнем за сериозен разговор, за да видим как може да се помогне на футбола. А не да спекулираме с разни цифри и с теми, които подвеждат както съветниците, така и обществеността.
За ролята на Общината в “Етър”
Ролята на Общината беше също така да помогне както със своя дял, така и с това да се създаде една по-стабилна структура, за да може да има повече желаещи да помагат. Така нещата щяха да стават по-лесно и “Етър” да върви напред. Вместо това се получава така, че всеки се ангажира и застава зад отбора – Монтана, Криводол, Балчик, Калиакра, Враца и т.н., а при нас вместо обединение се получава обратното – спасявайте се, оправяйте се както можете. Това не е нормално отношение към нещо, което всеки иска да го има. футболният клуб е едно от лицата на града, всеки иска да каже, че има добър отбор. Футболните специалисти недоумяват как в един от градовете, който се развива най-добре, не може да се направи организация и да се развива футбола и въобще спорта.
Ето, сега имаме проблем с храната, започваме с подготовката, имаме нужда от помощ, имаме нужда да се седне да се разговаря, но виждам до момента едно безразличие и незаинтересованост от всякаква гледна точка. А хората, които сега осигуряват средствата, не са ни оставили – мисля, че сме един от малкото клубове, в които футболистите са си взели заплатите. Реално към момента имат да получават една премия за оставането в групата, която ще си я вземат в подготвителния период. Ние нямаме никакви задължения към никого, виждате какво става с други отбори – по 3-4 месеца не вземат заплати.
В клуба има някаква стабилност, но за да продължи тази стабилност, трябва да има по-голяма заинтересованост и от страна на Община и съветници, защото те вземат решенията, и от обществеността. А не както се получи в последния мач – дойдоха хората и видяха, че останахме, но никой не се запита защо сме стигнали до това положение и с какво може да се помогне. В крайна сметка на половината съветници – хора, от които зависи решаването на въпросите в града, децата им тренират, играят, развиват се, спортуват – било с футбол, било с нещо друго. Те самите чуват от децата си, че нямаме хубави терени, нямаме бази.
За финансирането на “Етър”
Искам да подчертая, че на хора като г-н Гърдев и г-н Владев трябва да им се отдаде нужното уважение и внимание, защото за последните 6 години те са тези, които са дали най-много средства за развитието на спорта в града – говоря като цяло, не само футбол, защото те помагат и на други спортове. Тези хора отделят много лични средства за развитието на спорта всяка година и смятам за несериозно постоянно да ги атакуваме, плюем и упрекваме. Трябва да се отдаде нужното уважение към тях, защото, както се казва, имаме нещо малко – дайте да не го затриваме и него.
През последните години аз лично не съм запознат някой да е дошъл с някакви сериозни финансови средства и да е казал, че иска да помага, да дава, да развива спорта в града и ние да сме отказали. Аз на такова нещо нито съм присъствал, нито са ми споменавали. Знам от самите собственици, че през последните 3-4 години те казват, че искат партньори, тъй като това е отборът на Велико Търново. Искат по всякакъв начин да има по-голяма заинтересованост и помощ от по-голям кръг от хора, за да може футболът и спортът като цяло да се развиват в положителна посока и да се върне така желаната стара слава на този футболен клуб. Но разберете, че в тази ситуация, в която се намира изобщо цялата държава, еднолично не може така да се подпомага и издържа клуба.
За школата и базата
Искам да кажа и друго – преходът, който трябваше да се направи за обединение на отборите, се оказа много дълъг. Когато “Етър” влезе в професионалния футбол, целта беше обединение с другите клубове с ДЮШ от града. Тази идея успя чак след 6 години и всичко стана, както трябваше да стане – последната стъпка беше “Бали”. Първо отпаднаха “Боляри” – трябва да се подчертае, че “Етър” купи тима, взе футболистите, но към момента за съжаление от тази кампания остана само един – Рашков. Постепенно взехме “Раковски”, съответно с издръжката на този отбор и състезателите, старият “Етър” си отпадна поетапно във времето и последно остана “Бали”, който тази година се присъедини при нас. Този 6-годишен преход се оказа много дълъг, това трябваше да стане в първите 2-3 години, за да може сега да имаме наистина добри млади футболисти, тъй като всичко щеше да бъде концентрирано в една школа. Но поради този дълъг период на обединение нямаме резултати, нямаме добър материал, на който да можем да разчитаме и да развиваме. Имаме лицензирани треньори, влагаме средства всяка година по 3-4 нови да се обучат, за да може да бъдат добре подготвени да тренират и развиват децата в школата. Но това е един процес, който не е от днес за утре. Имаме проблеми с базите, 6 години не можахме да направим един изкуствен терен, постоянно се отлагаше. Когато нямаме това, не може да искаме добри резултати и да критикуваме защо няма такива.
За целите и бъдещето на “Етър”
Искам да подчерта също така, че излязоха писания, според които “Етър” е на загуба и едва ли не се наливали грешни пари. Нека да се каже кой футболен клуб е на печалба, а не само да се пише в тази насока и да се настройва обществеността срещу клуба. Защо не се каже, че за последните години е даден шанс на поне 5-6 местни треньори, които са били в клуба, да се развият. Все млади специалисти – кой успял, кой не, но шанс им е даван, а не да се викат хора от другаде. Винаги от самото създаване на клуба целта му е била да развива млади футболисти и специалисти от самия регион – Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец, Елена. Дори не си позволяваме и лагер да направим – един лагер струва 25 – 30 000 лв. Вместо това се стремим по всякакъв начин да си свием бюджета. Не си позволяваме никакъв лукс, но искаме поне минималните неща, които са необходими за съществуването на клуба, да бъдат осигурени.
Много са темите, за които може да се разговаря, но в интерес на истината искам да кажа, че аз вече трета година съм на този пост в клуба и никой не е седнал с мен да разговаря за основните проблеми в “Етър”, за това какво може да се направи, как да се помага. Всеки казва по-късно, утре, отмиват се темите, отмиват се разговорите, времето си минава. И ако наистина не се седне да се уточнят нещата, не ни очаква нищо добро занапред.
