„Етър” най-после постигна запомняща се победа на чужд терен. В последните години това ставаше достатъчно рядко – в Шумен, Плевен, Кюстендил, но все срещу аутсайдери. В събота „виолетовите” удариха насред София втория в класирането на „Б” група – „Академик”.
А нямат край мачовете навън, в които етърци са повеждали с 1:0 и после заработва психологическият синдром „гостуване”. Отборът се прибира назад и от доминиращ в мача се превръща в инкасиращ, а накрая неминуемо идва и загубата.
Победата в столицата с 2:1 трябва да сложи край на този синдром по категоричен начин. „Етър” може и е длъжен да побеждава и на чужд терен! В състава има опитни бойци като Петев, Аврионов, Петров, Ванков, Генов, Димов, Костадинов, Съботинов… Сериозно грешат „капацитетите”, които не стъпват на стадион „Ивайло”, но компетентно коментират по улиците, че в „Етър” нямало добри футболисти.
Обаче футболът не е само качества. Той е и тактика, желание, колективизъм, хъс, мотивация… Адмирации за треньора Арнаудов за състава, който пусна в столицата – най-после на вратата бе В. Димитров, в отбрана отново Костадинов, имаме стабилни бекове, новият капитан Ванков е навсякъде, Генов си връща мотивацията, Петев бе истински лидер, Петров се пребори страхотно за гола, Кънев си отиде на мястото като нападател, а Аврионов си е …Аврионов.
Повод за тези редове е мненито на един от феновете във форума: „аз не виждам проблем да си останем в „Б” група, но играта да е като тази от днес – без значение дали падаме, или бием – просто да се вижда сърце и уважение към цвета на екипа и града.”
Добре е играчите да помислят върху това – в събота идва мач с „Чавдар” (Етрополе), а публиката ще е два пъти повече от онези 800 зрители срещу „Марек”. Топката е в краката на етърци. Този двубой е изключително важен за тях самите: ако лежат на лаврите от мача в София и се разхождат по терена и нервите на зрителите – остава си за тяхна сметка. Но ако запазят този хъс и излязат на битка – тя ще е не за евентуалното 5-о място в класирането, а за тяхната публика. Защото истинският футбол се играе със сърце. “Етър” – това означава битка, бой, раздаване, а не примиренчество и апатия!
