Калоян Чакъров: „Децата и треньорите са най-голямата инвестиция в клуба”

Калоян Чакъров от вчера е назначен на поста директор на Детско-юношеската школа на „Етър”. Както вече писахме, в този факт има немалко символика – Чакъров е единственият футболист, ставал шампион на България и като юноша, и с мъжкия тим на „виолетовите”. Задачата му е ясна – да промени начина на работа в ДЮШ, да въведе нова методика, начини на селекция и развитие в постигане на крайната цел – школата да произвежда един ден футболисти за мъжкия отбор. Бившият вратар е зареден с идеи и амбиция да осъществи този сериозен проект.

– Калояне, какво те накара да оглавиш ДЮШ на клуба?

– Предложиха ми собствениците на клуба, вече подписах договор и встъпих в длъжност. Предполагам, че са оценили моите качества като опит, натрупан в чужбина, като желание за работа и ентусиазъм. В момента завършвам „А” лиценз, вече се знае, че съм качествен като футболен кадър.

– Като треньор на вратарите в последната година вече имаш поглед върху „Етър”?

– Да, имам поглед върху ситуацията, макар и още незадълбочен. Знам, че има много дефекти в работата досега, много неща, които трябва да се оправят. В Италия вече бях директор на ДЮШ с 400 деца, където много по-лесно се работи, защото базата е наред, всичко е организирано и като стартираш, нещата вървят от самосебе си. Можеш да обърнеш внимание на детайлите, да следиш развитието. В „Тортоли” работих 5 години – започнах като футболист, после станах играещ треньор на вратарите, после треньор в ДЮШ, после директор на школата и накрая – старши треньор. Минах през всички нива и вече имам поглед и възможности за конкретни решения да оптимизираме процеса.

– Какво беше първото, което направи вчера?

– Събрах треньорите, за да започнем да уточняваме нещата. Толкова много неща трябва да се променят, но въпросът е, че екипът, който в момента сформирам, имаме огромно желание.

– Какъв ще бъде екипът ти?

– Желанието ми е да дам възможност да работят на всички, които досега работиха. Но ще има и промени, които ще уточним до вторник. Ще има нови хора. Марин Стефанов вече работи като треньор в мъжкия отбор, така че на неговото място ще бъде привлечен друг специалист с лиценз. В момента чакам да разберем в какви групи с кои отбори ще участваме, знаете, че изпаднахме от елитната група до 19 г., което е голяма загуба за нашия футбол.

– Какви са всъщност основните ти идеи за развитие на школата?

– Да поставим основите на една школа, която ще има собствен облик, стил на работа, която ще бъде различима от останалите, следвайки инструкциите на ФИФА и УЕФА за развитие на младите футболисти. Искам първо да въведем уважение и респект. Започваме с уважението към съотборници, към клуб, към родители, към треньор, към противник, към съдии. Възпитание, за да можем във времето да изградим качествени кадри. Няма ли ценностна система, нищо няма да се получи. Искам да възвърна някогашния имидж на треньора в школата, както беше при Петър Шатров, Васил Матев, Николай Генчев, Трендафил Коцев… Всички те произведоха качествени футболисти, станали основата на националния отбор. Треньорът трябва да обсебва, да има авторитет, да бъде подготвен и морално изчистен, да бъде пример пред децата. Другият основен проблем е подобряването на материалната база. Това е задължително.

– Как виждаш решаването на този наболял проблем?

– Виждам го трудно и във времето, защото не можем изведнъж да построим три стадиона. Но имам гаранцията на акционерите и собствениците, че ще инвестират и то в дългосрочен план. Важно е всички приятели, родители, публика да имат търпение, но желанието ни е да поставим основите и да стигнем до основното – в мъжкия отбор да играят футболисти, израснали в собствената школа. Целта е да откриваме футболисти, да ги развиваме и да ги даваме на големия футбол. Ще работим заедно със Зоналния съвет на БФС, където имат поглед върху всички първенства.

– Друга от основните насоки в работата?

– Селекция на футболисти. Футболът се развива много динамично и е задължително да селектираме внимателно по постове и възрасти. Да познаваме родителите, да знаем как генетично ще се развива това дете. Трябва да се работи по план, а не ден за ден. Нямам намерение да критикувам никого преди мен, но факт е, че базата е в окаяно състояние. Факт е, че децата бягат в други клубове, защото им предлагат по-добри условия. Много малко, но повече от нас. Трябва да започнем да си обличаме децата, да им даваме нещо, да им покажем, че клубът инвестира, има внимание към тях и ги следи. За да може обществеността да се заинтересува към тях, защото не е само мъжкият отбор. Проектът е обезпечен от клуба, но той е насочен към всички деца на града, защото „Етър” не е собственика, а на града и нашата цел е да работим с нашите деца, да им помогнем да се развият. Ако не станат национали или професионалисти, поне да израстват в среда на спорт, да станат добри и възпитани хора, да са подготвени и за живота. Ние ще бъдем не само треньори, но и възпитатели. Затова е амбициозен този проект, защото обхваща родители, училища, общественост, политици, община, клуб – всички структури. Затова ще имам нужда от помощ, от разбиране от всички институции, за да може всеки ако даде малко – да наваксаме с бързи темпове изпуснатото и да станем конкурентни на Севлиево, Ловеч, Благоевград, Варна…

– Откъде ще започнеш, какви ще са първите стъпки?

– От определянето на треньорите и отборите. Все пак не започваме от нулата, благодарение на досегашната работа на Стоян Петров като ръководител. Имаме деца, имаме отбори. С малко промени в методиката, материали от белгийската, холандската, италианската и испаснската школа, които са добре развити. Малко да променим методиката и тренировъчния процес, но много да променим отношението – забавление, положително настроение, работа и удоволствие от играта и качествено да израстват нашите футболисти.

– С колко треньори ще работите?

– Надявам се да имам на разположение най-малко осем, защото в подготвителните групи имаме вече 100 деца. Общото в ДЮШ на „Етър” в момента са ангажирани около 180 деца от подготвителни групи до старша възраст. Цифрата не е малка, изисква се много внимание, контрол и организация. Но аз искам още по-голяма масовост в подготвителните групи – да ги следим и да откриваме талантите още навреме и да вдигаме качеството им с възрастта. Най-малките да бъдат много, а оттам нататък да ги селектираме. Вече ни напуснаха треньорите Ивайло Димитров и Румен Русев. Искам да споделя, че Румен Данков ще бъде треньор на вратарите в цялата ДЮШ. Много важно е да има треньор на вратарите още при децата. Този пост е много важен и работата с вратарите стана много комплексна. В лицето на Данков ще имам важен помощник, защото е голям професионалист и има голямо желание. Имам контакти с хора, които искат да работят и ще преценя кого ще вземем. Не ми трябват хора, които работят само за заплата. В момента правя графика за тренировъчния процес, защото разполагаме само с един терен в старото военно училище.

– А колко ще са отборите в школата?

– Те ще ни бъдат дадени от Зоналния съвет още утре, в кое първенство по колко отбора ще участват, за да мога веднага да организирам треньорите. Желанието ми е тези, които досега водеха, да си запазят същите възрастови групи. Ще ги оповестим в официалния сайт на клуба, ще дадем на всеки треньор възможността в медиите да сподели плановете си. Друго – започвам да картотекирам всяко едно дете. Всяко дете, което тренира в „Етър”, ще има подробна картотека: снимка, дата на раждане, килограми , ръст, пост, с кой крак е по-силен, как се интегрира, способности за възприемане, за вземане на бързо решение… Това са неща, които ги изисква модерният футбол, за да можем да следим развитието на всеки състезател. Всяко едно дете ще бъде наблюдавано „под лупа”, защото ще бъде важно за нас. Треньорите и нашите деца са най-голямата инвестиция на клуба. Акционерите го знаят и ми гарантираха, че ще помагат, ще инвестират и ще следят изкъсо нашата дейност, защото са заинтересовани инвестициите да се връщат.

– Т.е. имаш пълната подкрепа на ръководството за този амбициозен проект?

– Да, имам тяхната пълна подкрепа и разбиране. Показват ми, че имат модерни футболни разбирания и са двигател на този процес.

– Този един терен ще бъде ли на този етап достатъчен?

– Не може да бъде достатъчен, това е ясно на всички. Ще търсим начини да ползваме терените в Дебелец и Самоводене, без да пречим на мъжкия отбор. За да олекотим натоварването на терена на старото военно училище. В момента е зелен, тревист, вчера го валирахме, но ако се експлоатира, без да се пази, ще падне качеството му, което ще повлияе на качеството на работата. Пълен съм с енергия, много съм амбициран и надъхан, ще предам този дух на треньорите, а те в ежедневната работа с децата трябва да им създават положително настроение. Да създаваме на децата радост.

– Калояне, твоето назначение е много символично – ти си единственият футболист на „Етър”, ставал шампион и с юношите, и с мъжете…

– Аз извървях целия път. Петко Миланов ми беше първият треньор 1-4 клас, а днес ще работя с него. После ме пое Васил Матев, минах през всички гарнитури от юношите до мъжете, стигнах до юношеския национален отбор. Направих кариера като професионалист, играх в чужбина и сега се връщам и започвам да работя. Направих пълен кръговрат и целият опит, който съм натрупал благодарение на този клуб, сега се връщам към корените си и да го споделя. Чувствам се горд, че съм излязъл от „Етър” и че мога да бъда полезен с цялото ми желание и способности, без да щадя време и нерви ще работя за да превърна в реалност целия този амбициозен проект.