Румен Иванов бе играчът с решаващ принос за промяната в тима през пролетта. Дойде от Кипър след първенството там и веднага влезе в ритъм, на 35 години напомни за най-добрите дни в кариерата си, когато бележеше по терените в Швейцария, Германия и за елитните български клубове. Превърна се в истински водач на “Етър”, а ходовете му непрекъснато всяваха смут в противниковите защити.
- Румене, оценката ти за последния мач?
- Първо съм изключително щастлив, че свършихме работата, която искахме. Целта беше отборът да остане в групата. Второто нещо, което е изключително важно и го поставям наравно с първото – голяма благодарност за феновете, подкрепата им бе уникална!
Що се отнася до мача – беше с две различни полувремена. Първото беше с напрежение, не търся оправдание, просто бяхме по-слабия отбор до почивката, не намирахме ритъма. Обаче през второто полувреме излязохме с тотална мотивация и сърце, което трябва да притежава всеки футболист на “Етър”, ако иска да защитава цветовете на този клуб. И резултатите от промяната бяха налице, имахме две уникални положения за втори гол. За съжаление не вкарахме, но резултатът като цяло ни удовлетворява.
- Как оценяваш твоето представяне, свърши ли това, за което дойде?
- Би трябвало други хора да го оценяват. Аз се опитвах да давам всичко от себе си. Имаше мачове, в които не бях на високо ниво, но трябва да се има предвид, че дойдох след сезон в Кипър и изиграх над 40 мача за един сезон без почивка. Като се има предвид и годините ми… Аз лично съм доволен, предполагам, че съм помогнал с каквото мога, с дух и мотивация, с индивидуални качества.
- Аз мисля, че аплодисментите на публиката са достатъчен показател…
- Щом хората са доволни, значи няма какво да коментирам. По-голяма награда за мен няма.
- Твоето бъдеще от лятото?
- Първо малко почивка. Честно казано, иска ми се да остана в “Етър”, но винаги когато говоря предварително, стават разни неща. Чувствам се добре и искам поне още една година да поиграя. Сега съм на 35 г. и мисля, че до 36-37 години мога да изкарам на терена, физически и здравословно съм добре, а после ще видим… Разбира се, нещата не зависят само от моето желание, ако хората са доволни и искат да остана в “Етър” – с удоволствие.
- Приключи ли ангажиментът ти във “Френарос”?
- С тях остана да се разберем след като завърши сезонът на “Етър”. Предстоят разговори и с тях, но като се има предвид, че българският треньор вече не е там, не съм много мотивиран без него да играя в Кипър. На тези години не искам да поемам този риск там.
- Като стана дума за публиката, тези 4-5000 души бяха ли също фактор, за да обърнете мача с “Марек”?
- Разбира се. На почивката си казахме: момчета, не може да излезем и да накараме хората да се срамуват, те дойдоха да ни подкрепят и дават всичко от себе си. Това беше най-силният ни коз, най-голямата ни мотивация. Още веднъж голямо благодаря, ако има възможност всеки мач да е така… Играл съм на много места по света, но това усещане беше наистина уникално!
