Миглена Христова постигна този сезон уникално постижение като треньор в ХК „Етър-64“ – 7-те отбора, които води (представителният тим и шест от школата) се класираха в призовата тройка на държавните първенства и са златни, сребърни и бронзови медалисти. С медали са и 4 от тях за Купата на България. Паралелно с това воденият от нея национален отбор на България до 17 г. стана втори в Интерконтиненталната надпревара за IHF Trophy. За успехите в женското направление на “Етър-64” Маги Христова даде интервю специално за “Велико Търново спорт”.
– Маги, нека започнем обзора в женското направление на „Етър-64“ първо с шампионите…
– На 11-годишните момичета не мисля, че има качество, което да им липсва! Борбени са, деца, които те гледат постоянно в очите и искат да научат всичко. Те са жадни за знания, родени лидери и победители. В групите си взехме мачовете с над 25 гола разлика, може да звучи смешно, но родителите на другите отбори са ловили басове дали някой ще ни вкара повече от 6 гола… Стигнахме без конкуренция до финала, където срещнахме силния „Пирин“ (Гоце Делчев), но го бихме с 20:15 и станахме шампиони. Няма да посочвам имена, за мен всички са еднакви и са страхотен отбор от 12 момичета.
16-годишните са последното поколение на г-жа Генчева, винаги съм казвала, че това е златно поколение. Те са набор 2010-2011 г. и не мисля, че изобщо са имали загуба, откакто са отбор. Затова постоянно го водим в чужбина, защото той трябва и има сили да надгражда. Фактите сами говорят – на финала бихме с над 10 гола разлика. Спечелиха и купата. Това са двете формации, които са много силни и нямат конкуренция в България!
– Шампионки станаха и 17-годишните на плажен хандбал…
– На плажен хандбал държа да ходят отборите, които вземат шампионска титла преди това в първенството. Там ходим за физическа подготовка, а и нямаме такова игрище в града, но ни се получава. Имаме 3-4 изявени момичета, които се налагат и в женския отбор. Те вече са и в тима до 19 г., мога да отлича Карина Христова, Мартина Тодорова и Мелиса Еролова. Те взеха бронзови медали в държавното първенство, но там ни очакват силни години.
– Оценката ти за 12-годишните, които станаха вицешампионки?
– Това е най-големият напредък т.г. като отбор в нашия клуб. Имахме там седем 11-годишни момичета, което в тази възраст оказва огромно значение. Физически отстъпваха, но наваксваха с бързина и взривност. Радвам се, че не се уплашиха от по-големите. Миналия сезон бяха пети, а сега вече са втори в България.
– Съгласна ли си, че т.г. представителният отбор най-после можеше да се пребори с „Бяла“ и за титлата?
– Да, винаги съм казвала, че който вземе първия мач от Суперфинала, ще стане шампион. Загубихме с 1 гол след червен картон на Замишляк още в 20-ата минута. Ако бяхме спечелили, щяхме да ги бием и във В. Търново, защото това води и до психологически подем. Трябва да приемеш загубите, да се изправиш и да продължиш напред. Хандбалът е като в живота – когато падаш, трябва да събереш сили и да се изправиш… Бяха равностойни на класен отбор като „Бяла“, който е най-добрият в България. Радвам се, че е така, защото качеството се ражда само от силно първенство.
Запазваме състава, само Гергана Ефтимова напуска, вече имаме право да ползваме и набор 2012. Няма да търсим никого отвън. Гръбнакът е от наши кадри, един ден „Етър-64“ ще бъде изцяло изграден от тях и ако израстват, в близките 3-4 г. вече можем да мечтаем за евротурнирите. Искам да изградим пирамидата, смятам че в момента нещата се получават и върхът й сам ще си дойде!
– 14-годишните са бронзови медалистки…
– Отбор, който преди 2 г,, когато го поех, беше девети, на следващата година станахме втори. Видях желание в децата, качествени са. На държавните финали имахме голям малшанс, срещнахме „Бъки“, когото биехме цял сезон, но в най-важния мач на полуфинала паднахме от тях минимално. Всичките ни класирания са заслужени – това, което сами сме си направили. Нито един противник не трябва да се подценява…
– Доколко са важни международните изяви и наличието на доста националки от „Етър-64“?
– Сега 12 и 16-годишните ще участват в силния турнир в Крагуевац. Вече казах, че там водя отборите, които у нас нямат конкуренция. Ние, треньорите, често допускаме децата в тази ситуация да си мислят, че са много добри, което на световно ниво се оказва, че не е така. Затова участваме на супер силния турнир в Сърбия, където допускаме и загуби, но децата виждат, че има какво да работят и, меко казано, ги приземяваме. Защото силната конкуренция прави всичко!
Що се отнася до националния отбор – още не мога да преживея загубата от Гвинея за IHF Trophy, която ни лиши от участието на Световното. Мечтаех след толкова години да се класираме, но продължавам да мечтая. Ако мачът с гвинейките не беше първи, нещата щяха да са различни, но аз съм доволна от цялостното представяне. Изненада ни именно Гвинея, защото мачовете, в които ги разучавахме, нямаха нищо общо с отбора, който дойде във В. Търново. Дали ще продължа с националния отбор? Аз не обичам да говоря за бъдещето. Не подхождам с големи очаквания, за да нямам големи разочарования….
– Маги, как успяваш да се справиш с толкова отбори, които водиш, при това с перфектни резултати?
– Тези резултати ме амбицират да работя повече. Явно успявам. Не ми тежи. Благодарна съм на семейството ми, което е свикнало, че за мен няма почивни дни. Паралелно завърших ВТУ, след това следдипломна квалификация в НСА за старши треньор и магистратура по спортен мениджмънт. Сега записах поредното си образование пак в името на „Етър-64“: в момента уча в частния колеж в София на Карабиберов за кондиционен треньор. Тук нямаме ресурса за такава длъжност, която е изключително важна за всеки голям клуб. Навлязох дълбоко в материята, научих неща, които никога не съм знаела. Имам още 1 г. и ще внедря в клуба това, което съм научила.
– Какво искаш да добавиш в заключение?
– Да благодаря на една институция и конкретно на двама души. Благодаря на Община Велико Търново за страхотната организация за IHF Trophy! Всички гости бяха впечатлени. Основно с това се ангажира зам.-кметът Георги Недев, който пое тежестта по организацията. Радвам се, че в Общината има такъв човек – за мен той е млад, амбициозен, с високи цели. Радвам се, че разполагаме в града с такъв човек! Другото име е Александър Карачолев – новият директор на ДКС „В. Левски“, който върна там женския отбор. Познавам го само от няколко месеца, но съм приятно изненадана – той присъства на всеки мач на националния отбор и ми направи впечатление с нещо, което рядко мога да видя сред организаторите: той преживяваше победите, радостта и даже загубите. Виждам, че е амбициран да направи една зала, за която аз ще бъда от най-щастливите… Той има страхотни виждания. Сашо Карачолев и Жоро Недев са двама млади амбициозни хора, с които градът и спортът ще спечелят!
И накрая искам да призова местния бизнес. Знам, че времената са трудни, но В. Търново не е обикновен град, затова всяка помощ е безценна! Аз не говоря само за хандбала, а изобщо за спорта – той дисциплинира и изгражда стойностни хора. Затова призовавам местния бизнес да помага с каквото може и на хандбала, но и на всеки един спорт в нашия град!
