За оценка на изтеклия полусезон потърсихме наставника на “Етър” Николай Арнаудов. Той пое тима в тежка ситуация, но напролет тимът постигна 6 победи, 3 ремита и 6 загуби успя да се спаси от изпадане.
– Г-н Арнаудов, каква е оценката ви за изминалия полусезон за “виолетовите”?
– Най-общо казано: изпълнихме си целта, като останахме в групата. Треньорският ни щаб за първи път работеше в професионалния футбол и имахме доста напрежение и нерви. Постарахме се да не го показваме публично, за да не го пренасяме върху футболистите, но полусезонът бе доста напрегнат.
– Когато поехте “Етър”, до каква степен виждахте възможност да се спаси? И от друга страна, допускахте ли, че оставането ще е под въпрос чак до последния кръг?
– Аз съм позитивно настроен човек, още при поемането вярвах, че отборът ще остане. Но наистина не смятах, че ще е толкова трудно и съдбата ни ще се решава чак до последния кръг.
– Имаше ли обаче момент, в който си мислехте, че ще изпаднете?
– Имаше момент, в който се притеснихме. Отбори като “Белите орли” започнаха изненадващо да побеждават в София, в Гоце Делчев. “Марек” също спечели в Гоце Делчев. Това ни притесняваше, но не и дотам да допуснем “Етър” да изпадне в долна дивизия.
– Кои от футболистите, които дойдоха през зимната пауза, си заслужиха признанието?
– Ясно е, че това са най-опитните – Румен Иванов и Мишо Аврионов. От 20-те ни пролетни гола те вкараха 12 и оказаха решаващ принос.
– А идването на Марко Карканджиу реши ли вратарския пост?
– Мисля, че и тримата ни вратари са добри и са на едно ниво В. Димитров, Карканджиу и Рашков. Марко имаше предимството, че идва отвън и не е обременен с напрежението, което изпитват останалите, които са местни момчета. Това пролича и в играта му, която бе доста спокойна.
– Публиката определено не прие Пл. Иванов и Божков, чуваха се упреци за появата им в основния състав?
– Някои решения може и да не са били най-правилни, защото е трудно да се вземат още в първите един-два мача. С времето тези футболисти отпаднаха от основния състав. Но например М. Стефанов бе контузен, не взе участие в подготовката и бе нормално да не започне първенството. Винаги сме спазвали принципа контузен състезател да не влиза в официален мач, давали сме му шанс да се подготви, за да няма после оправдания. Преди всеки мач сме питали играчите кой се чувства готов на сто процента да играе и да допринесе за изпълнението на целта.
– Другият “италианец” Стоян Нинов в началото се радваше на доверие, но постепенно го изгуби. Защо?
– Защото явно имаше някакъв здравословен проблем. Във всичките си играни мачове получаваше схващане на краката. А в същото време имаме хора, които без да загряват, изкарват цял мач. Митко Димитров сме го пускали без загрявка и доизкарва безпроблемно мача. Нинов явно има проблеми и няколко пъти докато извършим смяната, допускахме гол.
– Горнооряховците Антон Маринов и Кр. Гавазов не получиха много шансове за изява?
– Вярно е, че на тях и на Радослав Рашков бе даден по-малък шанс, но ситуацията в “Етър” бе такава, че всяка грешна стъпка можеше да се окаже фатална.
– Успяха ли да помогнат Петър Ванков и Тодорин Димитров, които пропуснаха доста мачове поради контузии. Оценката ви за техния принос?
– В началото Тодорин взе дейно участие и се представи на ниво, но контузията го извади за дълго време. Петър Ванков помогна в решаващите мачове, когато пък Росен Ванков беше контузен. Двамата всъщност се заменяха взаимно. П. Ванков има договор с “Етър” за още една година и ще разчитаме на него, докато Тодорин беше преотстъпен от “Черноморец” и бъдещето му тепърва ще се решава. От Бургас могат да си го поискат, могат и пак да го преотстъпят.
– За кои постове бихте искал да вземете футболисти през лятото?
– На първо място двама крайни защитници. Също и двама халфове и един нападател, тъй като Аврионов се завръща в “Спартак” (Вн). Трябват 4-5 футболисти, за да има някаква стабилност и да се изгради гръбнак, покрай който израстват и младите.
– С възстановяването на Костадинов и Р. Ванков спокоен ли сте за двойката централни защитници, при положение, че и Мариян Иванов понатрупа опит, а “Етър” разполага и с П. Ванков?
– При положение, че всички са здрави, ще съм спокоен и ще влиза да играе този, който е в най-добро състояние. Надявам се да нямат контузии и да помагат и занапред.
– На грешки в защитата, на съдийски грешки или на треньорски грешки отдавате загубите на чужд терен?
– Със сигурност има от всичко по малко. Не ни беше приятно на треньорския екип още от втория мач феновете да ни викат “оставка”. Ние сме израснали в този клуб и сме най-малко хората, които искат “Етър” да изпадне. Искаме отборът да играе по най-добрия начин и не е наша вината, когато на някой защитник топката е минала под крака. Ето, с “Чавдар” след такава грешка ни вкараха гол и загубихме две точки. Да не би ние да караме футболистите да грешат… Съдиите също много ни ощетиха в определени мачове на чужд терен, когато изгубихме точки заради тях в Своге, Самоков, Берковица…
– Имаше упреци към вас за смените в някои мачове, когато при позитивен резултат излизат защитници за сметка на офанзивни играчи.
– Не съм съгласен с тези упреци, защото повечето смени, които направихме този полусезон, бяха принудителни. Ето, в Своге Росен Ванков излезе още в началото, Стоян Нинов получи поредното схващане. Като е влязъл по-офанзивен футболист, това не означава, че той не трябва да изпълнява и дефанзивни задачи.
– Като стана въпрос за съдийските грешки – много кротък бяхте на треньорската скамейка, за разлика от битието си на терена като футболист…
– Така е, ако бях на терена, щях да съм доста по-буен. Не смятам, че отстрани има смисъл от излишни жестове и ръкомахания, които да дразнят съдии, футболисти, противник. Всичко, каквото трябва да се каже, се казва през седмицата на тренировките, а не да се вика по време на мач.
– Колко състезатели ще бъдат освободени?
– Не мога да кажа точно, защото трябва да направим сметка с какви финанси се разполага, кои нови играчи могат да се вземат. Най-лесно е да освободим десетина футболисти. Без 4-5 качествени попълнения ще бъде много трудно. На 1 юли се събираме за подготовка, надявам се не само настоящият собственик да продължи да помага, но и Общината да поеме своя дял.
Виждате в колко клубове дори и в сегашната криза общините поеха 50 % от издръжката Плевен, Враца, къде ли не. Не мога да приема факта, че един клуб може да се издържа от един собственик. Всички трябва да помагат, защото клубът е на целия град и на хората, които обичат В. Търново. Трябва да се възроди и школата, която навремето е дала толкова таланти. Накрая искам да благодаря на Гошо Георгиев и Румен Данков, в екипа ни имаше пълно единомислие.
