„Можех да отида в “Локомотив”, но предпочетох „Етър”, защото това е любимият ми тим”, категоричен е нападателят
Димитър Кушев от години бележи голове за великотърновския тим, повечето от които – решаващи за изхода от мачовете, но въпреки това определено не е сред любимците на феновете. Преди месеци в горнооряховски медии бе поместено интервю с Кушев, в което той казва, че детската му мечта е да играе за „Локомотив” и иска прошка от местните фенове.
Тези думи предизвикаха негодуванието на голяма част от „виолетовите” привърженици, които не скриха негативното си отношение към нападателя и чрез коментари във форумите, и със скандирания на „Ивайло”. Днес Димитър Кушев сам потърси екипа на „Велико Търново спорт”, за да сподели как всъщност стоят нещата.
– Нека да започнем от причината за тази неприятна ситуация – думите ти, че детската ти мечта е да играеш за „Локомотив”. При това изказването е в момент, в който подписваш с „Етър”. Каква е истината?
– Тези думи никога не съм ги казвал и съжалявам страшно много, че не реагирах веднага и се стигна до настоящата ситуация. Просто не очаквах, че ще има такива последствия. Искам всеки да знае, че любимият ми отбор е „Етър” и че футболните ми мечти са свързани с този тим! Винаги съм давал всичко от себе си, когато съм играл за „виолетовите”, влагам максимално старание във всяка тренировка и желая да играя колкото се може повече в мачовете.
"Интервюто", което предизвика толкова реакции, и което Кушев твърди, че никога не е давал.
– Тук трябва да отбележим, че ти си част от първия тим в историята на „Етър 1924”…
– Да, играх за тима в първия му сезон, когато се състезаваше във „В” група. Тогава станах голмайстор на шампионата. Играх за „виолетовите” и в първите сезони във втора дивизия, а след известно прекъсване отново съм тук, където и искам да бъда. Общо ми се събират 4-5 години за отбора на „Етър”. Докато за мъжкия тим на „Локомотив” нямам нито един мач, а можех да играя там, ако исках!
– Разкажи с повече подробности за това.
– Започнах да играя футбол в Поликраище, а след това отидох в школата на „Локомотив”, тъй като Горна Оряховица ми бе най-близо. Мачове за представителния отбор не записах, а реших да продължа в Павликени при Бойко Димитров. След това бях в Сухиндол, а оттам отидох в новосъздадения „Етър 1924”. Впоследствие заиграх за „Бенковски”, а в края на престоя ми в Бяла ме поискаха от „Локомотив”. Аз обаче предпочетох да отида в Дебелец и да се състезавам за „Бали”. Там направих хубави мачове и когато Иво Балъков ми каза, че харесва играта ми и ще мога да се върна в „Етър”, бях изключително приятно изненадан от тази новина.
– Спомена, че мечтите ти са свързани с „Етър”…
– Да, и мечтата ми сега е да играя в „А” група с виолетовия екип. Мисля, че това е една напълно постижима мечта.Още помня страхотното усещане да вдигнеш купа с „Етър” – дори и тази за първенец на „В” група. Надявам се много скоро да спечеля подобна купа, но този път за първото място в „Б”!
– Какво би казал на великотърновските фенове?
– Няма да им се извинявам за онези думи, тъй като няма как да се извинявам за неща, които не съм казал. Но ги моля да ми простят, че не обърнах внимание на това от самото начало и с мълчанието си съм дал допълнителен повод за недоволството им. Винаги съм се опитвал с играта си да радвам феновете, тъй като това е смисълът на футбола – отборите играят заради публиката. Дано в близките години стане така, че „Етър” да е в елита, за да можем да играем пред още повече зрители на „Ивайло”.
