Тя е само на 16 години, а вече е капитан на женския футболен отбор на „Етър“. Дори и бърз поглед към терена показва, че това момиче има „футболна мая“. Не впечатлява с ръст, но импонира с техника и поглед върху играта, превърнала се е в барометър за извите на етърки.
Зорница Коева е от Казанлък, родена е през 2009 г., но от няколко години вече е „болярка“, учи в Спортното училище „Георги Живков“.
С футбола Зорница започнала от първи клас. Признава, че още отпреди много искала да играе, но родителите й се притеснявали за нея и в началото били малко против. Тя обаче настояла и най-накрая склонили да я запишат.
„Започнах в „Розова долина“, заедно с момчетата в тренировките и мачовете. В родния си клуб играх до 13-годишна, а през 2023 г. дойдох във Велико Търново в осми клас на Спортното“, разказва тя. Забелязал я треньорът Валентин Витанов на един турнир за Купата М&ВМ, харесал качествата й и я извикал да говорят…
Зорница играе като вътрешен халф, признава, че там се чувства най-добре. Често бележи и попадения. Като по-силни свои качества определя техниката и удара с глава. Смята, че трябва да наблегне на силата и съвсем малко на бързина.
В „Етър“ започва при девойките до 15 г. и още първата година станаха вицешампионки на България. После с 16-годишните триумфираха и с шампионската титла, а Зорница имаше шанса първа да поеме и вдигне купата. Защото е капитан на тима от самото начало, а сега вече дори и на женския отбор.
„Момичетата ме приеха от самото начало много добре и аз бързо се отпуснах. В „Етър“ съм вече трета година, всичко ми харесва. Теренът е близо до училището, условията са много добри“, казва тя. Наясно е, че да носиш лентата е голяма отговорност, трябва да си лидер, дори и извън терена. Още по-наясно е, че няма как да постигнеш нещо велико, ако е лесно. „Понякога тренировките са трудни, но гледаме да се забавляваме, да се подкрепяме и да си вярваме“, твърди Зорница. В отбора най-близка е с Теодора Димитрова, но като цяло са добър колектив.
„След трудното идва и хубавото. Станахме шампионки м.г., постигнахме го с много труд. Повярвахме в себе си, но първо трябва да благодарим на треньорите ни Валентин Витанов и Ели Тодорова“. Женският тим на „Етър“ сега е на 9-о място, но е изграден от съвсем млади момичета с изключение на Велизара Владимирова, Мирела Моева и Ани Трифонова. Зорница е убедена, че догодина ще имат по-добри резултати, защото ще израстват.
Повече гледа мъжки футбол, защото е по-различен от женския. Любимият й отбор е „Реал“ (Мадрид), а от играчите – Кристиано Роналдо, но той играе на друг пост. На нейния харесвала Шави и Иниеста.
Качествата на Зорница Коева не остават незабелязани от националните селекционери. Първо бе в България WU15, после 16, после 17… „Болярката“ вкара гол за България W17 при равенството 2:2 срещу Украйна, преди това наниза 2 попадения за победата с 4:0 над Люксембург. А само преди два месеца вече я извикаха и в националния отбор за жени! Все още не е влизала в игра, беше само на десетдневен лагер, за да започне да се адаптира към тима. „Видях, че там е по-трудно, но това е нормално. Има време…“
Мечтата на Зори е да постигне високо ниво във футбола, да заиграе в чужбина в някой класен отбор. Да се утвърди и в женския национален отбор. Напълно наясно е, че няма да е лесно, но нещата зависят най-вече от самата нея.
Има и по-далечна мечта – някой ден иска да стане треньорка и да си направи своя школа. „Ще се радвам да работя с деца и да им предавам каквото съм научила през кариерата си“, казва Зорница. Но още е едва на 16 и футболната й кариера тепърва предстои. Стъпка по стъпка – към върха, който е стръмен и, както се пее в песента на Стоичков: „там високо духат ветрове“. Но човек е голям, колкото са големи мечтите му…
