Последната събота предложи много емоции за великотърновските фенове на футбола – “Етър” изигра драматичен мач с “Марек”, като до последните секунди не се знаеше дали ще запази професионалния си статут. В крайна сметка “виолетовите” успяха да превъзмогнат негативния резултат, спасиха се, публиката направи страхотно шоу и остана много доволна. Изминалият сезон обаче трябва да се забрави възможно най-бързо и да се мисли за следващия, който започва след няма и два месеца. И е нормално да се запитаме – накъде отиваш, “Етър”?
Има ли някакъв план за положително развитие на клуба, има ли и финанси за това? Браво, тимът се спаси, но от август същата мъка ли ще гледаме? Горчивата истина е, че заради резултатите си “Етър” няма авторитет. Съперници като “Ком-Миньор”, щом чуят някога стряскащото име “Етър”, сега си казват: “Тия ше ги отнесем”. Съдиите не им пука, че режат отбора на “Ивайло”. Младите надежди от школата нямат никакво самочувствие, когато играят с връстниците си. И как да имат – мъжки отбор, който се бори да не изпадне и база в окаяно състояние.
В последния мач с “Марек” публиката доказа, че заслужава един силен “Етър”. Над 4500 души дойдоха и демонстрираха пълната си подкрепа в края на един срамен сезон (17 поредни мача без победа). Ако обаче и през новия шампионат картинката се повтори, тези хора няма да дойдат за последния решаващ двубой. Това е 100% сигурно. Защото когато трябваше, те се мобилизираха и бяха 12-ят играч на тима, но ако всяка година ще треперим в края да не отидем при “селата” – не, благодаря.
Дано ръководните фактори в този клуб имат ясна концепция за развитието на тима от следващия сезон. Защото ако нямат, вече на никой няма да му пука, че пак отборът е оцелял в последния кръг. Пък и може и до оцеляване да не се стигне, както Мишо Аврионов явно си заминава, а и съдбата на Румен Иванов не е ясна. Умните хора се учат от грешките си – а скоро ще стане ясно дали грешките от последната една година ще бъдат разбрани и преодоляни. Иво Балъков и треньорският екип постигнаха целта, с която дойдоха на полусезона – спасение. Сега вече започват на чисто, дано нещата тръгнат нагоре – безкрайно им го желаем. В съвременния футбол обаче вече само с желание не става.